Руски и британски астрофизици изясниха как циклите на активността на Слънцето ще се променят в близко бъдеще и че тези промени няма да отслабят, а ще засилят още повече глобалното затопляне. Техните открития са публикувани в списание Scientific Reports.
"Показахме, че 400-годишната тенденция към увеличаване на слънчевата радиация и съответно, на температурата на Земята, може да продължи през следващите шест века. Това ще доведе до факта, че до 2600 г. земната повърхност ще стане по-топла с повече от 2,5 градуса по Целзий", каза Елена Попова от Висшето училище по икономика, цитирана от РИА Новости.
Слънчевата активност се определя от броя петна и проблясъци на Слънцето, свързани с промените в магнитното поле на звездата. Цикълът на слънчевата активност продължава около 11 години. През годините на активното Слънце магнитните бури се засилват и стават по-чести, което може да доведе както до технически проблеми, така и до неразположение при хората, и все по-често се наблюдават полярни сияния.
Най-дългият известен спад на слънчевата активност е наблюдаван в края на 19 век от астронома Едуард Маундър. Минимумът на Маундер е продължил от 1645 до 1715 г., като той е свързан с „малката ледникова епоха“ в Европа. Вторият подобен епизод, наречен „минимумът на Далтън“, е регистриран от 1790 до 1830 година.
През последните години бяха публикувани няколко труда на учени от Обединеното кралство и Русия, които предполагат, че в следващите десетилетия може да започне някакво подобие на минимума на Маундър и нова „малка ледникова епоха“. Повечето климатолози, специалисти по слънчева физика и много други учени не са съгласни с тях.
Например голям отзвук предизвика работата, подготвена и публикувана от Попова, както и нейни колеги от Великобритания и Русия преди четири години. Тя показва, че магнитната активност на Слънцето варира не само по 11 години, но и в 100-годишен цикъл и стигна до извода, че скоро това забележимо ще намалее. Това може да доведе не до глобално затопляне, а до охлаждане.
Тези изчисления, както отбелязват Попова и нейните колеги, не вземат предвид как климатът зависи от това, как се променя само поведението на Слънцето, но и естеството на движението на Земята в орбита.
В новата си работа учените са добавили към своя модел и изчисления как климатът и слънчевата активност са се изменили през последните 100 000 години, като вземат предвид най-новите данни от наблюдения на Слънцето и резултатите от палеоклиматологични изследвания, включително изследване на дървесни пръстени на древни дървета.
Освен това те са разкрили естеството на дългосрочните колебания в слънчевата активност и го са го свързали с факта, че светилото не стои неподвижно, а периодично се измества спрямо центъра на Слънчевата система. Тези смени, както показват изчисленията на физиците, могат да намалят или увеличат количеството топлина, достигащо до Земята, с достатъчно големи стойности.
Тези изчисления показаха, че намаляването на слънчевата активност, чийто минимум ще настъпи в средата на този век, вероятно само ще забави, но няма да спре глобалното затопляне. Освен това през следващите векове, когато слънцето започне да достига върха на цикъла, то ще се ускори още повече. Само поради промените в слънчевата активност, без да се взема предвид „приноса“ на човек, температурите на Земята могат да се повишат с 2-2,5 градуса по Целзий.
Пикът на този процес ще настъпи след около 600 години и след това ще започне постепенно намаляване на слънчевата активност, което ще приключи едва през 3700 година. Всичко това, според изследователите, трябва да се вземе предвид при прогнозиране на бъдещия климат на Земята.
