735 дни в севернокорейски трудов лагер – малцина могат да си представят какво означава това. Американецът Кенет Бей попаднал там по смехотворно обвинение. Той разказва как успял да надживее лишенията и несгодите.
"Вече никой не си спомня за теб. Всички са те забравили. Твоето правителство също. Ще останеш в Северна Корея 15 години, а когато си излежиш наказанието и се върнеш у дома, ще бъдеш на 60 години". Кенет Бей слушал тези думи всяка седмица. "Беше много потискащо, защото ме отчайваше. Бях силно депресиран, но вярата отново ми даваше сили", спомня си той. В началото на ноември 2014 година, точно две години след арестуването му, Кенет Бей изненадващо бил освободен, защото режимът на Ким искал да направи добро впечатление на американците по повод посещението на техен високопоставен представител.
През ноември 2012 година Кенет Бей пристигнал Северна Корея. Това не било първото му посещение там. Роденият в Южна Корея американски гражданин, който по онова време живеел и работел в Китай, редовно посещавал Пхенян, за да организирал екскурзии до Северна Корея. Години наред всичко вървяло добре.Тогава обаче той допуснал фатална грешка: "Носех в себе си един хард-диск. На него беше запаметена туристическа информация за страната", казва той и добавя: "Това беше недоглеждане от моя страна. Хард-дискът просто бе останал в багажа ми без да забележа". Този диск става причина Бей да бъде арестуван и обвинен в опит за държавен преврат.
Половин година разпити
След половингодишни разпити, американският гражданин е осъден на 15 години трудов лагер при строг режим. "Сутрин ставахме в 6 часа, закуска даваха в седем, а от 8 до 18 часа трябваше да се работи“, спомня си той. Бей извършвал тежък физически труд - шест дни от седмицата трябвало да пренася товари с въглища и камъни. След вечеря настъпвало още по-ужасно време – принуждавали го с часове да седи на своя стол неподвижно, преди да му разрешат да си легне.
Кенет Бей признава, че все пак е имал късмет. Отнасяли се към него сравнително добре, защото бил чуждестранен гражданин. Казва, че никога не са го подлагали на изтезания. Имал дори известни привилегии. „Към супата и ориза обикновено ми даваха и малко зеленчуци в добавка. Храната обаче била съвсем оскъдна. Само през първите три месеца на престоя си в лагера той отслабнал с 27 килограма.
С някои от надзирателите Бей постепенно започнал да създава контакти. "С някои от тях дори си говорехме за политическите различия. Понякога ме слушаха, а друг път не проявяваха никакъв интерес. От време на време им разказвах как изглежда светът извън Северна Корея. Надзирателите се интересуваха много от това и бяха много любопитни. Искаха например да узнаят колко струва храната в САЩ и дали всеки американец има собствена кола", казва Кенет Бей и заключава: „В крайна сметка и те са хора като нас. Просто са израснали в друга система".
С упование в Бога
Изминават общо 735 дни преди Кенет Бей да бъде освободен. Нито един друг американец не е бил толкова дълго в севернокорейски затвор след края на войната. Здравословното му състояние се влошило до такава степан, че бил преместен от лагера в болница, където прекарал няколко месеца. "Въпреки всичко не съм се съмнявал, че някой ден ще се върна у дома. Аз съм вярващ човек. Вярвах, че Бог винаги е до мен и ще ме спаси", казва Кенет Бей. Сили му давали и стотиците писма, които получавал с помощта на шведското посолство.
Междувременно Кенет Бей живее в Южна Корея. Създал е неправителствена организация, която помага на севернокорейски бежанци, които са успели да се прехвърлят в Китай и оттам искат да заминат за Южна Корея.
Кенет Бей не е запазил лошо чувство за севернокорейците. "Знам, че това са съвсем обикновени хора. Те обаче живеят в постоянен страх и не са свободни. Много ми се иска те да получат повече права и един ден в Северна Корея да има свобода на мненията и на вероизповеданията“, казва той. Написал е книга, в която разказва за преживяното от него в севернокорейския лагер. Трудно обаче може да си представи да посети още веднъж тази страна. Не и докато на власт е сегашният комунистически режим.
Източник: Дойче веле
