„Всяко куче има значение“ (Every Dog Matters) – това е името на фондация за грижа и осиновяване на бездомни кучета. Фондация, основана от Тери Кайл – един австралиец, живеещ в България от почти 10 години.
"За първи път дойдох в България през 2007 година. Дойдох от Лондон, където се преместих през 2004 г. и където срещнах жена ми, която е българка, в клуб по салса. Това е истинска история. Ние се оглеждахме за място, където да живеем и където да преместя моя онлайн бизнес. Преглеждайки възможностите на различните страни и стандарта на живот, в крайна сметка избрахме България. Дойдохме тук за постоянно през 2012, следващата година ще станат 10 години, откакто живея в България. По принцип съм роден в Австралия", споделя Тери Кайл, който е съсобственик на WPX и основател на фондация "Every Dog Matters".
"Моят предишен опит е с професионално писане, преподаване и бизнес умения. Имам ИТ компания в България – WPX, занимаваща се с World Press хостинг, която стартирахме през 2013 година. Имаме екип от около 100 души и офис в центъра. Това е основният ми фокус в момента, но аз използвам компанията, за да помагам на фондацията си „Every Dog Matters“, допълва той.
WPX Hosting е компания, която се противопоставя на посредствените хостинг услуги на пазара и налага нови стандарти. Нейни основатели и собственици са Тери Кайл, съпругата му Юлия Илиева-Кайл и съдружникът им Георги Петров. Освен стремеж към устойчиво технологично развитие, мисията на WPX е да подкрепя хората, които се стремят към промяна в живота си, следвайки мечтите си – било то стартиране на собствен онлайн бизнес, лична кауза или блог. И точно защото вярват, че мисията е по-важна от бизнеса, заедно създават и подкрепят фондация „Всяко куче има значение“, изграждайки първия приют за кучета от отворен тип.
"Бил съм в много приюти за кучета в България и те всички са направени за удобство на хората, не с мисъл за кучетата. Обикновено това означава да сложиш кучето само в много, много малка клетка, за да е по-лесно за персонала да се справя с работата, но това е ужасно за животното – емоционално и физически, те се депресират и агресират. Затова реших да създавам различен модел на приют, предпочитам даже да го наричаме „резерват“, защото думата „приют“ има негативна конотация. Този е първият по рода си.
Тук изобщо нямаме малки клетки, имаме няколко самостоятелни стаи за възстановяване след операции. Най-малките помещения са 400 кв. метра, а най-големите са 2 000 кв. метра – голямо пространство и много възможности за интеракция с хората. Ние предоставяме на кучетата много качествена храна и превантивни медицински грижи. На повечето места нямат редовни медицински прегледи, а когато вече е необходимо лечение то излиза много по-скъпо.
Ние се опитваме да използваме нашия уебсайт и историята на това място, не само за България, а за цял свят. Ние споделяме всички наши грешки и успехи, за да можем да помогнем и на други организации по света – в Нова Зеландия, Мексико, Русия или Бразилия. Мисля, че всяка страна има ненужна земя, каквато е необходима за създаването на подобно съоръжение, което е много здравословно за кучетата, за да се чувстват добре. Всичко необходимо е терен, визия и амбиция да го направите", категоричен е австралиецът.
"След време целим да разширим дейността си и то не само в България, защото цяла Източна Европа е в подобна ситуация с бездомните кучета, например Сърбия, Румъния, Гърция, Косово, което не е далеч оттук, там ситуацията също е ужасна. Ние искаме да представим различен модел приюти и да го репликираме в по-голям мащаб – първо в страната, а после и в цяла Източна Европа", разказва за амбициите си Тери.
На въпрос откъде идва финансирането и скъпо ли е изграждането и поддържането на подобен приют за кучета, той отговаря така:
"Да, скъпо е, а ние сме сравнително нови. Фондацията е на 3 години, а този приют тук е само от 6 месеца, и ние го подготвяхме за животните, нямахме време да търсим спонсори. Засега основната част от финансирането идва от моята компания WPX, без нея щеше да е невъзможно. Тя ни дава финансова сигурност и независимост, каквато повечето НПО-та нямат, защото разчитат основно на спонсори и дарения и често остават без ресурси.
Тук имаме 25 000 кв. метра площ, нямаше как да купим земята, не се продаваше, но сме я наели за 10-годишен период. Надяваме се, че за 10 години ще помогнем на достатъчно животни и ще направим добро, докато се разширим и намерим ново място, което да закупим. На този етап финансирането идва предимно от WPX и от мен, но след време, когато станем по-разпознаваеми се надяваме да разширим базата на дарителите с хора, които идват тук и виждат сами условията и отношението ни към животните, особено сравнено с другите приюти. Ще видят как живеят животните и колко са щастливи – те са социални и дружелюбни, обичат хора. А в обикновените приюти те са доста агресивни, раздразнителни и депресирани, те не играят помежду си. Тук, когато се разходите, ще видите, че те си играят непрекъснато, по цял ден, очевидно се чувстват добре. Така че ние просто искаме да предоставим този модел на отворени приюти и аз съм в късметлийска позиция да го направя. Това е моята дългосрочна цел, когато престана с бизнеса."
"Най-скъпото нещо са медицинските грижи, а не подслона на кучетата. Имахме кучета, чието лечение струваше повече от 10 000 лева и въпреки всичко не успяха да ги спасят и те не оцеляха. В момента фондацията работи с бюджет от 35 000 лева на месец, но ние също така спонсорираме и други приюти, като този във Велики Преслав в другата част на страната. Аз попаднах на тях, спонсорирайки храненето на улични кучета в индустриалните зони. Преди бяха 500 кучета, сега са 100. Доста бяха осиновени, други са тук. Ние помагаме и на други организации, но в трудни месеци парите не ни стигат", казва Тери.
"Имаме 5 човека персонал. Имаме и доброволци през уикендите, които разхождат животните и помагат с ремонтите и работата, което е страхотно. Но ние все още не сме толкова популярни сред хората. Капацитетът на приюта е 150 – 200 кучета. В момента имаме около 80, което е добре и се справяме. Тези 5 човека персонал се редуват, те не са на работа постоянно. Но имаме добро съотношение, защото кучетата получават достатъчно човешко внимание. Всъщност ние имаме един участък в приюта наречен „зона за скитане“, това е най-хубавата част на цялата територия и там кучетата могат да обикалят свободно, те обичат да са там сред хора, играейки с тях. Ние работим и с други клиники, когато се налага лечение на кучетата ги водим там и после ги връщаме, признава Кайл.
Благодарение на дейността на фондацията много бездомни кучета намират свой дом и шанс за пълноценен живот и любящи стопани.
"С предишното ни партньорство се осиновяваха около 80 кучета на месеца, които заминаваха за чужбина, близо 1 000 на година. Опитваме се да влезем в същия ритъм. В момента имаме малко проблеми с правителството и регистрирането на приюта за животни, както и с документите, с които легално да можем да изпращаме кучета в чужбина. Така че в момента се осиновяват около 20 кучета на месец, но искаме да достигнем 80 или 100 на месец.
Другата ни дейност са кастрационните кампании, защото всеки ден във Фейсбук имаме тонове с нови ужасяващи истории за изоставени или бити кучета. В общинския приют в Горни Богров има 1 600 кучета, а размерът му е по-малък от този тук. Можете ли да си представите къде и как побират всички тези кучета. Затова се стараем да стигнем отново до 100 осиновени кучета на месец, които да отиват в чужбина, където имаме добри партньори, но имаме някои легални затруднения, които в момента ни спират."
Тери Кайл не крие специалното си отношение към бездомните животни.
"Аз имам 3 кучета и 7 котки, и живея в апартамент. Хората се втрещяват, когато го разберат. Всяка сутрин, 7 дни в седмицата, аз разхождам кучетата си на Витоша по 12 километра, след това те са напълно изтощени. Също така нашият офис приема домашни любимци, така че кучетата идват с мен на работа, спят цял ден и нощ, а на следващия ден ние отново сме в планината на разходка, в района на Железница, където е много красиво. Котките се разбират много добре с кучетата. Даже те харесват повече кучетата отколкото помежду си се харесват, бият се една с друга, но обожават кучетата."
Бъдещите плановете на Тери са изцяло свързани с фондацията.
"Вероятно няма да съм в WPX завинаги, но ще остана за дълго. В момента компанията се развива много бързо и вълнуващо, разширява се офисното пространство, но също така в бъдеще фондацията ще бъде основният ми фокус. И когато се откажа от WPX в далечното бъдеще, ще се посветя изцяло на фондацията и ще я промотирам в чужбина. Това ще бъде бъдещата ми работа.
И планирам да остана в България завинаги. Харесвам времето и природата тук. Фантастично е. Разходите за живот са ниски. Аз живях в Сидни 10 години, в Лондон още 8 години, но времето ме убиваше, а разходите бяха шокиращи и на двете места. Моята жена предпочиташе да останем в Лондон, но в момента аз печеля с аргументите, така че ще останем тук задълго. България е супер за нас", завършва той.
Тери Кайл развива успешен бизнес в България, разделяйки времето си между офиса в центъра и приюта в Костинброд. А целта му е "Every Dog Matters" да се превърне в най-големия приют без клетки на Балканския полуостров и да служи за пример на всички останали, за да има повече осиновени и щастливи кучета, защото всяко куче има значение, а всяко щастие е безценно.
Автор: Габриела Андреева
