Когато никой не прави и най-малка отстъпка, защото смята, че тя ще се изтълкува като слабост, явно не може да се стигне до никакво разбирателство. Такава е тъжната истина за Близкия изток през лятото на 2017.
Десетилетия наред, когато се кажеше "Конфликта в Близкия изток", всеки знаеше за какво става дума. Днес, на фона на множеството големи и още по-големи кризи в онзи регион, въпросният "същински" близкоизточен конфликт остана на заден план. Спорещите страни всъщност биха могли да се възползват от такава ситуация и в условията на снижен обществен натиск да се доближат до някакво решение.
Но това очевидно не е възможно между палестинците и израелците. Причината е добре известна: замесени са прекалено много участници, които освен всичко проявяват политическа и/или военна активност и другаде. Но най-важното е, че взаимното недоверие е прекалено голямо, за да получат преговорите някакви реални шансове за успех.
Лошото в случая е, че и двете страни могат да изтъкнат убедителни аргументи за недоверието си. Палестинците вече десет години не могат да решат въпроса за властта. Докато продължава това положение, нито една от двете големи групировки не може да си позволи да прави отстъпки пред Израел. Който посмее да го стори, неизбежно ще бъде обвинен в "предателство", а животът му ще се окаже под заплаха.
В Израел пък правителството непрекъснато и с основание се оплаква, че палестинците продължават да възприемат терора като легитимен политически инструмент. Но както премиерът Нетаняху, така и мнозина негови привърженици не изглеждат твърде разочаровани от този факт. Те явно вярват, че държат нещата в свои ръце. А и те си имат доста проблеми с радикалните настроение вътре в своите редици. Последните събития на Храмовия хълм в Ерусалим показаха колко бързо кризата може да се изостри за пореден път. И изход сякаш изобщо не се очертава - най-вече, защото и двете страни смятат, че всяка отстъпка ще е признак за слабост. Семето на недоверието вече е покълнало.
Източник: Дойче веле
