Европейската централна банка понижи лихвените проценти за първи път от 2019 г. Причините за това обяснява председателят на финансовата институция Кристин Лагард пред NOVA и посочва какво още е необходимо да се направи, за да се върне инфлацията към нива от 2% в средносрочен план.
Още: Има ли опасност да не бъдат изплатени пенсиите заради липсата на удължителен Закон за бюджета?
Още: С карта VISA от Fibank може да се спечелят страхотни награди
„Преди 2 години започнахме да повишаваме лихвените проценти, тъй като инфлацията беше твърде висока. Сега положението се е подобрило. Макар че някои цени още нарастват осезаемо, особено в сектора на услугите, като цяло инфлацията е отбелязала значителен спад. В момента тя е напът да достигне 2% догодина, а това е равнището, към което се стремим в усилието си да поддържаме ценова стабилност“, коментира председателят на ЕЦБ.
По думите ѝ отслабването на инфлацията дава възможност на ЕЦБ да понижи лихвените проценти. „Затова в четвъртък намалихме основния лихвен процент с 0,25 пр.п. от сегашните 4% – нивото му от 9 месеца. Това означава, че за гражданите ще бъде по-евтино да заемат средства, а за фирмите – да вземат кредити за инвестиции“, посочва тя.
ОЩЕ: ЕЦБ взе ключово решение за лихвите
Още: Еврото е на невиждани скоро нива спрямо долара
Още: Кристалина Георгиева: Ако харчим повече, отколкото имаме, може да отложим еврозоната
„През юли 2022 г. започнахме да повишаваме лихвените проценти. Това беше част от етап, който експертите наричат „затягане“ на паричната политика. Ако направим аналогия с автомобил, все едно шофьорът натиска педала на спирачката. Повишихме лихвите с най-бързия темп досега – с 4,5 пр.п. за малко над година. Предприехме твърди мерки, защото инфлацията беше нараснала твърде много, достигайки върхова стойност от 10,6% през октомври 2022 г.“, казва Лагард.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Bank of England взе решение за лихвите, различно от другите големи банки
Още: Асен Василев призова служебния кабинет да внесе удължителен закона за бюджета (ВИДЕО)
Председателят на финансовата институция обяснява, че една от причините за този скок е неоправданото нашествие на Русия в Украйна, доведело до рязко поскъпване на енергоносителите и храните. По думите ѝ освен това за много предприятия се е оказало по-трудно да си набавят необходимото оборудване, суровини и резервни части, а това е задълбочило вече възникнали през пандемията проблеми.
Снимка: iStock
Още: Денков се опасява от проблеми с данъците след 1 януари 2025 г. (ВИДЕО)
Още: Японската централна банка взе решение за лихвите
„Имаше обаче и реален риск хората да останат с впечатлението, че високата инфлация е новото нормално. Това би означавало фирмите да я използват като стандарт при определянето на цените, а работниците – при договарянето на заплатите. Тогава високата инфлация щеше да пусне трайни корени в икономиката“, споделя Кирстин Лагард.
„Затова трябваше да направим всичко необходимо, за да предотвратим тази опасност. Наш дълг пред европейските граждани е да поддържаме инфлацията ниска и стабилна. Даваме си сметка за затрудненията, които нарастването на инфлацията и последвалите повишения на лихвените проценти причиниха на някои граждани и предприятия. Цената на кредитите за бизнеса и на ипотеките рязко се повиши. Всичко поскъпваше, но доходите – заплатите и пенсиите – изоставаха, поне първоначално“, добавя тя.
ОЩЕ: Намаляването на лихвите, след това накъде: 5 въпроса към ЕЦБ
По думите ѝ решителните действия са довели до това, че високата инфлация не се е задържала много дълго. „През септември 2023 г. тя вече беше спаднала до 5,2%, приблизително наполовина на върховата стойност година по-рано. Опасността гражданите да очакват висока инфлация също беше почти отминала“, отбелязва председателят на ЕЦБ.
„Това ни позволи да пристъпим към следващ етап в политиката ни – етап на „задържане“, в който запазвахме лихвите непроменени, без да натискаме по-силно спирачката, но и без да я отпускаме. Бяхме уверени, че лихвените проценти понижават инфлацията, но въпреки това тя още беше достатъчно висока, за да бъде основание за безпокойство. При тези условия щеше да е нецелесъобразно да започнем прекалено рано да понижаваме лихвите“, каза тя.
Снимка: iStock
Сега обаче наблюдаваме напредък по много фронтове. Инфлацията е спаднала до 2,6% – отново наполовина. В момента е напът да достигне 2% по-късно през 2024 г. А паричната ни политика допринася значително за връщането ѝ към целевото равнище. И така, намалявайки лихвените проценти, взехме решение да отслабим рестриктивността на паричната политика“, отбелязва Лагард.
По думите ѝ обаче е далеч това да буде изтласкана инфлацията от икономиката. Това няма да стане съвсем гладко. Нужни са бдителност, решителност и упорство.
Лагард споделя, че затова лихвите ще трябва да останат рестриктивни толкова дълго, колкото е необходимо, за да се осигури трайно ценова стабилност. Иначе казано, „ще трябва още да държим крак на спирачката, макар да не я натискаме толкова силно като преди“.
ОЩЕ: Кога ще се забави инфлацията: Президентът на ЕЦБ с прогноза
„Бъдещите ни решения за политиката ще зависят от три фактора: дали ще продължим да наблюдаваме своевременно връщане на инфлацията към целевото равнище, дали ще отбележим цялостно отслабване на ценовия натиск в икономиката и дали паричната ни политика ще продължи да овладява инфлацията. Тези фактори ще определят кога ще можем да отпуснем още спирачката“, споделя председателят на ЕЦБ.
„Имаме голям напредък, но борбата ни с инфлацията не е приключила. Като пазител на еврото сме решени да осигурим ниска и стабилна инфлация в полза на всички европейски граждани“.
