Спорът между Европейския съюз и латиноамериканските страни за това дали и как да се спомене войната в Украйна, рискува да превърне празника на подновеното партньорство в дипломатически провал, пише "Политико".
Първият ден от срещата на върха между ЕС и Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC) беше посветен на утвърждаването на засилените междуконтинентални връзки. Но когато преговарящите от ЕС се опитаха да убедят латиноамериканските държави да осъдят Русия заради войната ѝ в Украйна, срещнаха отпор.
Според трима служители на ЕС - Никарагуа и Куба категорично са се противопоставили на предложените формулировки относно Украйна. Един от източниците на "Политико" твърди, че двете страни са получили обаждания от Москва, в които от Кремъл ги съветват да направят именно това.
Че ще има подобни спънки за ЕС, беше ясно още в началото на месеца, когато от CELAC не одобриха предоставената им от блока чернова за декларация, в която присъстваше подкрепа за Украйна (според Euractiv). Вместо това Латинска Америка призова европейците да ѝ платят колониални репарации.
ОЩЕ: Латинска Америка поиска от Европа колониални обезщетения вместо помощ за Украйна
Истинската разправия в Брюксел се случи в понеделник, когато Русия отказа да удължи срока на Черноморската инициатива, позволяваща на Украйна да изнася зърно с кораби. И двете събития напомниха за това как руската хибридна геополитика се стреми да вбие клин между богатия Запад и останалия свят.
Въпреки няколкото кръга от преговори за съвместна декларация, която лидерите на ЕС и Латинска Америка да подпишат, в понеделник вечерта все още нямаше споразумение, а някои служители се опасяваха, че двудневната среща на върха може изобщо да не доведе до съвместна декларация.
"Потвърждавам, че все още обсъждаме текста на комюникето", заяви председателят на Европейския съвет Шарл Мишел в понеделник следобед. "Означава, че и от двете страни искаме амбициозен текст".
В края на заседанието на 18 юли дипломат от ЕС заяви, че "преговорите ще продължат до финалната права". Търканията по текста "не застрашават срещата на върха - засега", добави той.
В срещата участва и българският премиер Николай Денков.
Доверието е под въпрос
Неуспехът да се постигне съгласие по съвместна декларация, би нанесъл удар върху доверието в ЕС в момент, когато блокът се стреми да обедини всички в ООН в подкрепа на Украйна срещу агресора Русия. Брюксел също така се опитва да стане отново най-добър приятел с Латинска Америка в лицето на напористия Китай, който печели пазарен дял от другата страна на Атлантическия океан.
"Ако Русия сложи оръжие, ще настъпи мир. Ако Украйна сложи оръжие, няма да има повече Украйна", заяви латвийският министър-председател Кришянис Каринс. "Може би от по-отдалечен район не е толкова очевидно да се разбере", добави той в ясен намек към страните от CELAC.
Последните версии на документите, цитирани от "Политико", с дати от 7 и 13 юли, показват, че формулировката за Украйна е била смекчена, като от "решително" осъждане на "нарушаването" на суверенитета на Украйна от страна на Москва се споменава само "изразяване на загриженост" относно войната.
Запитан за забавянето на декларацията, хондураският външен министър Енрике Рейна заяви: "Смятам, че е част от този процес да се намери в рамките на този диалог изход, който да зачита вижданията както на ЕС, така и на CELAC и на всеки от нейните членове".
Украйна не беше единственият спорен въпрос - проектът на комюникето прилича на списък за пазаруване, смятат от брюкселското издание. Всяка столица е настояла да спомене своите национални приоритети - например колониалните репарации или Фолкландските острови, за които Аржентина и Великобритания водеха кратка война преди 40 години.
