Бомбите над Сърбия, санкциите на Запада, бедността – какво ли се е променило в днешна Сърбия, че да се забравят ужасяващите събития от 1990-те години, когато управляваше Милошевич? Някои искат да му издигнат паметник.
Бившият сръбски президент Слободан Милошевич почина през 2006 година в един килия на Хагския трибунал, където беше съден за престъпления по време на югославските войни през 90-те години на миналия век. По онова време не можеше да става и дума той да бъде погребан в "Алеята на почетните граждани" в луксозното гробище на Белград. И така ковчегът на Милошевич бе пренесен в задния двор на родната му къща в Пожаревац и погребан под една липа.
В продължение на повече от едно десетилетие Слободан Милошевич направляваше съдбините на бивша Югославия, в която бяха останали само Сърбия и Черна Гора. И до днес 90-те години на миналия век в Сърбия се считат за години на войни, бежански потоци, политически терор, санкции, хиперинфлация и бедност. Ерата „Милошевич“ приключи чак през октомври 2000 година, когато под натиска на масовите протести президентът беше принуден да признае поражението си на изборите.
Какво ли се е променило в днешна Сърбия, щом тъкмо тези ужасяващи времена внезапно се представят в романтична светлина, а в Белград искат да издигнат паметник на Милошевич и да назоват една улица на негово име? И тези идеи срещат подкрепата на редица известни личности.
"Борец на сръбщината"
"Милошевич беше герой на своето време. Той защитаваше страната от бомбите на НАТО", казва Йована Димитриевич, визирайки въздушните удари през 1999 година, отнели живота на много сърби и предизвикали отцепването на Косово. Йована Димитриевич е член на Окръжния комитет на Социалистическата партия на Сърбия (СПС) в Пожаревац и е подписала инициативата за издигане на паметник на Милошевич. "Това е морално задължение на гражданите към един невинен човек и борец за сръбщината", казва тя.
Подписката за паметник на Милошевич вече е предадена на градската управа в Белград и на президента Александър Вучич. От шест години той управлява Сърбия с желязна ръка. Контролира в голяма степен медиите и правосъдието, но навън се представя за убеден европеец. През 1990-те години той беше краен националист и министър на информацията при управлението на Милошевич. Коалиционни партньори в днешното правителство на Сърбия са именно социалистите, които искат се издигне паметник на Милошевич. Експертът по балканските проблеми Ерик Горди смята, че искането им е индикатор за това колко хора в Сърбия се чувстват неудовлетворени от начина, по който е извършен политическият преход.
В постоянна криза
А поводи за недоволство има достатъчно. Безработицата в страната е почти 30 процента, а четири пети от трудещите се получават по-малко от 400 евро на месец. Очакванията на хората след падането на Милошевич бяха значително по-високи. "Демократично общество, икономически напредък, европейска интеграция - това са все неща, които сърбите така и не получиха. Затова през последните години се забелязва известна носталгия по Милошевич", казва Ерик Горди. Не е случайно и това, че наскоро имаше премиера на мюзикъл с главен герой - Милошевич. А вдовицата на починалия автократ Миряна Маркович преди три години издаде биографична книга със заглавие "Така беше". Книгата, изпълнена с "алтернативни факти", пожъна голям успех в Сърбия. Още през 2003 година Миряна Маркович намери убежище в Русия, защото беше застрашена от съд за съучастие в убийството на един политически противник.
Разкрасяването на миналото се насърчава от управляващите и подчинените им булевардни медии. Президентът Вучич много обича да говори за "хищническия режим", който "разрушил" Сърбия чрез съмнителната приватизация на държавни предприятия. Чак сега Вучич можел да започне да изправя страната на крака.
Боян Джурич е убеден, че все пак няма да се стигне до издигането на паметник на Милошевич. "Няма значение, че и днес бившите му довереници са на власт", казва главният редактор на либералния вестник "Нови погледи". „Политиката на Милошевич не може да бъде реабилитирана, защото Сърбия вече е друга. И светът е друг", казва още Боян Джурич. От друга страна сърбите все още не са осмислили истински миналото и травмите от 1990-те години. Те все още смятат Хагския трибунал за наложено им от чужбина зло. А бившите затворници от затвора в Хага отново участват активно в обществения живот. "Режимът на Милошевич беше комбинация от болшевизъм и шовинизъм. Той загуби изборите само защото някои от неговите поддръжници смениха фронтовете.
В очакване на президентското решение
Президентът Вучич все още не взел своето решение, но се очаква че ще остави инициативата за паметника да заглъхне от само себе си. Та нали в момента той се опитва да проправи пътя на Сърбия към ЕС като нормализира отношенията с бившата сръбска провинция Косово.
А ако някой ден все пак се стигне до изграждане на паметник на Милошевич, потребителите в Туитър имат много идеи как би могъл да изглежда той – например като пирамида от черепи, или пък като стилизирана банкнота от 500 милиарда динара, която да напомня за хиперинфлацията през 90-те години на миналия век. А един юзър се обявява за издигането на паметника с думите: "Една обществена тоалетна в повече никога не е излишна“.
Източник: Дойче веле
