Жилищното кредитиране на спира да расте въпреки рекордно високите цени на имотите и достигнатия пик на пазара. Така към края на първото полугодие на тази година, жилищните заеми вече оформят приблизително 20% от всички банкови кредити на неправителствения сектор у нас, сочат данните на БНБ.
Жилищните кредити нарастват с 18.2% на годишна база към края на месец юни, като за първи път преминават границата от 15 млрд. лева. Темпът на растеж отчита минимално забавяне от 0.01 процентни пункта спрямо предходния месец май (+18.3%), като общият обем на всички активни заеми за жилища у нас достига 15.149 млрд. лева. За сравнение, преди 12 месеца сумата в този сегмент възлизаше на 12.81 млрд. лева.
Общата размер на кредитите за неправителствения сектор в България нараства с 12.6% на годишна база до 75.85 млрд. лева към края на март. Така към средата на настоящата година, заемите за жилище представляват 19.97% от всички кредити за неправителствения сектор.
Преди година делът е възлизал на 19.01% от всички заеми, а към края на първото полугодие на 2020 година делът на ипотечните кредити е бил 17.8%. Към средата на предепидемичната 2019 година заемите за жилище са оформяли 18.7% от кредитите за неправителствения сектор.
Рекордното нарастване на жилищното кредитиране се случва на фона на две последователни тримесечие на забавяне в темпа на растеж на вписаните сделки с недвижими имоти у нас, става ясно от данните на Агенцията по вписванията. Последното предполага охлаждане на имотния пазар поради достигане на пик в активността. Друга причина за свиване на годишния растеж може да се търси в рекордно високите цени на жилищата.
Липсата на спад в покупко-продажбите на имоти у нас изглежда се поддържа от все още горещия пазар на жилищното кредитиране, който се характеризира с рекордно ниски лихви през последните години.
През второто тримесечие на тази година, вписаните сделки с имоти в България нарастват с едва 4.3% на годишна база. На най-големия имотен пазар у нас, този в София, годишното увеличение достига скромните 0.27% спрямо същия период на миналата 2021 година.
Възходът в кредитирането продължава и в сегмента на потребителските кредити. Към края на месец юни тази година заемите за потребление нарастват с 13% на годишна база до 14.38 млрд. лева. Темпът на растеж се засилва спрямо предходния месец (+12.3%). Преди година обемът възлизаше на 12.73 млрд. лева.
Според експерти, потребителските кредити също намират приложение на пазара на недвижим имоти, като някои от тях биват използвани в комбинация с налични спестявания за инвестиция в жилища.
Цените на жилищата у нас нараства средно с 11.5% към края на първото тримесечие на тази година, сочат последните данни на Националния статистически институт. Поскъпването на имотите изостава от годишна инфлация, която достигна 12.3% през март, след което се ускори до 16.9% през месец юни.
Благодарение на силния растеж в потребителския сегмент, общият обем на кредитите за домакинства (потребителски, жилищни, други кредити, овърдрафт) достига 31.110 млрд. лева към края на месец юни тази година. Това се равнява на 20.1% от брутният вътрешен продукт на страната.
Все пак сумата остава по-ниска от заемите за бизнеса у нас, където също се наблюдава двуцифрен растеж.
Кредитите за нефинансовия бизнес у нас нарастват с 10.6% на годишна база до 39.3 млрд. лева към края на юни (25.4% от БВП), сочат данните на БНБ. Темпът на растеж се засилва спрямо преходния месец май (+8.5%).
Заемите за финансовите предприятия пък нарастват с 15.3% на годишна база до общо 5.43 млрд. лева към края на първото полугодие. През предходния месец май темпът на растеж е достигал 13.3%.
Изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е повлияно и от нетните продажби на кредити от Други парично-финансови институции (Други ПФИ), чиито обем за последните дванадесет месеца е 244.7 млн. лева. На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 244.8 млн. лв. (в т. ч. 11.1 млн. лева през юни 2022 г.), а обратно изкупените кредити – 0.1 млн. лева (през юни 2022 г. няма обратно изкупени кредити).
Депозити на домакинства и бизнес
Депозитите на неправителствения сектор у нас възлизат на 106.056 млрд. лева (68.6% от БВП), като годишното им увеличение е 9.6% (9.7% годишно повишение през май 2022 година).
Депозитите на нефинансови предприятия са 34.809 млрд. лева (22.5% от БВП) в края на юни 2022 година. В сравнение със същия месец на 2021 г. те се увеличават с 18.6% (16% годишно повишение през май 2022 година).
Депозитите на финансовите предприятия намаляват с 0.6% на годишна база през юни 2022 година (19.2% годишно повишение през май 2022 г.) и в края на месеца достигат 3.606 млрд. лева (2.3% от БВП).
Депозитите на домакинствата са 67.640 млрд. лева (43.8% от БВП) в края на юни 2022 година. Те се увеличават с 6% спрямо същия месец на 2021 година. Това представлява забавяне в темпа на растеж спрямо преходния месец. За сравнение, през май депозитите на домакинствата записаха годишно увеличение от 6.2%.
*Неправителственият сектор обхваща сектор Нефинансови предприятия, финансови предприятия (сектори Инвестиционни фондове, Финансови посредници, Финансови спомагатели, Каптивни финансови институции и заемодатели, Застрахователни дружества и Пенсионни фондове) и сектор Домакинства и НТООД (Нетърговски организации, обслужващи домакинствата).
