Еврозоната е "мираж", защото служебното правителство "отказва да взема политически решения", в бюджета няма дългосрочна стабилност, а дефицитът реално не е 3%, както твърди Министерството на финансите. Това смята икономистът и бивш зам.-министър на финансите Любомир Дацов, който е член на Фискалния съвет. В интервю за БНР той похвали ръководителя на финансовото ведомство Людмила Петкова, че е свършила "чудесно" работата си в приходната част, но проблемите са в разходната, счита той.
Още: Кабинетът внася специален законопроект до приемането на бюджета (ВИДЕО)
"Неизпълнението на инвестиционната програма е с 2,5 милиарда лева. В началото на миналата година беше направен един фискален трик - бяха върнати 1,2 милиарда лева, които бяха от програмата за общински инвестиции. Ако сложим всичко това, излиза, че дефицитът за тази година не е 3%. Той е поне към 4%. А пък ако беше изпълнена капиталовата програма изцяло в рамките на предвиденото, щеше да отиде към 4,5%. Имаме публични финанси, които не са под контрол. Ако видим бюджета за 2025, това си личи", каза Дацов.
Припомняме, че на 2 януари Министерството на финансите, на база на предварителни данни и оценки, обяви, че се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) за 2024 г. да бъде дефицит в размер на около 6,1 млрд. лв. - или 3 на сто от прогнозния БВП.
Още: Финансовото министерство обяви дали бюджетният дефицит за 2024 г. се вмести в 3% от БВП
Снимка: Actualno.com
"Незаконосъобразен закон за бюджета"
По думите на бившия зам.-министър на финансите, за първи път е предложен закон, който "не отговаря на Закона за публичните финанси, който казва, че разходите не могат да надхвърлят 40% от БВП, като изключим европрограмите". "Ние тук не отговаряме с разлика от около 2%. Не отговаря на макроикономическите параметри. Как се внася закон, който не отговаря на законодателната рамка? Не би трябвало да може да бъде внесен в Народното събрание", каза Дацов пред БНР.
"Половината параметри на бюджета, особено в приходната част, са абсолютно пожелателни. Все едно са пропуснати 1-2 години, все едно сме пренесени към 2026-27 г. – тогава приходната част е към нещо, което ще се случи след 1-2 години. Това е така, защото кърпят ситуацията. Предвидили са двойно увеличение на капиталовите разходи, въпреки че тази година не успяха да изпълнят капиталовата програма", смята икономистът.
Още: Промени в Закона за ДДС – бомба без закъснител за банковата система и икономиката?
Добър ли е специалният закон за бюджета?
В края на 2024 г. Министерският съвет предложи на Народното събрание да одобри проект на Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. до приемането на държавния бюджет за 2025 г. и бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на държавното обществено осигуряване. С проекта се предлага правна рамка, която, от една страна, да осигури безпроблемното функциониране на държавата и общините, а от друга, да гарантира правата и законните интереси на гражданите, предоставяйки им правна сигурност във връзка с изплащането на възнаграждения, пенсии, социални помощи и други социални плащания, ползване на данъчни преференции и облекчения, както и извършването на други плащания.
"Какво стои зад настояването първо да внесат незаконосъобразния закон? Чудейки се какво да правят, внесоха този закон в Народното събрание – може би са поели някакви политически ангажименти. И изпаднаха в ситуацията, че има внесен закон за 2025, а едновременно с това се вижда, че ще бъде върнат. Затова трябва да се осигури изпълнението на бюджета през 2024 през първите няколко месеца. Не виждам законова пречка да се изпълнява законът от 2024 без някакъв специален, допълнителен акт. Но в крайна сметка юристите така са решили", коментира Любомир Дацов.
Още: Планира ли бизнесът увеличение на заплатите и с колко? Говори Васил Велев
Снимка: Actualno.com
Лоша шега за еврозоната
"Оставете еврозоната. Еврозоната вече е мираж", прогнозира той. "За януари инфлацията, вследствие на повишените цени на тока, газа и енергийните продукти, ще е значително по-висока, отколкото беше в предишни години. Хлябът също тръгна нагоре. Критерият за инфлацията е базиран на устойчива ценова стабилност. Първо, ние нямаме ценова стабилност, второ – тя не е устойчива, защото трябва да е поне 6 месеца или повече (на подобни нива). Имахме възможност да се доближим до критерия за инфлация, но това не гарантира, че в следващите 6 месеца ще сме близо".
Още: Къде е горският и кой ще кара влака за Бюджет 2025: Анализ на икономисти
"Няма как да мислим, че за 2025 ще имаме бюджет, който ще изпълни критерия за дефицит – той би бил около 6%. Огромният проблем е, че бюджетът продължава да е структурно дебалансиран, дори да се влезе в трите процента", коментира Дацов.
"Надявам се да не съм прав за еврозоната, защото винаги съм бил един от големите поддръжници. Ние обаче имаме фискална политика, която не подкрепя монетарната политика, така че да бъдат постигнати целите за еврозоната. Няма шанс фискалната политика да бъде променена в следващите години, за да върви към тази цел, дори да има редовно правителство", твърди той. "Трябва да има устойчива политика на замразяване на разходи за 3-4 години. При тази политическа нестабилност това е мираж. Не че няма хора, които не знаят как се прави, но това си има политическа цена и не вярвам да има много хора, които искат да платят тази цена", добави Любомир Дацов.
Още: Дацов: Не може да имаме балансиран бюджет за 2025 г.
