Срещнем ли някъде изписани следните фрази и думи: „Пътят към храма“, „Обсебен“, „Стар парфюм“, „До последен дъх“, в главите ни автоматично зазвучава гласът на Стенли. Уникален глас, който може да бъде разпознат винаги и от всеки! През 2019-а, след 17 години пауза, Стенли ни зарадва с новия си албум „Чужди тела“, а съвсем скоро – на 13 октомври – в Зала 1 на НДК ще можем да го слушаме и на живо. Както пък ще прочете в разговора ни с него – още по-хубаво е, че той вече има и няколко готови нови песни! Стенли разказва и как създава музиката си, за големия си проблем при ходенето на риболов, за забележката с нулев ефект към дъщеря му и дали обича да свири и пее в компания. И не само:
За последните 32 години имаш 5 собствени „деца“ – самостоятелни албума. Кой от тях прилича най-много на Стенли?
Всеки си прилича на Стенли, защото са отделни периоди от живота ми – аз съм ги писал тези песни, това е част от мен, от настроенията ми през определените години. Но може би „Как се казваш“ (1994) за мен ще остане един от най-силните ми албуми.
Пускаш ли си предишните неща?
Много рядко слушам моя музика. Имам песни, които не съм ги слушал от много години, а някои много ми харесват и до ден-днешен. Разбира се, намирам си много грешки. Обикновено слушам новите си неща. Не обичам да слушам моя музика. Даже повечето моменти в компания не им позволявам да пускат моя музика, но се случва. Некомфортно се чувствам – всички слушат песента и аз се чувствам неловко. Но е приятно като усещане, че хората се сещат за песните ми през годините.
Има ли нещо, за което си си казвал – „Ако това го постигна в кариерата си на музикант, ще мога после спокойно да се пенсионирам“?
Не, няма. Обаче има моменти, когато слушам някоя песен, която не е моя, и си казвам – защо не съм я написал аз тази песен. Имам много такива случаи. Даже и български песни – една от тях е „Приказка“ на група P.I.F. И някои песни на D2 – старите; с „Легендите“ изпълняваме част от тях и винаги с голямо удоволствие ги пея и се радвам на Митко Кърнев, че ги е написал – такива хубави песни!
Няколко различни автора са писали текстовете за теб, а сега, в „Чужди тела“, музиката е от Благослав Анастасов. Как тогава накрая песните ти звучат толкова в стил „Стенли“?
„Чужди тела“ е единственият албум, в който не съм писал аз музиката. Благослав Анастасов от Hayes & Y я написа, но аранжиментите съм ги правил аз. Голяма част от тях, разбира се, с Благо и със Светльо Къслев. И така ги направих, че да звучат в моя стил. Затова е. Много е важно към аранжимента на песента да се подходи много внимателно. За мен това е много важно в музиката. Защото една песен може да звучи по много начини. Правя я да звучи по моя си начин – както аз я усещам.
