Войната на Русия в Украйна продължава вече трети месец. За това време много медии бяха блокирани, активисти заминаха извън граница, а онези, които продължават да изразяват мнението си ги грози глоба за "дискредитирне" на армията. От началото на март съдът е разгледал около 2 хил. такива дела. Почти не останаха начини, по които руснаците да могат легално да демонстрират протест, но хората не се отказват. Ето историите на някои от тях, събрани от Медуза.ио.
Катя, Москва
Не крия позицията си, но се старая да бъда по-внимателна. Какво наистина мислиш можеш да кажеш само сред хора, на които имаш пълно доверие. Не мога да изляза на улицата, но мога да променя начина си на живот така че в най-малка степен да работи за настоящия режим. Подписвам петиции, съществено намалих потреблението само до жизненонеобходими неща, за да не подкрепям икономиката на страната и да не финансирам войната.
Ние сме не само срещу войната, ние сме срещу политиката която се води през последните 20 години и резултатът от която е войната.
Мария, родена в Крим, живее в Санкт Петербург
Подкрепям правозащитни организации, привеждам пари във фонд за помощ за бежанците, изплетох си гривна в цветовете на украинското знаме и си направих синьо жълто маникюр. Честно казано ме е страх. Побърква ме чувството за безпомощност и искам да се махна от Русия.
Анна, Санкт Петербург
Когато разбрах с какво съм заплашена за изразяване на антивоенна позиция се уплаших за децата ми - какво ще стане с тях, ако ме арестуват. Но не мога да стоя без да правя нищо. Затова съм избрала анонимен протест - подкрепям финансово антивоенни движения.
Юля, Крим
Разбира се, че трябва да се говори, не може да се мълчи, но не винаги се получава. Има моменти, в които си казвам: "Ами ако някой ме предаде." Опитвам се да снабдявам бежанци с неща от първа необходимост. Много се надявам, че този ужас скоро ще приключи.
Елена, Московска област
Цензурата пречи. Опитвам се да не се изявявам много, защото мога да те арестуват дори за лайкове. Правя графити на публични места. Страх ме е, но по-добре да пострадам заради честност, отколкото да нямам съвест.
Антон, Подмосковие
Разлепям антивоенни призиви. Това няма много смисъл, но ми помага да се чувствам значим. Интересна игра е - да не те хванат камерите или полицията. Много пътувам из страната и заради работата ми се налага да общувам с много хора. От 24 февруари съм срещнал само един човек, който открито да подкрепи войната. Всички останали - от таксиметровия шофьор в Новокузнецк до чиновника в Москва - са против.
Снимка: Getty images
Олег, Волгоградска област
Трудно е да се говори открито, но имам приятели, с които мога да си позволя всякакви изказвания. Направих видеоканал, в който публикувам антивоенните изказвания на известни руснаци. Те набират хиляди гледания. Изпращам жалби до общината за премахването от оградите на "обекти на вандализъм" - една чуждестранна буква.
Сергей, Москва
Всеки ден от началото на войната точно в 21:00 ч. Изключвам осветлението в къщи. В продължение на една минута стоя на прозореца и гледам в тъмните прозорци на съседите (някои от тях също се присъединиха).
Антон, Санкт Петербург
Как изразявам своята антивоенна позиция? Наричам войната война. Опитвам се да обясня на детето ми какво се случва в действителност.
Всеволод, Москва
Пукам гумите на колите с надписи Z и V. Оставям послания в последното свободно и неподлежащо на цензура медийното пространство в страната ни - асансьора!
Олег, Химки
Купих си няколко маркера и вечер по пътя си оставям антивоенни лозунги. Да, това е вандализъм, но смятам, че е приемлив. Не зная доколко е ефективно и полезно, но самият аз се радвам, когато видя надпис "Не на войната!" по стените и на оградите.
Иля, Сибир
Първо, оставам в Русия. Би било странно, ако всички хора с опозиционни възгледи напуснат страната. Когато нещата се раздвижат тук, то на власт ще дойдат радикалните, а хората с либерални възгледи ще са зад граница и ще кажат, че народът е пропаднал. Второ, подкрепям себе си и семейството си, за да бъдем готови и да вземем участие в политическите събития в близкото бъдеще. Всички ние сме нужни на Русия!
О., Екатеринбург
В началото на войната чувството на страх отстъпваше пред чувството за катастрофа. Сега закачам зелени ленти по пътя си и с мобилни информационни стикери като съблюдавам всички мерки за сигурност. Опитвам се да се образовам - да науча повече за войната, за историята ни, за имперското мислене, за механизмите на омраза и пропаганда. Водя дневник. Уча украински - чрез езика по-добре може да се разбере културата на даден народ.
Карам се насила да си представя свят, в който няма война и да мисля как ще живеем по-нататък.
Извинявам се, че не правя повече, но не искам да ме арестуват. По всякакъв начин ще избегна това, но съзнавам рисковете и ми се струва, че съм морално готова към последиците.
Евгения, Санкт Петербург
Работата ми е свързана с публикации за репресиите през 30-те години на миналия век. Само това ме държи и ми дава някакъв смисъл. Струва ми се че всички са полудели, защото нищо не се случва. Когато вървиш по красивия град, който всичко е цъфнало ми се иска да крещя: "Защо разрушаваме чуждия дом? Какво се случва?"
Айгул, Татарстан, Нижнекамск
Занимавам се с доброволчество, пиша писма на политическите затворници. От първия ден на войната нося на едната си ръка зелена лента като символ срещу войната, а на другата лента в бяло-синьо-бяло, срещу путинския режим.
Почти всеки ден от 24 февруари се качвам на колелото си на работа и в брат му закачен бял лист с голям надпис Stop the war! В началото надписа беше на руски, но се уплаших. До момента никой не е реагирал отрицателно, но и никой не ме е подкрепил.
Аз съм на 42 години имам три деца. Страхувам се от преследване.
Михаил, Москва
Забраните пречат да се изказваме. Но с колегите ми ветеринари безплатно помагаме на украинците стопанина животни които са в зоната на бойните действия или нямат финансова възможност да се обърнат към специалист. За три месеца съм консултирал около 250 души. Работим в Специален телеграм чат. От началото на войната в пазя съобщения, бележки, линкове към новини за войната в огромен обем.
Наталия, Москва
Яд ме е на себе си че се страхувам от преследване. Безкрайно Уважавам тези, които не се уплашиха.
