30 години „Секс, наркотици, рокендрол“, 30 години от първия албум (с Момчил), 22 години обща работа с Нети, 10 години „Фондацията“,10 години продуцент на „Като две капки вода“ и това не изчерпва всичко – приносът на Дони за българската музика, театър и изобщо шоу бизнес е огромен в последните над 30 години! Докато си чакаме следващите 30 години негово творчество, сега от този разговор с него може да разберете какво го потиска, припява ли си свои стари хитове, кога е отказвал автограф, от какво изобретение имаме нужда, с кой музикант се чувства духовно свързан.
Още: 20 бързи въпроса към... Петар Шварц, китарист на ALI
Още: 20 бързи въпроса към... Мартин Михайлов
30-и сезон на „Секс, наркотици, рокендрол“ в един и същ състав! Как би реагирал 25-годишният Дони (след първите няколко представления тогава), ако имаше как да разбере?
Тогава не бих се учудил на подобна прогноза. Младостта е безразсъдно смела и чаровно-нахална. Изненадата ми от това „изкачване” ескалира с всяка наша следваща годишнина.
Имаш ли си някоя малка тайна, хитрост да не се умориш от това представление? Или няма как да стане, защото винаги публиката е различна?
Още: Живко Джуранов: Всеки герой заслужава да го обичаш
Още: 20 бързи въпроса към... актрисата Адриана Димова
До този момент никоя моя сценична изява не ми носи умора. Ако нещо ме потиска, това са ежедневните контакти с определени хора или групи от такива, извън сцената.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
С Ивайло Христов и Коцето-Калки планирате ли нещо ново заедно?
С Ивайло и с Коцето никога и нищо не сме планирали (извън предстоящите турнета). Нещата са се получавали някак отвъд нас.
Още: Актьорът Богдан Казанджиев: Не мога да изгледам нито един филм като нормален зрител
Още: Владо Карамазов: Припознавам фотографията като съдба
А обещавали ли сте си да изкарате с това представление поне още 10 години например, преди да мислите за отказване?
Един от елементите на успеха на този проект е, че практически той е непредсказуем. Всяко следващо представление е чакано с голямо нетърпение от всеки от нас. Фактът, че живеем в рекорд е приятен, но по-важно е удоволствието да сме заедно на сцената и всеки спектакъл да ни е като премиера. Не мислим нито 10 г. напред, нито да се отказваме. Мислим единствено за следващото ни представление.
Коя е най-честата реплика (или въпрос), която ти отправят хората на улицата?
“Ей, Дони!”
Как да вземем автограф от Дони успешно? При какви случаи отказваш?
Отказвал съм, когато някой дойде и нахално пуши и издиша дим към лицето ми. Да вдишам нежелан дим е като някой да ми прелива насила своя слюнка.
Ти самият от кого имаш автограф?
От Майкъл Пейлин от “Монти Пайтън”. Получихме го в Лондон, заедно с Нети, през 2002 г.
Щастието или страданието ти носи повече „материал“ за творчество?
Всъщност самонаблюдението е причината за творческия импулс при мен.
Ако погледнеш назад, коя е песента ти, която сякаш тогава не си ценил достатъчно, а сега, с годините, си я харесваш все повече?
“Картина” и “Твоите очи” от периода на дуета ни с Момчил, “Целуни ме” и “Искаш ли” от работата ни с Нети.
Кой от тези два въпроса ти е по-досаден: „Как успяваш да създаваш песни като „Забрави“, „Уморени криле“ и т.п.?“ или „Има ли шанс някога пак да работите с Момчил, дори и само за една нова песен заедно?“?
Еднакво досадни са ми не въпросите, а отговорите, които бих дал.
Има ли световен музикант (все едно жив или не), с когото някога си се чувствал свързан духовно? Ако заложа на Джон Ленън, близо ли съм до отговора ти?
100% точно.
Ако може да си изберете един гост музикант за турне с Фондацията, без ограничения, кого би поканил?
“Фондацията” е самобалансирана система, но всеки друг член на групите, от които произлизаме, е добре дошъл при нас.
Имаш концерти в над 32 държави. Коя би желал да добавиш към този списък?
Южна Африка, Бразилия, Аржентина и българската база на остров Ливингстън, Антрактида.
Кой е музикалният стил, който преди избягваше, но с който вече сте близки?
Работата с етнически инструменти ми беше интересна, но едва в албумът ми “Емигрантски” успях да се справя с това да опитомя идеите си в тази посока.
В коя област на изкуството най не те бива, а би ти се искало да имаш и такъв талант?
Вероятно в никоя не ме бива достатъчно, но в никакъв случай не бих се заел със скулптура, колкото и да се възхищавам на Бернини.
Успяваш ли физически да избягаш редовно далеч и нависоко в природата?
По-скоро успявам, или поне се стремя, да се освободя от всичките си натрапчиви идеи и мисли, когато съм далече от ефирния шум.
Какво си тананикаш – все едно под душа, на разходка в гората или в колата?
Следващата ми музикална идея.
А припявал ли си – и кога последно – свой стар хит?
Никога.
С Нети изглеждате много хармонична двойка. През коя година се скарахте последно, помниш ли? И за какво?
С Нети не се караме. Скоро и дъщеря ни ми каза, че е забелязала това.
Има ли десерт, който обичаш сам да приготвяш - за гости или за себе си и за Нети?
Нито мога да готвя, нито мога да ям. Второто е очевидно.
Кой популярен съвет (или мъдрост) намираш за особено глуповат?
“Преклонена глава, сабя не я сече.”
От какво несъществуващо засега изобретение имаме нужда хората?
Хапчета за мир.
С риск да е досадно: има ли шанс някога пак да работите с Момчил, дори и само за една нова песен заедно?
“Никога не казвай никога!”
Нещо, което да споделиш за финал?
Заповядайте на 26.04. в зала 1 на НДК, на концерта “Фондацията” 10 години около света”. Може би ще видите и чуете и Момчил на сцената, редом до нас.
Интервю на Милен Антиохов
