България може да изпълни конвергентния критерий за ценова стабилност, който е ключов за влизането ни в еврозоната, още през януари 2025 г. и да продължи да го спазва през останалата част от годината. Това показват актуалните макроикономически прогнози, представени в последното издание на "Макроикономическа прогноза" на Българската народна банка (БНБ), изготвено към 15 януари 2025 г.
Припомняме, че миналата седмица стана ясно, че според кабинета "Желязков" България все още не отговаря на критерия "ценова стабилност"и затова няма да иска извънреден конвергентен доклад от Европейската комисия. Ако такъв доклад бъде поискан и е положителен, ще отвори възможност пред страната да се присъедини към еврозоната вероятно от 1 януари догодина. По последни данни на Евростат инфлацията в България е с 0.1 процентни пункта по-висока от изискуемата. Още: "Влизането в еврозоната може да се отложи за 2030 година": Александър Симидчиев с коментар за игрите на ГЕРБ (ВИДЕО)
Прогнозата на БНБ
За периода декември 2023 г. - декември 2024 г. се наблюдава устойчиво понижение на нивото на средногодишната инфлация в България, което се осъществява с по-бързи темпове от понижението при ценовия критерий, пише в документа.
Според прогнозата средногодишната инфлация в страната за 2025 г. се очаква да достигне 3.3%, като основен принос за това ще имат цените на храните, административно регулираните стоки и услуги, както и тютюневите изделия. Въпреки това оценките показват, че инфлацията в България ще остане в рамките на допустимите граници спрямо критерия за конвергенция, което е важна стъпка по пътя към еврозоната.
Очаква се реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната да се ускори до 2.5% през 2025 г., в сравнение с прогнозирания ръст от 2.3% през 2024 г. Основни двигатели на този растеж ще бъдат възстановяването на инвестициите и на износа на стоки и услуги, които през 2024 г. претърпяха спад. Още: Коалицията реши засега: Заплатите в МВР - ударно нагоре, кърпи бюджета с мерки срещу сивата икономика
Прогнозите на БНБ за 2026 г. предвиждат още по-ниска средногодишна инфлация от 2.1%, основно поради забавянето на инфлацията в групата на храните и административно регулираните цени. В същото време реалният растеж на БВП се очаква да достигне 3.0%, като основните фактори ще бъдат намаляването на отрицателния принос на нетния износ и по-голямото частно потребление.
Въпреки положителните очаквания, БНБ предупреждава за възходящи ревизии в прогнозите за инфлацията в края на 2025 г., особено в групите на стоките и услугите с административно определяни цени, тютюневите изделия и храните. От друга страна, прогнозите за инфлацията в края на 2026 г. са леко понижени. Още: Защо се изчаква с конвергентния доклад за еврото? Мнението на икономисти
Що се отнася до икономическия растеж, ревизиите показват малко по-висок темп на растеж за 2024 г., но по-нисък за 2025 г. и 2026 г. Това се дължи на очакваното по-слабо нарастване на частното потребление, инвестициите и износа на стоки през 2025 г., както и на по-големия отрицателен принос на нетния износ през 2026 г.
Тези прогнози очертават макроикономическата перспектива на България през следващите години и дават положителни сигнали относно финансовата стабилност на страната, включително възможността за успешно покриване на критериите за членство в еврозоната.
