Зачестяват сексуалните посегателства срещу жени в гръцките бежански лагери. Лошите битови условия в някои нерегистрирани лагери край гръцко-македонската граница допълнително улесняват издевателствата срещу тях.
Дъждовно утро на македонско-гръцката граница. Около бензиностанцията на граничния пункт и по полето наоколо са опънати безброй палатки. Навсякъде горят лагерни огньове. Така изглежда неофициалният бежански лагер „Хара”, кръстен на едноименния хотел, който се намира в близост. Мария от Афганистан е завела децата си в една палатка, където за тях се грижат доброволци.
Сестра й Сара разказва за живота в лагера. След като полицията опразнила бежанския лагер в Идомени, двете сестри пристигнали на това място. "Границата е наблизо. Ако отидем в някой лагер в Солун, няма да можем повече да се доберем до границата", казва тя. Двете сестри няколко пъти правили опит да преминат гръцко-македонската граница с каналджии. Македонската полиция обаче ги залавяла всеки път и ги връщала обратно. "Лагерът е много опасен за жените. Ние сме сами, нямаме мъже или братя, които да ни защитават, нямаме и пари. Затова каналджиите ни тормозят и искат да им се отплатим по друг начин”, казва Сара.
Все нови случаи на сексуално насилие
Говорителката на Върховния комисариат за бежанците в Гърция Катарина Китиди не е изненадана. Тя казва, че почти всеки ден организацията регистрира случаи на сексуално насилие в лагерите из Гърция. Нерядко се стига дотам, че членове на семейството принуждават жените да проституират, за да оцелее цялото семейство. "Когато местата, където са настанени бежанците, не предлагат добри битови условия, нараства и опасността от сексуално насилие. Тоалетните и баните например би трябвало да са добре осветени, да има и отделни помещения за жените и децата, където те да се чувстват в сигурност и да могат да разговарят за проблемите си", казва Катарина Китиди. Лагери като Идомени и Хара не отговарят на тези условия. Междувременно те вече са опразнени.
Гръцките власти набързо създадоха нови лагери в стари фабрични постройки или изоставени казарми. На тези места обаче също няма оптимални условия за живот. Например в халетата на бившата тютюнева фабрика в Ореокастро в покрайнините на Солун. Сътрудничката на организацията "Лекари на света" Ангелики Козмотополу казва, че условията там са по-добри в сравнение с Идомени, но за жените ситуацията оставала извънредно тежка.
Страх от последствията
По-различно е положението в отдалечения на пет километра лагер в Диавата, който приема бежанци от месец февруари насам. Палатките и контейнерите са разположени на плаца на бившата казарма, под палещите лъчи на слънцето. "Все пак имаме отделно помещение за жените с деца, каквото не се среща в другите лагери", казва Сабрина Мияд от Върховния комисариат за бежанците. Сътрудниците на организацията обаче се опасяват, че много от жените не се осмеляват да се оплачат от сексуални посегателства, защото се страхуват да не бъдат върнати обратно в родните им страни. "Много от бежанците имат разрешително за престой само за 30 дни. И това ги прави много несигурни", казва Катарина Китиди.
От скоро гръцките миграционни власти въведоха нова процедура за регистрация на бежанците. Тези, които подадат молба за предоставяне на убежище, получават разрешително за престой с по-дълъг срок. Сътрудниците на ООН се надяват, че този факт ще им даде по-големи възможности своевременно да разкриват извършителите на посегателства срещу жените.
Източник: Дойче веле
