24 февруари – датата, която всички по света ще запомнят що се отнася до 2022 година. Тогава стана немислимото за мнозинството обикновени хора, които не следят чак толкова много политиката – руският президент Владимир Путин нареди на армията си да нахлуе в Украйна. Така след десетилетия на мир в Европа отново избухна голяма война, при това с директното наземно участие на една от държавите, притежаващи ядрено оръжие. Всъщност на държавата, която понастоящем има най-големи запаси ядрено оръжие в света.
Когато войната стана факт, никой не даваше и пукната пара за шансовете на Украйна да устои. Седмици и месеци по-късно излизаха истории, макар и като цяло неофициално – като например, че един от най-много помагащите в момента съюзници на Киев в часовете след старта на руската атака буквално се изсмял на молба за военна помощ (на първо място оръжие) с думите, че до няколко часа, най-много дни, Украйна няма да я има. Олексий Арестович, съветникът на политическия кабинет на украинския президент Володимир Зеленски, на няколко пъти разказа, че в тези първи трудни мигове само и единствено Зеленски е бил твърдо убеден в крайната победа и не е позволил на никой друг от екипа си даже да почне да се съмнява.
В крайна сметка, вече 10 месеца по-късно, само най-големите путинофили (простофили) още вярват, че ей сега Путин, ако натисне копчето и Украйна няма да я има. Украинците показаха на цял свят що за хора са и тези, които все още могат да мислят и са достатъчно любопитни, със сигурност са си припомнили това-онова за казаците от историческа гледна точка.
Първа фаза – НАТО и САЩ са виновни, усвояват военно Украйна
Пълната реч на Путин, с която обяви войната, която и до днес нарича "специална военна операция", е показателна. С нея той показа, че не счита Украйна за суверенна държава – директно заяви, че през 2014 година е направен държавен преврат, след като Майдана свали куклата му на конци Виктор Янукович. Путин тръгна от това събитие, за да обяви, че Украйна се ползва от САЩ и НАТО за бъдещо съкрушаване на Русия посредством налагане на "крайни националисти и неонацисти" и че Кремъл няма да чака, а ще действа - "за демилиратизация и денацификация на Украйна“. С други думи – смяна на демократично избрания Володимир Зеленски и то със стартирал през 2019 година мандат т.е. Путин се сети 3 години по-късно да говори за преврат в Украйна.
Истина ли са тези думи на Путин – Actualno.com припомни, че Украйна и Русия са в тежки отношения далеч преди 2014 година и изобщо не може с лека ръка да се говори за налагане на нацизъм в Украйна предвид факта, че нито една от крайните формации, присламчили се към Майдана, няма депутат във Върховната рада (украинския парламент) към 24.02.22: Историята: Украйна и Русия постоянно са в конфликт и война. Припомняме и как седмица преди руското нахлуване в Украйна, руският диктатор говори, че признаване от руска страна на т.нар. Донецка и Луганска народни републики (ДНР и ЛНР) ще е нарушение на Минските споразумения.
Че Путин искаше да постави бързо цяла Украйна на колене, а не просто да освобождава Донбас, стана ясно още в самото начало на войната. Че няма да стане също се разбра бързо – след провала на руснаците да овладеят ключовото летище Гостомел, което се намира в едноименното северозападно предградие на Киев. Впоследствие стана ясно, че най-елитните подразделения на руските ВВС (десантчици) са имали за задача да овладеят и подсигурят летището със светкавичен въздушен десант, за да могат едни от най-големите военнотранспортни самолети "Ил-76" да стоварят мащабен десант от хиляди руски войници, които да превземат бързо Киев и да изпълнят заръката на Путин за сваляне на режима на Зеленски. Само че командващият на украинската армия генерал Валерий Залужни отлично осъзнава какво би се случило при руски успех, а украинският президент Володимир Зеленски е категоричен, че "с цената на всичко" руските "Ил-76" не трябва да стигат до летището. Така и става – украинците успяват да реагират достатъчно бързо и с тежко оръжие да преодолеят руските елитни части, които първоначално завземат летището, но не могат да го подсигурят срещу артилерийски огън. Част от украинската тактика е да бъдат обстреляни и разбити пистите, за да няма как огромен самолет като "Ил" да кацне.
Руската загуба при Гостомел убеди окончателно Запада, че Украйна има силите да се бори. За малко повече от месец украинската армия отблъсва всички руски части, които атакуват Чернигов, Суми и Киев от север и ги принуждават да се оттеглят в Беларус и Русия, откъдето те впоследствие бяха предислоцирани за втората фаза на войната.
В тези дни на войната си проличаха отчетливо две неща - Путин явно е разчитал, че пропагандата му е свършила повече, отколкото всъщност беше, че няма да има съпротива срещу руските сили и че украинците са се готвили добре да се защитават. Особено показателно за първото е как в челните редици на влезлите в Украйна руски сили бяха части за борба с безредиците на "Росгвардия", които изобщо нямат военен опит и които дори не бяха въоръжени за война, а за овладяване на граждански бунтове. Руската логистика беше отчайваща - много бързо се разбра, че руснаците не са подготвени за светкавично успешно настъпление, защото не са подсигурени с необходимото - дори достатъчно гориво в определени случаи. От друга страна, украинците много успешно атакуваха една след друга руски военни колони, които нямаха необходимата въздушна подкрепа и попадаха в засада след засада. С помощта на западните оръжия като портативните ракетни установки "Стингър" (земя-въздух) и "Джавелин" (противотанкови), украинската армия унищожаваше руски военни машини и блокираше цели колони, като удряше първото и последното превозно средство в съответната колона, а така спираше и всички останали, които оставаха заклещени като патици на гюме.
Втора фаза – битката за Донбас
Изтеглянето на руските войски от Северна Украйна и прехвърлянето им към Донбас стана на 1 април. Дотогава руснаците вече бяха показали истинското си лице в Украйна – не на освободители, а на извършващи военни престъпления.
ОЩЕ: Два месеца война в Украйна: Най-важното дотук
Знаков символ на това беше клането в Буча. Друг такъв символ, но на украинската непримиримост, стана битката за Мариупол и "Азовстал". Украинските защитници – 36-та бригада на украинската морска пехода и полкът "Азов", който преди войната беше разглеждан и на Запад като пример за краен украински национализъм, удържаха отбраната на "Азовстал" до средата на месец май т.е. почти 3 месеца, но накрая се предадоха. И точно с полка "Азов" пролича колко лъже Путин – след като той беше символ на нацизъм, специално раздухван от руската пропаганда, неговите командири бяха разменени като военнопленници за Виктор Медведчук, известен като кумеца на Путин.
Мариупол: Хроники от Ада (ВИДЕО, 18+)
След овладяването на Мариупол, руснаците се съсредоточиха изцяло върху Донбас – Луганска и Донецка област, както и върху удържането на Херсонска област плюс Запорожка област, където още от март контролираха най-голямата АЕЦ в Европа – Запорожката. ПОДРОБНОСТИ за плана им: Военният план на Русия да овладее Донбас - популярна руска медия разяснява, както и пред какви трудности бяха изправени и те, и украинците: Битката за Донбас - какво предстои според възможностите на руската и украинската армия
Руската офанзива доведе до превземането на Северодонецк и Лисичанск, което ефективно означаваше на практика пълен руски контрол върху Луганска област. В началото на лятото украинската армия беше в много тежко положение – все още западната военна помощ не идваше регулярно и в достатъчни количества, като огневото предимство на руснаците беше огромно – на 30-35 техни артилерийски обстрела Украйна отговаряше с един.
Всичко обаче се промени, след като американският ленд-лийз почна да работи и доставките на оръжия от САЩ се превърнаха в стабилен поток. Голямата промяна дойде с изгонването на руските сили от Змийския остров. Операцията беше уникална и извършена с помощта на гаубици. И макар украинската "Богдана" да получи статут на военно безсмъртие като уникално оръжие, всъщност френските "Сезар" свършиха голямата работа – както и изобретателността на украинците. За да стрелят ефективно срещу острова, украинците натовариха френските оръжия на баржи и извършиха обстрелите от вода – нещо нечувано за този вид гаубици. Успехът беше поредната знаменита украинска победа, след потапянето на флагмана на Руския черноморски флот "Москва". Като цяло, най-големият провал на руската армия досега е на военно-морските ѝ сили - Украйна, която няма боен морски флот, се справи с военни вложения за милиарди от руска страна главно с помощта на противокорабни ракети и дронове.
През септември дойде огромният украински пробив. Цяло лято всички погледи бяха вперени в Херсонска област и постепенния украински натиск там, като очакванията на Запад бяха в един момент украинците да си върнат единствения областен град, който руснаците превзеха досега във войната. Украинската армия използваше много успешно оръжия като ракетните системи за залпов огън HIMARS, за да съсипва руската военна логистика и да оставя руските военни без елементарни припаси и оборудване – така никоя армия не би могла да поддържа боеспособността си. Но всъщност големият украински удар дойде другаде – буквално за дни украинската армия удари в Харковска област, освобождавайки важни градове като Балаклея, Купянск, Изюм и Лиман и обръщайки в позорно бягство руснаците. Показателна за руския военен срам беше оценката на друг от верните (засега) придворни на Путин – чеченският лидер Рамзан Кадиров, който поиска разжалване на генерал-полковник Александър Лапин, командващ Централния военен окръг в Русия и отговарящ за източното направление в Украйна по това време.
Всичко това обаче се случи паралелно със събитие, бетониращо предвиждането, че Путин се гласи за много дълъг конфликт. Със серия фалшиви референдуми руснаците обявиха за присъединени към Руската федерация Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области. Така тези земи бяха обявени за руски - и точно това прави сключването на бъдещ устойчив мирен договор още по-сложна задача.
Връщането на Херсон
Седмица след случилото се в Харковска област, стана и друг емблематичен епизод във войната – цистерна с гориво се запали на Кримския мост и срути част от него. Бързо стана ясно, че това не е инцидент, а преднамерен акт. Много други неща обаче не станаха ясни:
На първо място – кой е извършителят? Украйна изглежда очевидният отговор, защото спечели най-много – и до днешна дата трафикът по моста не е възстановен в пълния му обем, като страда товарният трафик. Само че се появиха и версии за вътрешна работа, защото изглежда необяснимо при всички прокламирани мерки за сигурност как толкова лесно камион, натъпкан с експлозиви, премина през охраната. Все пак от Киев обявиха, че ще разкрият подробностите за операцията след края на войната - така Украйна пое отговорност за извършеното.
В цялата история беше намесена България – директно от Кремъл. Дори бяхме обвинени от руснаците, че всичко е подготвено на българска територия. Отговорът на служебния премиер Гълъб Донев беше жалък, защото в него той оправда режима на Путин как не бил ни обвинил, а службите ни обявиха, че камионът-бомба никога не е бил в България. Точно обратното казаха руските служби, а проучване на Actualno.com хвърли повече светлина: "Над 79 млн. лв. дължи на НАП собственик на фирмата, нарочена за камиона-бомба на Кримския мост"
В крайна сметка важен беше резултатът – а той беше допълнителни силни смущения в доставките за руската армия в Херсон. И дни по-късно това, което казваха и от руска страна в лицето на генерал Сергей Суровикин – че ще има трудни решения, се сбъдна. На 11 ноември руската армия се изтегли от Херсон, като все пак го направи по-организирано, отколкото при Лиман. И при Херсон обаче не се размина без руски изцепки – например как руснаци стрелят по руснаци (ВИДЕО).
Трета фаза - зимна война, война на изтощение
След развитието при Херсон, бойното поле е най-горещо при Бахмут, Донецка област. Половин година руснаците се напъват да го превземат и не успяват, което е показателно за действителната сила на руската армия.
От друга страна, украинците опитват пробив на линията Сватово – Кремена в Луганска област, което ще им позволи да създадат още повече проблеми за руската логистика в Украйна. Като цяло обаче има равновесие и макар битките да са кръвопролитни, нито една от двете страни не може да се похвали с нещо голямо.
Факт е, че частичната мобилизация в Русия доведе до числено уплътняване на фронта в Донецка и Луганска област, което засега не позволява на украинците да пробият Сватово - Кремена. Но недобре обучените новобранци не са способни да осигурят необходимата атакуваща мощ, за да може руската армия най-после да отбележи по-значима победа. Зачестяват и сигналите, че руснаците почват да изпитват недостиг на боеприпаси за артилерията си.
Падането на температурите в Украйна ще позволи бързо движение на тежка военна техника по замързналата земя. Това е в плюс за украинците. От друга страна, за Путин ще е добре да има известен паритет и дори кратко примирие, за да може руснаците да се укрепят и прегрупират, а след това пак да атакуват в търсене на крайната цел – контрол над режима в Украйна: Анализ: На Путин трябва да му бъдат избити зъбите, а не идеите от главата за Украйна
Отворен остава и въпросът дали ще има нова руска атака откъм Беларус. Сякаш тук нещата опират до това не "дали", а "кога" и в какъв мащаб.
Най-важното в тази фаза на войната обаче е, че Русия промени тактиката си - с ракетни удари и удари с дронове-камикадзе срещу енергийната инфраструктура на Украйна. Само за два месеца бяха извършени 9 масирани удара, с обстрел от по около 100 ракети. Идеята е ясна - Киев да поиска примирие и да се съгласи на руските условия, което да позволи на Путин да се подготви по-добре и отново да опита да постави Украйна под пълен контрол. Дотук обаче Украйна изобщо не дава признаци, че ще се предаде, а увеличаващите се пожари в Русия и директни удари подсказват и, че изглежда не е пасивна. Категорично символ на възможностите на украинците се оказаха ударите по руски бази - в Саратовска и Рязанска области, дълбоко в руска територия, при които бяха поразени руски стратегически бомбардировачи, способни да носят ядрено оръжие. При това, украинците повториха удара по базата "Енгелс" буквално на Коледа и експлозията, която се вижда на видеокадри, е показателна.
През есента се случи и важен инцидент, който за часове предизвика криза с основен въпрос дали НАТО няма да влезе директно във войната. Ракетни отломки убиха двама души в Полша, на няколко километра от границата с Украйна. Официалната версия дотук е, че това са били останки от украинско ПВО, което е стреляло, за да свали една от много руски ракети, изстреляни в поредния масиран обстрел срещу Украйна. Разследването обаче не е приключило и всъщност още няма официални заключения. И Полша, и всички съюзници на Украйна считат случилото се за инцидент, провокиран от руския обстрел - ако обаче става(ше) въпрос за руска ракета, опасността да видим Трета световна война беше съвсем реална.
Сигурно е едно – войната в Украйна няма да свърши скоро. Тя се оказа война, определяща цивилизационен избор – затова и е толкова важна. А изборът е прост – свободата да можеш да вземаш своите решения как да се развиваш, дори да бъркаш; шансът да се бориш за място под Слънцето, дори когато изглежда илюзорно, но въпреки това възможно – зависи най-вече от желанието и положените усилия; или диктатурата, която няма да те пусне, докато не я удавиш в кръв. Във втория случай обаче много кръв се пролива и за сметка на търсещите свобода.
ОЩЕ: Светът през 2022 година: Военните престъпления на руската армия в Украйна
