Девет месеца след руската агресия в Киев, папа Франциск изпрати писмо до украинското население, което определя като „благородно и мъченическо“, като уверява в своята подкрепа.
Папата изразява мъката си за всички убити деца: „Във всяко от тях цялото човечество е победено“. Той се обръща към жени, вдовици и жертви на насилие, войници, млади хора, доброволци, свещеници: „В кръста на Исус днес виждам вас, които страдате от ужаса от тази агресия“.
Ето пълният текст на папското писмо, разпространен от Ватикан нюз:
Скъпи братя и сестри украинци!
На вашата земя, в продължение на девет месеца, се отприщи абсурдното безумие на войната. Във вашето небе кънти неспирно зловещият рев на експлозии и обезпокоителният звук на сирените. Вашите градове са обсипвани с бомби, докато дъжд от ракети причинява смърт, разрушение и болка, глад, жажда и студ. Много хора трябваше да избягат от вашите улици, напускайки домовете и близките си. Покрай вашите големи реки всеки ден текат реки от кръв и сълзи.
Искам да обединя сълзите си с вашите и да ви кажа, че няма ден, в който да не съм близо до вас и да не ви нося в сърцето и в молитвите си. Вашата болка е моя болка. В кръста на Исус днес виждам вас, които страдате от ужаса от тази агресия. Да, кръстът, който измъчваше Господа, живее в мъченията, открити върху труповете, в масовите гробове открити в различни градове, в тези и в много други кървави образи, които са навлезли в душите ни, които надигат вик: Защо? Как могат хора да се отнасят така с други хора?
В съзнанието ми се връщат много трагични истории, за които научавам. Преди всичко на малките: колко деца са убити, ранени или осиротели, откъснати от майките си! Плача с вас за всяко дете, загубило живота си поради тази война, като Кира в Одеса, като Лиза във Виница и като стотици други деца: във всяко от тях цялото човечество е победено. Сега те са в прегръдката на Бог, виждат вашите проблеми и се молят те да свършат. Но как да не изпитваме мъка за тях и за всички тези, млади и стари, които са били депортирани? Болката на украинските майки е неизмерима.
Мисля за вас, млади хора, които, за да защитите смело родината си, трябваше да вземете оръжие, а не мечтите, които сте хранили за бъдещето. Мисля за вас, съпруги, които сте загубили съпрузите си и с прехапани устни продължавате мълчаливо, с достойнство и решителност да се жертвате за децата си; за вас, възрастните, които по всякакъв начин се опитвате да защитите близките си; за вас баби и дядовци, които вместо мирен залез бяхте хвърлени в тъмната нощ на войната; за вас, жени, претърпели насилие и носещи тежък товар в сърцата си; за всички вас, наранени тялом и духом. Мисля за вас и съм близо до вас с обич и възхищение за това как се изправяте пред такива трудни изпитания.
Мисля за вас, доброволци, които отделяте всеки ден за хората; за вас, пастири на Божиите свети хора, които - често изложени на голям риск за вашата безопасност - сте останали близо до хората, носейки Божията утеха и солидарността на братята, превръщайки творчески общински места и манастири в места за прием, облекчение и храна за хората в трудни условия. Мисля също за бежанците и вътрешно разселените хора, които се оказват далеч от домовете си, много от които са разрушени; мисля и се моля за властите - те имат задължението да управляват страната в драматични времена и да вземат далновидни решения за мир и развитие на икономиката по време на унищожаването на толкова много жизненоважни инфраструктури, в града и в провинцията.
Скъпи братя и сестри, в цялото това море от зло и болка – деветдесет години след ужасния геноцид на Гладомора – изпитвам благоговение пред вашия плам. Въпреки огромната трагедия, която преживява, украинският народ никога не е бил обезкуражен или изоставен на съжалението. Светът разпозна смел и силен народ, който страда и се моли, плаче и се бори, съпротивлява се и се надява: благороден и мъченически народ. Продължавам да съм близо до вас, със сърцето и с молитвите си, с човешка загриженост, за да се чувствате придружени, за да не свикнете с войната, за да не останете сами днес и най-вече утре, когато може би ще дойде изкушението да се забравят вашите страдания.
В тези месеци, в които суровият климат прави това, което преживявате, още по-драматично, бих искал обичта на Църквата, силата на молитвата, доброто, което толкова много братя и сестри от всички географски ширини ви желаят, да погалят лицата ви. След няколко седмици ще бъде Рождество Христово и страданието ще се усеща още повече. Но бих искал да се върна с вас във Витлеем, към изпитанието, пред което Светото семейство трябваше да се изправи през онази нощ, която изглеждаше само студена и мрачна. Но светлината дойде: не от хората, а от Бога; не от земята, а от небето.
Нека Неговата и наша майка Дева Мария бди над вас. На Нейното Непорочно Сърце, в единство с Епископите по света, посветих Църквата и човечеството, особено вашата страна и Русия. На Нейното майчинско сърце представям вашите страдания и вашите сълзи. На Нея, която „донесе Бог в нашия свят“, както писа един велик син на вашата земя, нека неуморно да се молим за така жадувания дар на мира, с увереността, че „нищо не е невъзможно за Бог“ (Лука 1 :37). Нека Той изпълни справедливите очаквания на сърцата ви, да излекува раните ви и да ви даде своята утеха. Аз съм с вас, моля се за вас и ви моля да се молите за мен.
Господ да ви благослови и Богородица да ви пази.
