Би било пропусната възможност, ако в една нова българска Конституция не бъде заложена възможността главният прокурор да бъде привличан под съдебна отговорност. Това се казва в критично становище на Венецианската комисия относно първоначалния проект за нов основен закон на управляващите от ГЕРБ, цитирано от кореспондента на БНР в Брюксел.
Според решение на Конституционния съд от юли Конституцията би трябвало да позволява в случай на потенциален конфликт на интереси отстраняване на главния прокурор, който да бъде обект на криминално разследване, се казва в позицията на Комисията.
В нея се настоява и за създаването на механизъм за независимо разследване, който да не е подчинен по никакъв начин на главния прокурор.
Комисията е на мнение, че компетенциите на прокуратурата извън криминалното законодателство трябва да бъдат сведени до необходимия минимум, а пробационният период за младите съдии и прокурори да се премахне.
Като положителна стъпка Комисията отчита отпадането на Висшия съдебен съвет и създаването на два независими съвета - един за съдии и втори за прокурори и следователи. Същевременно оттам подчертават, че поне половината от местата в бъдещия съдебен съвет трябва да са на съдии, избрани от техни колеги от всички нива на съдебната система.
Членовете на прокурорския съвет не трябва да имат йерархични връзки с главния прокурор и трябва да представляват други правни професии.
Необходим е и механизъм за излизане от трудни ситуации, когато Народното събрание не може да събере 2/3 от вота на депутатите.
Комисията смята, че намалението на депутатите от 240 на 120 изглежда произволно като брой, без да е направена цялостна оценка на влиянието на подобно действие върху политическата система на България.
Припомняме, че предложения от ГЕРБ и "Обединени патриоти" вариант на нова Конситуция не успя да събере необходимото мнозинство, за да се обсиди от парламента. В нея доста от предложенията бяха спорни.
Най-важната предлагана промяна бе в чл. 169. Според него, Народното събрание приема нова Конституция - обикновен парламент, не Велико народно събрание. Това може да стане само с мнозинство от четири пети от депутатите, на три различни гласувания в различни дни. Може обаче да стане и с три четвърти мнозинство, ако бъде събрано при две поредни гласувания. А за да се стигне до обсъждане, трябва поне 50% от депутатите и президентът да го поискат, като предвид написаното "и" остава отворен въпросът дали трябва да са половината депутати плюс президентът или може да са само половината депутати и само президентът, поотделно. В чл. 33, който касае Народното събрание, изрично пише, че мандатът му може да продължи и повече от 4 години, ако сме във война, военно или друго извънредно положение. Припомняме, че извънредно положение беше въведено заради пандемията от коронавирус, а то реално продължава и сега под формата на извънредна епидемична обстановка.
Съгласно предложенията, депутатите в обикновен парламент са 120, а всеки на 21 години и нямащ друго гражданство, както и неосъждан заради престъпление от общ характер, може да стане народен представител. А според чл. 40 депутатите вземат заплата, която се определя от Народното събрание – сега заплатата им е равна на три средни брутни заплати за страната, като за основа се взема средното брутно възнаграждение за последния месец от тримесечието, за което НСИ официално е обявило данни. На всичкото отгоре Народното събрание може да реши и да гласува тайно без нужда това да е специално разписано в Конституцията (чл. 50, ал. 3). Учудващо или не, но в чл. 53 пише, че Народното събрание установява данъците и определя размера на държавните данъци. Съдебната власт В сила остава правомощието на главния прокурор да осъществява методическо ръководство върху дейността на всички прокурори (чл. 96, ал. 2). Точно това е ябълка на раздора по отношение на правомощията на обвинител номер едно години наред. Според новите предложения, той може да бъде избран за срок от 5 години и няма право на нов мандат, както и председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС). В чл. 53 е записано и, че на всеки 6 месеца главният прокурор представя доклад за дейността си, а парламентът го изслушва и по конкретни дела, ако реши. Не е ясно каква е санкцията при нарушение от страна на главния прокурор.
Предвижда се законодателна инициатива да имат Съдебния съвет на съдиите и Съдебния съвет на прокурорите. Тези нови органи на съдебната власт ще заменят сегашния Висш съдебен съвет (ВСС). Органът на съдиите е от 15 членове – 7 се избират от системата, 6 от парламента, а председателите на ВКС и ВАС са по право членове. При прокурорите съветът е от 11 души, 5 са избор на парламента, 5 се избират от прокурорите и следователите, а главният прокурор е член по право. Политическите квоти от парламента влизат в двата съвета с подкрепа на поне две трети от народните представители. В чл. 124, ал. 1, т.9 е предвиден и статутът на т.нар. индивидуална конституционна жалба - т.е. жалба, която всеки български гражданин да може да внесе. Предвидено е жалбите да са за противоконституционност на закон, с който се нарушават граждански права и свободи. Що се отнася до президента, има тънкост в избора – там пише, че може да бъде избран кандидат, който е взел повече от половината гласове при избирателна активност над 50%. Ако не са изпълнени тези условия, следва балотаж. И още Първият текст, който със сигурност ще предизвика спорове, е този на чл. 18. В него се казва, че гражданските сдружения, включително синдикалните, не може да си поставят политически цели и да вършат политическа дейност.
