Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Украйна губи: Западен информационен натиск точно преди изборите в САЩ (ОБЗОР - ВИДЕО)

02 ноември 2024, 10:01 часа • 8767 прочитания

Русия ускорява напредъка си в източната част на Украйна, настроението в Киев е минорно, в САЩ се страхуват, че войната е влязла в мрачна фаза – материали в този дух излязоха в две от големите американски медии, The New York Times и Bloomberg.

Войната вече не е в патова фаза, песимизмът в Киев и Вашингтон расте, пише The New York Times. Колегите им от Bloomberg изчисляват на база картите на популярния украински телеграм канал Deep State, че през последната седмица руската армия е успяла да присъедини още 200 квадратни километра украинска територия към завоюваното от армията на издирвания от Международния наказателен съд в Хага за систематично отвличане на украински деца руски диктатор Владимир Путин (КАРТА1 / КАРТА 2 / КАРТА 3 / КАРТА 4). А от август, 2024 година насам, руснаците са овладели 1146 квадратни километра територия – украинците обаче успяха да овладеят почти 1300 в Курска област, преди да бъдат принудени да отстъпят и да водят засега успешни боеве, удържайки най-ценните си придобивки там, особено град Суджа, където е разпределителната станция за руски природен газ, течащ към Европа. Дори с това темпо руската армия е далеч от завладяването на Украйна, но пълните с песимизъм материали са налице 4 дни преди изборите за президент на САЩ: Мизерните резултати на Путин: С това темпо ще му трябват още 800 години да превземе Украйна (ОБЗОР – ВИДЕО)

The New York Times твърди, че 57 000 украински войници са убити дотук във войната, което било двойно по-малко от руските загуби – вестникът не уточнява изрично откъде има информацията, както и на каква база прави сравнението, но три медии, включително BBC, редовно публикуват информация за убитите руски войници. Информацията обаче не е официална, а включва само това, което журналистите намерят като некролози и съобщения на роднини и приятели в социалните мрежи – при всяка актуализация BBC, "Медуза" и "Медиазона" повтарят, че броят на загиналите руски войници много вероятно е далеч по-висок. Към 1 ноември, 2024 година, украинският генщаб оценява руските военни жертви на 697 680 (убити, тежко ранени и изчезнали по време на бой), новият генерален секретар на НАТО Марк Рюте посочи числото 600 000 убити и ранени руски войници, а руското военно министерство не дава никаква информация както за своите жертви, така и за украинските, с изключение на Курска област – там имало 28 850 украински жертви (убити, тежко ранени и изчезнали по време на бой): данни, които са изключително съмнителни: Колко големи са руските загуби в Украйна?

Картината на войната – много противоречия

Към момента Украйна има войници да продължи да се бие равностойно с Русия в рамките на от 6 месеца до 1 година – след това ще има много голям недостиг, гласи оценка на Пентагона. Всъщност Вашингтон и Киев се разминават отново в оценките си за бойната мощ на Украйна – украинският президент Володимир Зеленски изрично каза, че само 10% от обещаното оръжие от САЩ в пакета за малко над 60 млрд. долара, приет през април, 2024 година, е дошло и че има постоянно недостиг на оръжия и боеприпаси за окомплектоване на нови механизирани бригади. Американците обаче опонират, че артилерийското превъзходство на Русия вече не е толкова голямо (2:1 дори според украинския зам.-министър на отбраната Иван Гаврилюк) и че основната пречка е липсата на войници. "Те работят здраво, трябва да тренират хора и да си върнат бойната мощ", коментира американският министър на отбраната Лойд Остин.

Ако американската подкрепа за Украйна остане силна до следващото лято, Киев може да има възможност да обърне вълната и да се възползва от трупащите се руски загуби в хора и техника – макар че Русия успява да привлече месечно по 25 000 – 30 000 нови войници, предимно за пушечно месо и да компенсира загубите си на фронта, което не може да продължава вечно без обща мобилизация: Путин дотук твърдо бяга от такава явно крайно непопулярна мярка, пише The New York Times. Aмериканският мозъчен тръст Институт за изучаване на войната (ISW) оценява месечните руски загуби на фронта в Украйна на вече около 36 000 на месец и е категоричен, че руските усилия за мобилизация на нови хора вече не са достатъчни, като на тази база твърди, че 10 000 севернокорейци няма да задоволят дори в малко по-средносрочен план "глада" на руската армия за хора. The New York Times обаче настоява, че американската прогноза от лятото на тази година, че Русия няма да овладее нищо значимо в следващите месеци е грешна – с уточнение, че руската армия все още така и не е превзела основната си засега цел в Донбас, град Покровск и все още не е близо до директна атака на града. Bloomberg също набляга как украинците имат нужда от още войници и как сегашните методи на осигуряване на пушечно месо за руската армия няма да действат вечно (повишаване на заплащането, хвърлянето на затворници и ранени напред, опрощаването на престъпления, намирането на чуждестранни наемници). Американската новинарска агенция цитира руския политически консултант Сергей Марков, близък до Кремъл – Русия може да овладее изцяло Източна Украйна до лятото на 2025 година при сегашното темпо на напредък, но Евгений Бужински, бивш висш служител в руското военно министерство, не вижда знаци, че украинската отбрана се срива така, че оценката на Марков да стане реалност. "Няма хаотични отстъпления от украинска страна, няма масови предавания. Винаги има точка на пречупване, просто не сме я достигнали, но ще успеем", твърди Бужински. Именно точката на пречупване е нещо, за което говорят отдавна и източни, и западни експерти – когато това се случи, дали от руска или украинска страна, тогава войната ще приключи много бързо, независимо от постигнатите до този момент тактически успехи под формата на превзета територия.

Украинският военен анализатор и о.з. полковник Константин Машовец, който е служил в украинския генщаб, публикува нов анализ, в който дава следната оценка – руската армия премина в стратегическо настъпление през лятно-есенния период и постигна някои резултати. Той ги обобщава така:

  • след падането на Авдеевка – превземането на Красногоровка, Селидово, част от Торецк и установяване на руски позиции в подходите към град Покровск или общ руски напредък от Авдеевка от до 35 километра на запад
  • превземане на Угледар и формиране на клин от юг към Курахово – Машовец описва руския успех в Угледар в смисъл като неподготвеност на украинското военно командване. Припомняме, че там 2 години защитата се държеше от 72-ра механизирана бригада на украинската армия, без тя да бъде ротирана:
  • руски пробив до река Оскол в района на село Крухляковка (Кругляковка), Купянско направление, който създава условия за по-нататъшно руско настъпление към самия град Купянск - руското военно министерство обяви официално Крухляковка за превзета. Боеве вече има и в Петропавловка, на 7 километра източно от Купянск - геолокализирани видеокадри го показват. Украинският военен Станислав Осман, част от батальона "Айдар", подкрепя тази оценка с уточнение, че Първа танкова руска армия има за основна задача пак да превземе Купянск (градът беше освободен от украинците през есента на 2022 година) и че река Оскол като естествена природна бариера помага на украинската армия да спира руската, но тя систематично обстрелва и разрушава самия Купянск:
  • руско настъпление по линията Бахмут – Часов Яр към град Константиновка, с което беше създадено предмостие за бъдеща по-мащабна руска операция срещу Константиновка и Дружковка

Машовец обаче подчертава – руското военно командване се надяваше още това лято да разгроми украинската армия и да я доведе до такова състояние, че да не може да защитава значителни територии, а това не се случи. Надяваха се да пробият от Белгородска област през Харковска (там руснаците зациклиха до град Вовчанск, където и сега има постоянно боеве без ничие превъзходство), дори да форсират пак река Днепър – не стана, казва украинският военен експерт, който оценява високо украинската операция "Курск".

За сравнение, и The New York Times, и Bloomberg оценяват случващото се в Курска област като "бавен руски напредък" - в The New York Times е публикувано мнението на украински майор с позивна Гризли, според когото "постоянно губим позиции, врагът има превъзходство в хора и артилерия". Военният обаче бил дислоциран на украинска територия, до границата с Курска област т.е. не е на бойното поле в Курска област – а преценката е единствената цитирана и то при знаков, аргументиран пример в обширен материал на The Business Insider как украинската армия до момента изобщо не позволява на руските сили да се похвалят с какъвто и да е значим успех в Курска област: Русия ще загуби в Украйна при истинско желание от страна на Запада: Примери (ОБЗОР - ВИДЕО)

За Курска област, нови два отделни видеопримера колко са руските успехи и какъв е бойният дух – 16 руски морски пехотинци от 810-та бригада на руските ВМС се оплакаха как били ползвани за пушечно месо срещу укрепени украински картечни позиции и то без да имат дори въздушно разузнаване с дронове. Вторият премиер – пореден руснак, оплакващ се как къщата му е обрана, в село Коренево, където няма никакво украинско военно присъствие от август, 2024 година насам. Трети пример – за пореден ден руският военнопропаганден телеграм канал "Рибар", създаден и поддържан от бившия говорител на руското военно министерство Михаил Звинчук, пише как имало "относително намаляване на интензивността на боевете" и че няма потвърждение на поредните руски хвалби за напредък, в района на Любимовка, Кореневска община. На всичкото отгоре има пресни геолокализирани видеокадри, показващи украински напредък северно от Суджа, в село Руско поречно:

Не изпадайте в истерия – основните украински военни сили не са сломени. Главният въпрос сега е ще има ли сили Русия да постигне стратегически пробив на бойното поле чрез поредица от оперативно-тактически действия – така, както опита това лято и есен и не успя в смисъл да обезвреди и докара Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) до състояние, в което не могат да се съпротивляват, подчертава Константин Машовец.

Не такова е настроението, лъхащо от материалите на The New York Times и Bloomberg: Резултатът от изборите в САЩ следващата седмица може да означава, че Киев ще бъде принуден да приеме мир при неблагоприятни условия или ще се изправи пред перспективата сам да продължи борбата срещу Русия, според двама души от обкръжението на украинския президент Володимир Зеленски, пожелали анонимност, тъй като въпросът е чувствителен. Има задълбочаващо се чувство на отчаяние сред официалните лица относно хода на войната, каза един от тези източници пред Bloomberg. Агенцията припомня проучване на Центъра "Разумков", че две трети от украинците считат, че е време да бъдат започнати преговори за мир с Русия – 14% увеличение на годишна база. Американската медия обаче не казва колко украинци са съгласни да дават украински земи на Путин, а именно – мнозинството все още не е съгласно Украйна да признае официално за руски окупираните от армията на Путин украински земи. Всъщност изследването сочи:

  • 32% смятат, че преговорите са възможни само след освобождаването на всички окупирани украински територии.
  • 20% не биха били против незабавното започване на мирни преговори.
  • 19% смятат, че си струва да се преговаря с Русия само за освобождаването на военнопленници и заложници.
  • 18% са убедени, че по принцип е невъзможно да се постигне споразумение с Русия.
  • само 9% от анкетираните смятат, че за да сложи край на войната, Украйна може да признае окупираните територии за част от Русия, останалите 81% наричат такова условие неприемливо.

Bloomberg обаче признава нещо друго очевидно – Русия на Путин все така не проявява интерес към преговори без да поставя ултиматуми, а руският диктатор вече го направи и не отстъпва: Путин: Преговори ще има само когато не остане и един украински войник в ДНР, ЛНР, Запорожието и Херсонска област (ВИДЕО)

Марионетките на Путин в Европа не спират да работят за него

В австрийската столица Виена се проведе Конференция за мир, на която най-известните лица бяха унгарският премиер Виктор Орбан и бившият германски канцлер Герхард Шрьодер. Позициите на Орбан са отдавна ясни, но за пръв път на това събитие той директно обяви, че Украйна е загубила войната. Шрьодер, който се настани на топлото директорско място в проекта "Северен поток" и след избухването на войната беше низвергнат в Германия, също застъпи позиция в подкрепа на Путин: ЕС е слаб, не може да се противопостави военно на Русия и трябва да търси прекратяване на огъня, пише беларуската опозиционна медия NEXTA, позовавайки се на модератора на събитието и главен редактор на крайнодясното австрийско издание Weltwoche Роджър Кьопел.

Друга от явните европейски опори на Путин – словашкият премиер Роберт Фицо, на визита в Китай, за пореден път обвини Запада за инвазията на Путин в Украйна и че западни лидери били попречили да има мир още през 2022 година. Думите му са цитирани от словашката медия Spravy. Фицо визира опорката на Путин как през пролетта на 2022 година украинската делегация в Истанбул била парафирала мирно споразумение – нещо, което водачът на украинците там Давид Арахамия, председател на парламентарната група на "Слуга на народа" (партията на Зеленски) публично отрече неколкократно, уточнявайки, че Украйна никога не би се съгласила на предлаганото от Путин в този му вид, запазен и до днес - припомнете си: Проваленият договор за мир в Украйна: Документираната наглост на Путин

Войната в Украйна: Развитие на бойните действия

Люшкащата се интензивност на боевете в Украйна се запазва, както и високото ниво на бойни сблъсъци като цяло. Общо 145 бойни сблъсъка са станали на 1 ноември, което с 25 по-малко от 31 октомври и е точно толкова, колкото бяха на 30 октомври. Руснаците са хвърлили 106 управляеми авиационни бомби, което е само с 2 по-малко на дневна база, но рязко е намалял броят на извършените от руската армия артилерийски обстрели – малко под 3700 спрямо малко над 4200 на дневна база. Това са основните статистически данни от сутрешната сводка на украинския генщаб.

Традиционно, най-горещите направления са Кураховското и Покровското. В Кураховското има 52 отблъснати руски пехотни атаки, а в Покровското – 39, като 16 от тях са в района на Селидово, което преди няколко дни руското военно министерство обяви за превзето. За Кураховското направление украинският генщаб посочва районите на Антоновка, Новоселидовка и Илинка като места на най-много боеве, т.е. поглед от север към Курахово на руснаците. В Лиманското направление е имало 16 руски пехотни атаки – няма друго направление, в което руснаците да са извършили двуцифрен брой пехотни атаки на 1 ноември, 2024 година.

Имало е руски пробив с танк до самото Курахово, алармира украинският телеграм канал "Офицер+", като уточнява, че този пробив е успешно париран и атакувалите руски войници плюс бронираната им техника са унищожени. Това обаче е тревожен сигнал, добавя каналът. И признава, че настроението сред украинците за Кураховското направление е минорно – защото в Максимовка ситуацията е тежка, което се потвърждава и от украинския военен Станислав Осман (КАРТА).

След превземането на Селидово стана сравнително тихо – руснаците опитват само с пехота да превземат и Вишнево, но не успяват, казва още "Офицер+" (КАРТА).

Популярният руски военнопропаганден телеграм канал "Рибар" също публикува доста кратък дневен обзор и повтаря вече известни събития – главно за Времеевското направление и че руската армия контролира линията Шахтьорск – Новоукраинка – Богоявленка, на малко над 15 километра южно от Курахово. Новото – руските сили, които уж бяха превзели Шахтьорск още преди 2-3 дни, сега били изтласкали украински части от западните покрайнини на населеното място, което пак поставя под въпрос точността на информацията.

Тази нощ руското военно министерство съобщава за 24 свалени украински дрона, но експлозии бяха чути в районите на руските градове Орел, Калуга и Нижнни Новгород. Взривове имаше и на Кримския полуостров, но няма яснота какво точно е станало. Атака с дронове в Киев порази 15-ти и 16-ти етаж на жилищна сграда в квартал "Святошин", един човек е хоспитализиран, а няколко са ранени.

Още: Зеленски иска разрешение за удари срещу контингента на КНДР в Русия

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес