"Средният очакван сценарий“ на Националния статистически институт в Сърбия сочи, че до 30 години населението в страната ще бъде с 1.5 милиона души по-малко.
Южните и източните региони на страната /където има българско население - бел.ред./ ще бъдат най-силно засегнати от обезлюдяването, като ще загубят една трета от населението си. Не е изненадващо, че Белград ще бъде най-малко засегнатият регион. Столицата и четирите града Нови Сад, Нови Пазар, Крагуевац и Ниш ще бъдат дом на половината от общото население на Сърбия, въпреки че град като Ниш в южната част на страната ще загуби 14% от сегашното си население от 250 000 души по същото време. Северната област Войводина ще загуби една четвърт от населението си, подчертава в. "Данас", цитиран от БГНЕС.
Основните причини за демографския спад са ниската раждаемост с отрицателен естествен баланс от 86 раждания на всеки 100 смъртни случая годишно и отрицателната нетна миграция, т.е. изтичането на населението да работи и живее в чужбина. Две изключения от правилото: Прешево и Буяновац, два града с преобладаващо албанско население в Южна Сърбия, ще отчетат увеличение на населението с около 10%.
Още: Учен от Китай поиска китайците да се женят за рускини заради демографския проблем
Новица Тончев, министър без портфейл, отговарящ за подобряване на развитието на слаборазвитите общини, уверява, че сръбското правителство полага усилия за подобряване на условията на живот в най-засегнатите региони.
Но Младен Йованович, независим експерт по въпросите на децентрализацията и регионализацията и бивш директор на Националната коалиция за децентрализация, твърди, че Южна и Източна Сърбия са политически и икономически „дискриминирани“. Според него тези региони са се превърнали в резервоар на квалифицирана работна ръка за Белград и все повече за Нови Сад, където се преместват повечето образовани хора. И тези региони се разглеждат като „източник на евтина работна ръка“, по-специално за физически работи.
Още: Вучич: Харесвам Тръмп, но много обичам Китай
„Сякаш сръбското правителство е поставило границата на неолибералния колониализъм на юг от реките Сава и Дунав, където лошите чуждестранни инвестиции, експлоатацията на природните ресурси и екологичните проблеми са най-тежки“, обяснява експертът. „Докато гражданите на юг чакат Белград да ги спаси, това няма да се случи. Южна Сърбия може да бъде развита само от хората, които живеят там“.
Националният статистически институт посочва, че повратната точка в този демографски спад настъпва през 1991 г.: „Дотогава броят на жителите на Сърбия се увеличаваше, главно благодарение на положителния естествен прираст. Но в резултат на неблагоприятните икономически и социални промени през 90-те години на ХХ век, по време на войните на територията на бивша Югославия, икономическите санкции и притока на бежанци и вътрешно разселени лица, броят на жителите започна да намалява“. Оттогава до 2022 г., датата на последното преброяване, тенденцията на намаляване продължава, като краят ѝ не се вижда.
Още: Мъск: Сривът на населението се ускорява
Още: Нова прогноза разкрива какво ще бъде световното население към 2100 г.
