Германия: Накъде с боклука?

Досега Германия си беше решила проблема така: изнасяше в Азия голяма част от битовите си отпадъци, а останалата преработваше сама. Но след като Китай спря вноса, Германия се оказва със сериозен проблем.

Още: Лейбъристите в Австралия печелят убедително парламентарните избори

Още: Виктор Орбан – обичаният и мразеният

Накъде с боклука, след като Китай спря почти целия внос на битови отпадъци от Германия? Това затруднение обаче може да се окаже и шанс за германското отпадно стопанство. До неотдавна Германия изнасяше по 1,5 млн. тона пластмасови отпадъци в Китай и Хонконг. Китай се нуждаеше от тези суровини и ги преработваше на гумени играчки или пуловери. Бизнесът с боклука беше изгоден и за Германия: Азиатците плащаха по около 20 евро повече за тон пластмасови отпадъци, отколкото германските рециклиращи фирми. Тези времена обаче отминаха, защото Пекин инсталира собствена система за рециклиране на отпадъци.

Все повече стара пластмаса се трупа на сметищата между Хамбург и Мюнхен. Да бъдат преработени чакат също и тонове текстил, хартия и шлака. В цяла Германия не достигат инсталациите за разделяне на боклука и за рециклирането му. Общините явно не са очаквали подобен проблем.

При това китайското решение да спре вноса на отпадъци не дойде изненадващо, казва Петер Курт – президент на Федералното сдружение на фирмите от отпадното стопанство. Той смята, че е нужно да се осигури по-ефективен кръговрат в използването на суровините в Германия: „Не става дума само за това по-добре да се събират и разделят пластмасовите отпадъци от останалия боклук. Сега на ход са производителите на опаковки“, казва той.

Още: Жълт картон: Руснаците не искат да работят по-дълго

Още: Словакия: Мръсната битка за нивите

Нужна е промяна

Опаковъчната индустрия произвежда торбички, целофани, чашки и чинийки от многопластови материали, чието рециклиране изисква значителни усилия и време. Според експертите, това трябва да се промени. Петер Курт например настоява да се въведат по-строги изисквания и правила за рециклирането на отпадъците и за по-справедливо разпределение на обществените договори между фирмите от отпадното стопанство. Според него, малките и средни фирми трябва да имат същите права като градските комунални служби.

В края на 2018 и началото на 2019 предстои и промяна в европейските директиви, свързани с рециклирането. До 2022 делът на рециклираните пластмасови опаковки постепенно трябва да нарасне от 36 на 63%. В Германия отдавна се полагат усилия в тази насока, а съвременните постижения в бранша могат да се видят на изложението IFAT, което се провежда от 14 до 18 май в Мюнхен.

Особено проблематични от гледна точка на повторното оползотворяване на суровините са многопластовите опаковъчни фолия. За тяхното производство се слепват полимери с хартия, изкуствени тъкани и скъпи регранулати. За да се разделят след това отделните съставки е нужни специална техника, която може да отделя напр. полиетилен от полиамид.

Още: Скандалът с Фолксваген, Ауди и сие: Кой ще е следващият арестуван?

Още: Хората в Русия си мислеха, че покрай Световното ще забогатеят

Не само опаковъчни материали трябва да бъдат разделяни на съставните им части. Фирмите за рециклиране трябва да могат да обработват също биомаса и вещества с минерален произход.

"Този проблем е решим"

Щефан Румел, шеф на международното изложение IFAT в Мюнхен, е убеден, че проблемът на Европа с пластмасовите отпадъци може да бъде решен: „Освен от радикална промяна в поведението на всички се нуждаем и от система за устойчив кръговрат на суровините, така че с помощта на нашето ноу-хау и новите технологии да осигурим повторното използване на всички пластмасови отпадъци“, посочва той.

Политиците и производителите на опаковки също са в дълг към обществото. Лидерът на Зелените Роберт Хабек настоява да се въведе общоевропейски данък върху пластмасовите изделия и продуктите за еднократна употреба: „Петролът, който се превръща в пластмасови изделия, трябва да бъде облаган с данък по същия начин, по който се облагат и горивата“, казва той. Германската министърка на екологията Свеня Шулце обаче отхвърли предложението на Хабек за по-висок данък, с който да се облагат например найлоновите торбички в магазините. Според нея, потребителите с неудоволствие биха плащали по няколко допълнителни цента за тях, но това едва ли щяло да ги накара да променят поведението си.

Зеленият евродепутат Свен Гиголд обаче твърди, че подобни данъци върху найлоновите торбички вече са довели до значително намаляване на употребата им в редица европейски страни, например в Ирландия или Дания. Министърката на свой ред смята, че защитата на околната среда от пластмасови отпадъци не се нуждае от нов данък, а от „интелигентно направлявана система, която да води до намаляване на отпадъците и увеличаване на дела на рециклираните суровини".

Източник: Дойче веле