Както смята полската управляваща партия, 26-те години от момента на падането на Берлинската стена, които бяха белязани от процес на демократичен преход и влизане в Европейския съюз, представляват само исторически маскарад.
Във времето, когато Европа се разкъсва между заплахата от излизане на Великобритания от ЕС, мигрантската криза и последствията от терористични актове, докато Сирия влиза вече в шеста година на гражданска война, а Украйна все така не може да урегулира конфликта с Русия, Полша поставя пред себе си други приоритети. Правителството на партията „Право и справедливост“ (ПС) на президента Анджей Дуда и премиера Беата Мария Шидло се стреми да даде отпор на заплахата, която, ако се вярва на ръководството на страната, е надвиснала над нейните исторически, религиозни и културни корени.
Каквото и да е ставало на реална опасност е изложена привързаността на Варшава към европейските ценности тогава, когато членове на ПС крещят за нежелание да действат по заповед на Брюксел, че самите те ще отстоят националния суверенитет, даже и в ущърб на демокрацията. А приетото от Европейския парламент заявление на 13 април, изразяващо безпокойство във връзка с „парализирането на Конституционния съд на Полша, а също така със ситуацията с правата на човека и правовото правителство“ не променя абсолютно нищо.
Полското правителство никога не е криело плановете си, и сега, пет месеца след идването си на власт, с пълен ход се движи „консервативната революция“... Преди няколко седмици под заплаха се оказа правото на аборт, макар то фактически никога да не е съществувало в тази страна със сурови католически нрави: в изключение на случаите на забременяване при насилствени или кръвосмесителни връзки, а също така и при нарушаване развитието на плода и заплаха за здравето и живота на жената, на поляците се налага да пътуват за процедурата в съседни страни, преди всичко в Германия и Чехия. Сега споровете достигнаха апогея си, а през всеки почивен ден на демонстрации излизат либерали и консерватори (начело с църквата), които се стремят по принцип да забранят прекъсването на бременност и даже стигат до изискване за отмяна на лекарски прегледи преди раждането.
„Промени към по-добро“ очакват и образователната система. Новото правителство оценява като извънредно важно увеличаването на историческата и национална култура на гражданите. И така, неотдавна съветникът в правителството по въпросите на образованието Анджей Васко заяви, че следва младежта да научи наизуст стихотворенията на знаменити представители на пантеона на националната литература. В интервю пред вестник Gazeta Wyborcza той отбеляза, че „проблемът не е в това, че младежта не чете, а в това, че тя чете разнородни неща. Поради което тя само ще се радва да се върне към основите...“.
Валенса, атаки срещу символа
За да бъде разбран по-добре настъпилото днес в страната разединение между ултраконсервативното правителство с огромно мнозинство в парламента и „либерално-демократичната“ опозиция на левицата и десноцентристите, следва да се потопим в един от най-известните периоди от нейната история, връщайки се към корабостроителницата в Гданск и варшавските затвори. Към един от главните символи на страната, Лех Валенса, нобелов лауреат от 1983 г. и президент в периода 1990-1995 г.
На 16 февруари тази година вдовицата на ген. Квашневски (шеф на полските специални служби, от които се бояха не по-малко, отколкото от Щази в ГДР) публикува неизвестни досега документи. Те потвърдиха, че Валенса е бил агент и информатор на разузнаването от 1970 до 1976 г., т.е. дълго преди появата на „Солидарност“ през 1980 г. Самият той, между другото, никога не е скривал предишните си връзки с полицията на режима. Както и да е, но този път става дума за доноси. Валенса отрича, че е предал на полицията лидерите на стачното движение от тези години. Само че Институтът на националната памет (на този орган е поръчано да осветли периода 1939-1989 г. и днес той се е превърнал в истинската „история на полицията“) публикува показанията на другаря Болек (неговото кодово име), не дочаквайки експертната проверка, което още повече изостри и без това напрегнатата политическа обстановка.
В началото на 70-те години на миналия век Лех Валенса работел в корабостроителния завод в Гданск. Тогава политическите репресии достигнаха своя апогей. През декември 1970 г. стачка приключи със смъртта на 41 човека, а протестиращите бяха разгонени с жестокост. За да не бъде допуснато повторението на подобни събития, ръководството на завода решило да разшири наличните възможности за събиране на информация. Валенса се оказал сред тези, които, както твърдят някои (в частност негови тогавашни другари), под заплаха се съгласили да редовни разговори с агенти от спецслужбите за отчитане на стачните настроения сред работническите среди. Привържениците на ПС днес викат за това на всяка крачка, само че тези сведения днес все още се проверяват от историци и експерти. Самият Валенса не признава истинността на представените документи и ги нарича фалшификати.
В чужбина всички се удивляват с какво удоволствие някои хора заливат с мръсотия символичната личност, донесла световна слава на страната през 80-те години на миналия век. Годините в затвора, ръководството на „Солидарност“ и обединяването на опозиционерите и представителите на режима около една маса през 1989 г. - през последните няколко седмици всичко това не значи нищо:депутатите от ПС наричат лъжа легендата за Лех Валенса. Целта на такава клеветническа кампания се корени в това в националното съзнание да бъде заменен един член на „Солидарност“ с друг. В тази нова версия на историята покойният Лех Качински, бивш президент на страната и член на знаменития профсъюз, трябва да наследи лаврите. Този радикален християнин, привърженик на твърдата линия и непримирим противник на правителството се оказва, че е бил принесен в жертва от Валенса, опортюниста, продажника и марионетката на съветските спецслужби.
Образът на предателя
В тази политика на „Право и справедливост“ несъмнено има логика. Ако Валенса е дискредитиран, това означава, че 26-те години от началото на процеса на демократичен преход са само маскарад на еврофилите-опуртюнисти, насочени против честния и вярващ католически народ, или казано с други думи, народ-мъченик. Поради това трябва да бъде направено всичко, което да задържи финансовите, либералните и брюкселските сили по-далече от изстрадалото население. При властта на „Право и справедливост“ в Полша нещата не се представят като черни и бели или добри и лоши: те са или полски или антиполски.
На фона на такова пренаписване на историята, ако някаква национална драма можеше да играе в полза на интересите на ПС (макар и с цинично отношение към трагичната страна на произшествието), това беше гибелта на основателя на партията при авиокатастрофата край Смоленск (отнела живота на 95 души) на 10 април 2010 г. И макар следствието да определи като причина екипажа и лошите метеорологични условия, в ПС няма и сянка от съмнение кой е виновен. Или руснаците, или „Гражданска платформа“ на Доналд туск (тогавашен премиер и сегашен шеф на Европейския съвет), или всички заедно... Виновни задължително има, а разследването е било умишлено саботирано. От 2010 г. трагедията край Смоленск дава все нова храна на разсъждения за исторически заговор.
При такава риторика има един ключов компонент: това е образът на предателя, с който на всяка цена трябва да се решат нещата. В тази връзка сега редом с Валенса на подсъдимата скамейка седи и друг враг на народа : Ян Грос. Той е известен историк, специалист по Холокоста и съвременната история на Полша, показал ролята на полския народ при унищожаването на евреите и, в частност, избиването на жителите на градчето Йедвабне в източната част на страната. Преди 16 г. неговата работа породи остри спорове, а днес в страната го заплашват да го лишат от „Кръста за заслуги“ за антипатриотизъм (след неотдавнашното обявяване на промените в полската политика).
Реабилитацията на „Проклетите войници“
Успоредно с осъждането на предателите в страната е в ход и процес на реабилитиране, за радост на особено „патриотично“ настроената част от младежта. В частност това се отнася до т. нар. „Проклети войници“, т.е. батальоните на съпротивата, които се зародили по време на немската и съветска окупации на Полша в годините на Втората световна война, а след това продължили въоръжената и понякога жестока битка със СССР до 50-те години на миналия век.
При комунизма тяхната история по всякакъв начин се премълчаваше, и голяма част от техните имена отдавна е потънала в забвение. Както и да е, но спомените за тях са все още живи в семействата им (в голямата си част в източните райони на страната), а също така и в антикомунистическата съпротива. След това те отново влизат в официалната история под влияние на патриотични научни кръгове. Само че те старателно се въздържат да напомнят най-нелицеприятните моменти от тези събития, които са се състояли насред „Кървавата земя“ (така се казва книгата на американския историк Тимъти Снайдер) недалеч от днешната граница с Белорусия. Работата е в това, че под предлога за борба с комунистическите окупатори тези батальони често устройвали разправа с либерали, евреи, протестанти, руснаци и белоруси, иначе казано, с всеки, които не е бил поляк и католик.
От 2011 г. „Проклетите войници“ имат празник, 1 март. Така или иначе, но върху техните действия така и не беше хвърлена светлина, а в тяхната историческа реабилитация всеки акт на агресия се представя като проява на смел патриотизъм. Именно така смята историкът Рафал Внук, отбелязвайки ролята, която днес тези войници играят за ултранационалистическите и често ксенофобски настроени агресивни футболни запалянковци. В своите разработки той подчертава как тези „вълци единаци“ са станали символ на патриотизма и романтичната саможертва, истинско въплъщение на смелостта и непреклонността.
От героизирането на тези войници до триумфа на шовинистичните и националистически ценности има само една крачка. В историческата политика на ПС (“Проклетите войници” са нейна основополагаща част) човек винаги е смел, благороден рицар, а смелостта и честта са по-важни от всичко. Враг, както и преди, е немецът: ако се вслушате в сегашното ръководство предишният нацистки окупатор не е толкова далече от съвременния европейски лидер. Министърът на правосъдието Збигнев Зебро открито изразява недоволство от реакцията на Германия на конституционните реформи в полша и заявява, че „идващата от немската политика критика придобива най-лошата конотация в очите на поляците. И в моите очи. Аз съм внук на офицер, който през годините на Втората световна война се е борил във вътрешната съпротива срещу нацистките окупатори.“ По такъв начин всеки коментар от страна на германия се възприема като намеса,недопустимо напомняне за най-мрачните страници от историята, проява на антиполска настройка в цялото си великолепие.
„Нашите теми са същите“
В самия център на Варшава в офиса на „Национално движение“(няколко членове на тази ултранационалистическа партия влязоха в парламента на изборите през 2015 г.) „Проклетите войници“ са почитани наравно с основателите на националистическото полско движение. Сградата се намира срещу Варшавския политехнически университет, „за да набира директно членове“, шегува се вицепрезидентът на движението Кшищоф Босак. Тук ми обясняват, че е време Полша да се върне към истинските ценности, че може да се възстанови само с помощта на по-тесни връзки със своята католическа същност (тя винаги е била залог за величието на страната) и че смелостта и честта са най-важните ценности.
Удивително е, но точно такива заявления (с незначителни изменения) звучат и от много млади активисти на ПС. На въпроса с какво се отличава тяхната партия от по-радикалните ултрадесни течения, Конрад Зеленецки, депутат от градското събрание на гр. Белосток в източната част на страната, отговаря с почти нежност в гласа: „При нас темите са едни, ние просто сме малко по-сдържани“. Помъдрелият с годините активист има предвид младия последовател, който все още не е изгубил вяра в утопията.
След като си осигури пълно мнозинство в парламента , „Право и справедливост“ зпочна процес на „полшевизиране“ на страната. Което е парадоксално, тъй като местното общество вече е най-еднородното в Европа, преобладаващата част от населението са католици, а делът на чужденците е по-малък, отколкото в която и да е държава от ЕС. При това никой не се готви да променя каквото и да било в този план. След терористичните актове в Брюксел премиерът Беата Мария Шидло веднага заяви „невъзможност“ да бъде приета дори неголяма група мигранти.
Това е още един тежък удар за Европа, единството на която никога не е било толкова крехко. А също и потенциална опасност за свободите и разнообразието на хората в името на Полша, която все повече се затваря в своята хомогенност и убеждения. Работата е в това, че в месианския, черно-бял и едностранчив възглед на привържениците на ПС към историята се забелязва плашеща убеденост, че „Бог ще се справи“.
Клара Виржиковская, Slate.fr / БГНЕС
