Вече сте я виждали във „Войната на буквите“, „Голата истина за група Жигули“, „Вина“, „Белези“, в пиесата „Закуска в Тифани“ (като Холи Голайтли). И трябва да сте забелязали, че на госпожица Фърцова не ѝ стига това, че е така красива. Тя притежава и онова, което бихме искали да видим във всеки млад актьор с потенциал и талант, за да се говори за него все повече – и след 20 или 50 години. Климентина ни кара да вярваме, че образите ѝ са истински хора; да ѝ се доверяваме да ни води в историята; тя е различна почти всеки път (понякога до степен на неразпознаване). Но също ни беше интересно и защо не се впечатлява от котки, при кои въпроси въздиша от досада, в какви отношения е с виното и с крем карамела, кой от сгрешените варианти на фамилията си най си харесва, а и още:
Какво се надяваш да не бъдеш питана в интервю? За да го избегнем нататък.
Може би коя роля много искам да изиграя. Има много такива, но нито една не е по-специална от останалите.
Но нали имаше съвсем конкретното желание да изиграеш Моцарт?
Това е една стара история. В НАТФИЗ се опитвахме да правим откъс по пиесата на Пушкин. Беше най-работеният откъс от нашия випуск. Стояхме до 12 през нощта всеки ден, използвахме прожектори, четяхме книги в библиотеката, в интернет, каквото намерим, даже на руски, а ние не знаехме руски. Всички много харесвахме този откъс. Аз много бях развълнувана от пиесата и цялата история – как Моцарт пише „Реквием“ за собственото си погребение, защото усеща, че скоро нещо ще се случи с него. Научих се да свиря разни негови неща, освен „Реквием“. Много усилия положихме. Накрая професорът дойде и ни каза, че това е недопустимо, не става, забрани ни да го играем и ни разби всичките мечти. За него беше недопустимо Моцарт да се играе от жена. Предложи ни, ако искаме, да го направим в съвременен вариант и Моцарт да е момиче със скъсани дънки и тениска, а Салиери да бъде нейният преподавател по пиано. Но ние решихме, че това ще е престъпление с пиесата на Пушкин и предпочетохме да не го правим. Тогава приех тази история страшно емоционално, но сега си мисля, че професорът е имал нещо предвид. И може би е имал право.
Как реагира за ролята си на византийската принцеса Мария във „Войната на буквите“ -„Принцеса, ама византийска...“ или „Византийска, ама принцеса!“?
Не съм от тези, които от малки мечтаят да изиграят Жулиета или принцесата, нежната женска роля. Аз винаги съм си падала по по-дръзките, буйни персонажи. От тази гледна точка, не ми беше много вълнуващо, че ще играя принцеса. Но пък за първи път играя принцеса – това беше ново и различно за мен, беше любопитно да направя тази роля, да видя дали мога да вляза в нейния образ. Така че - „Византийска, ама принцеса!“. А и принцесата в случая никак не е покорна, което провокира допълнително интереса ми.
Фотокредит: Александър Станишев
Ако беше принцеса Радост, а не Мария, щеше да си неизменно под името Радост във всичките си три сериала до момента. Очертават ли се още роли с като Радост?
В сериала „Белези“ бях Радост. След това бях Радост в едно представление в Пловдивския театър – обаче там е Радостина. Сега във „Вина“ – пак Радост. Има нещо в това име може би.
Някъде беше казала, че не се впечатляваш от котки. Ако котките те чуят, сигурно най-малкото ще реагират с „А ние па щото много се впечатляваме от тебе!“. То е почти скандално в днешно време младо момиче да има такова неласкаво отношение към котките. Как така не обожаваш котки, поясни, моля?
Снимахме плакат за представлението „Закуска в Тифани“ и трябваше да държа една котка. Може би е било по този повод, защото с тази котка нещо не се разбрахме. Тя се опитваше да ме елиминира по всякакви начини, но успяхме да направим една хубава снимка. Има хора, които много се впечатляват от котки – леле, колко са сладички, ох, колко са хубави – искат да ги снимат как се пекат на слънце или си играят. Не ми е интересно. Аз харесвам повече зайчета.
Нямаш в телефона нито една снимка на сладичко коте, така ли?
Не. Не!
Имаш ли представа колко точно пъти вече си разказала из медиите историята за решението си да не заминеш да учиш Маркетинг, а да станеш актриса, след като в един дъжд е дошъл танцуващият пиян актьор, който те е накарал да се чувстваш така, че и ти да поискаш да радваш хората по подобен начин?
Леле, много пъти. Много, много пъти! Тази история вече ми писна, а тя беше специална за мен в началото, обаче като я разказах, сигурно пет пъти, много пъти... Аз не знам защо ми задават все един и същ въпрос, като вече съм го казала някъде. Ще започна да си измислям други отговори вече. Изтърка се този въпрос, някак си откраднаха историята ми от мен самата.
Фотокредит: Георги Вачев
В ролята на Холи Голайтли в пиесата "Закуска в Тифани" на Драматичен театър Пловдив.
От кой тип въпроси по време на интервю въздишаш по-силно „Оффф...“ наум: за обществото и живота, при които да извеждаш обобщения и мъдрости на фона на младостта си, например: „Истината уязвява ли ни?“; или при които да описваш уроците, развитието си в кариерата, например: „Какво успя да научиш покрай Параскева Джукелова?“? На кой тип от двата ти е по-досадно да отговаряш?
Мисля, че вторият ми е по-досаден. Не знам как можеш да обясниш какво си научил от тези хора. То не е нещо елементарно. Ти по-скоро си там и ги гледаш – дори и несъзнателно, си крадеш нещо, защото си видял тя как е казала онази реплика или как е застанала и това ти прави впечатление. Но определено ми е досаден въпрос – не знам какъв отговор очакват да чуят хората. Това не означава, че първият тип въпроси също не ми е досаден. Ако ми зададат такъв въпрос, аз имам нужда вкъщи да седна, да си помисля, защо така, какво наистина мисля, не мога веднага. Чудя се понякога защо задават такива въпроси на мен. Не съм сигурна, че хората, които ми задават въпроса, се интересуват наистина от моя отговор.
Въпреки че след около два месеца вече ще измерваш възрастта си във векове – ще си на 25 години, което си е четвърт век, ти си доста млада и все още опознаваш себе си и света. Сподели за някое от последните си открития за теб самата?
Открих, че мога да пея. Открих го, когато отидох на уроци по пеене. Аз се записах миналата година, зимата, за първи път през живота си. Имала съм вокален педагог в НАТФИЗ, там пях, но исках да отида при преподавател, който ще се занимае по-индивидуално с мен. Наталия Тенева е една страхотна певица, човек, педагог, който извади от мен неща, които не вярвах, че мога да направя с гласа си. За известно време дръпнах доста яко, но, разбира се, всичко е въпрос на работа и занимание. После отидох в Пловдив, започнаха репетиции, снимки на сериали и установих, че ако не се занимавам наистина с това, няма как да се получи.
Фотокредит: Борис Славков
Като принцеса Мария в сериала "Войната на буквите"
Дядо ти, проф. Кирил Фърцов, е доктор към Института по виното и световен експерт по дегустация. Снимаш се в сериала „Вина“, чието заглавие препраща и към винарския смисъл на думата. В какви отношения си с виното?
Интересно е, че другият ми дядо е професор по високоалкохолни напитки. Доколкото са ми разправяли нашите, те са единствените такива в България и са признати в цяла Европа. И семейството ми се занимава с производството на вино и алкохол. Но аз не проявих интерес към виното.
Като малка не те ли караха да мачкаш гроздето с боси крака?
Не са. Но дядо ми имаше един казан за ракия, който стоеше на терасата. И се пробваше да ми обяснява разни неща, но наистина никога не ми е било интересно, ама изобщо. Учили са ме как да дегустирам, как да раздвижиш чашата с виното, кога да го помиришеш, как да го отпиеш, колко да отпиеш – не ми е интересно.
Значи ако някой млад ухажор иска да те почерпи, да не е с вино или ракия?
Не. Може да ме черпи едно ирландско уиски.
Ето една набързо измислена теория за актьорите: може би са хора, които лесно си омръзват, бързо стават скучни на самите себе си и всъщност са станали актьори, за да влизат в други, какви ли не образи и така да не са себе си през голяма част от времето. Дали важи за теб?
При мен може би случаят беше точно такъв, защото в 10-и, 11-и, 12-и клас установих, че нищо не правя, не съм интересна с нищо – и на себе си, и на другите си. Исках да съм интересна по някакъв начин. Това е една липса на внимание, която може би се поражда още от детството и рефлектира по-нататък, но ти не знаеш откъде идва това нещо. Майка ми е била винаги много критичен човек. Аз имах нужда от одобрението на някой или на много хора. Всъщност внимание ми обръщаха много хора – моите съученици. Но те ми обръщаха внимание, защото съм приятно, красиво момиче. Аз много добре знам, че съм красива, но за мен това не е толкова важно. Даже винаги ме е дразнело, че някой, като ме види, си казва „О, тя е красива!“ - чувствам се подценена в тази ситуация, защото знам, че притежавам и други качества и искам веднага да ги покажа. Иначе, да, когато ми кажат, че съм красива, това винаги ми харесва, разбира се – аз съм жена.
Фотокредит: Огнян Спасов
Най-често бъркат фамилията ти с Пърцова, Фъркова, Фръцкова, дори Пръцкова може би?
Пръцкова – само на бъзик и то от близки хора.
Ако ще ти объркват фамилията, кой от изброените варианти предпочиташ?
Пърцова най си го харесвам. Бях веднъж при една лекарка и тя трябваше да ми запише името. И в последния момент тя написа „Пърцова“, но толкова не ми се занимаваше, че казах – е, добре, Пърцова ще бъда.
Изкушавала ли си се да се представяш с презимето си – като Климентина Илиева?
Да, разбира се, в училище много ме беше срам от фамилията ми, понеже е странна – във фейсбук, скайп, инстаграм и каквото друго имах, навсякъде бях Климентина Илиева. После пък установих, че има нещо интересно в тази фамилия, не всеки се казва така.
Абсолютно! Но когато започнеш да снимаш за чужди продукции, ще помислиш ли за промяна на имената си под някаква форма? Ще са трудни за изговаряне, а и изписването на фамилията ти е специфично с латински букви.
Аз съм си мислила за това. Даже имах един разговор с майка ми и сестра ми, защото засега се пише Fartzova, а всички знаем какво значи fart на английски, тоест така не е окей. Някой ми беше предложил да е Furtzova или нещо такова. Най-вероятно ще го променя. Винаги когато някой чужденец ми е произнасял името, го е произнасял Клементайн, а не Климентина. Май им е трудно и Климентина.
Фотокредит: Огнян Спасов
Коя известна актриса я чувстваш най-близка до теб като темперамент, като чувствителност?
Веднага се сещам! Маргарет Куоли – беше в „Имало едно време в Холивуд“. Но след като изгледах един сериал с нея – Maid, ми направи много по-голямо впечатление. После започнах да гледам нейни интервюта, видях я как се държи наистина като себе си, как жестикулира – и открих много, много сходни неща между мен и нея в поведението и в енергията, която носи. Например начинът, по който се усмихваше, като ѝ зададат някой въпрос, или как се смееше, много енергично говореше. Иначе мисля, че на външен вид не си приличаме.
Казваш, че си „много самокритична и голям перфекционист“. С какво си угаждаш, когато се случи да си доволна от себе си?
Никак, просто се чувствам добре.
Не се черпиш някое крем карамелче, така ли?
Аз си угаждам винаги и без това – с цигари, с кола – други вредни неща. Не си падам много по крем карамелчето, не. Повече обичам шоколад и сладолед.
Хич не си моногамна по отношение на инструментите: привлича ти интереса, усвояваш го, захвърляш го, отново и отново. Дотук пиано, китара, цигулка. Кой е следващият?
Една арфа, на която свиря във „Войната на буквите“. Но това не са всички инструменти, защото в едно представление в Драматичен театър Пловдив свиря на японска флейта, която сама си открих в Стария град в един антикварен магазин. Всъщност аз не мога да свиря на тези неща – на цигулка не свиря, аз имитирам, на алфа също не свиря – само имитирам. На флейта се научих да свиря. На китара само дрънкам. Купих си хармоника, защото ми беше много интересно – това е следващият. Но винаги съм искала да се науча да свиря на барабани.
Фотокредит: Кристина Ликова
Кой е човекът, който искаш най-много да вярва в теб?
Сестра ми. Може би най-силната връзка в живота ми изобщо е с моята сестра. И ми се иска тя да вярва в мен. Аз мисля, че е така. Усещам го. Но ако разбера, че не вярва в мен, това определено би ме разстроило.
Ако беше възможно да върнеш някой български актьор, който вече не е сред нас, за една последна роля и да си партнирате – кого би върнала?
Може би Апостол Карамитев. Дори и да не си партнираме – просто да се запозная с него и да му стисна ръката, да му кажа, че много го харесвам и уважавам нещата, които е правил. И че много ми е повлиял. Мисля, че за един актьор може би най-готиното нещо да чуе е, че е повлиял на някого или че го е вдъхновил да направи нещо.
Кое изобретение би премахнала?
Прахосмукачките роботи, кръгличките. Първо, защото изобщо не почистват. И второ, защото имам много гаден спомен с една такава – аз си подпирам огледалото на стената – и тя просто го блъсна, и то падна, и се счупи на много парчета.
Е тя не си ли ги почисти после тия парчета?
Не, аз почистих после!
Какво ново да очакваме от теб най-скоро?
Новото представление, което готвим в Пловдивския театър – „Отблизо“. Имаме премиера на 20-и и 21-и февруари, оттам-нататък ще го играем всеки месец. Предполага се, че ще гостуваме много с него. И вярвам, че ще се получи много интересен проект!
Интервю на Милен Антиохов
