Досегашният президент на Хърватия (от 2020 г. насам) - подкрепяният от опозицията Зоран Миланович - спечели убедителна победа на втория тур на президентските избори в неделя, побеждавайки кандидата на управляващата консервативна партия. Миланович печели 74.7% от гласовете в сравнение с претендента си Драган Приморац, който получава 25.3%, сочат резултатите, публикувани от хърватските държавни избирателни органи след преброяването на над 99% от бюлетините.
Още: Първи данни: Зоран Миланович печели смазваща победа на президентските избори в Хърватия
Срещу Украйна и НАТО: Кой е Зоран Миланович?
58-годишният Зоран Миланович е отявлен критик на западната военна подкрепа за Украйна във войната, подпалена от Русия, както и на бъдещото присъединяване на Хърватия към НАТО. Той е наричал протестите на Евромайдана в Украйна през 2014 г. „държавен преврат“. Също така се е обявявал срещу западните съюзници и Украйна за неспазване на споразуменията от Минск. Кой всъщност не е спазил договорите, припомнете си: Не искахме Минските споразумения да работят: Сивият кардинал на Путин го призна.
През октомври 2024 г. Миланович отказа да одобри участието на хърватски войници в мисията на НАТО в Германия, наречена „Помощ за сигурността и обучение за Украйна“. Самият президент отрича да е проруски настроен.
Още: В Хърватия се готвят за връщане на военната служба през януари
Хърватското правителство на Андрей Пленкович силно подкрепя военната помощ за Киев, включително доставката на 14 хеликоптера Ми-8, а самият консервативен премиер направи няколко посещения в Украйна.
Снимка: Getty Images
Още: Невидимите мигранти на Хърватия
Преизбирането на Миланович на президентския пост, който до голяма степен е символичен, представлява пречка за правителството на Андрей Пленкович. Кабинетът наскоро беше въвлечен в корупционен скандал, в който беше замесен бивш министър на здравеопазването.
Миланович, който бе министър-председател на Хърватия от 2011 г. до 2016 г. - по време на присъединяването на страната към Европейския съюз - беше избран за първи път на президентския пост през 2020 г. с подкрепата на опозиционната Социалдемократическа партия (СДП).
„Това е началото на края на Андрей Пленкович“, заяви лидерът на СДП Синиша Хайдаш Дончич след победата на Миланович сега, цитиран от местната медия "Вечерни лист".
В речта си след обявяването на резултатите Миланович заяви, че победата му е знак за одобрение и доверие от страна на избирателите. „Аз ги моля (правителството) да чуят това“, каза "новият стар" президент.
Още: Хърватският президент: Разширяването на ЕС отнема твърде много време
Хърватският Тръмп
Миланович е най-популярният политик в Хърватия и понякога е сравняван с новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп заради бойния си стил на общуване с политическите опоненти.
Миланович спечели убедително и на първия тур на гласуването на 29 декември, оставяйки Приморац, който преди това неуспешно се кандидатира за президент, и още шестима кандидати далеч назад.
Изборите се проведоха в момент, когато Хърватия (с население от 3,8 милиона души) се бори с инфлация, корупционни скандали и недостиг на работна ръка.
Още: Хърватският президент ще изнесе публична лекция в Софийския университет
Снимка: БГНЕС
След като гласува, Миланович отново разкритикува ЕС като „в много отношения недемократичен“. Позицията на ЕС, според която „ако не мислиш като мен, значи си враг“, е равносилна на „психическо насилие“, твърди той, доближавайки се в случая до реториката на унгарския премиер Виктор Орбан и на словашкия министър-председател Роберт Фицо.
„Това не е съвременна Европа, в която искам да живея и работя“, каза той, цитиран от Euronews. „Ще работя, за да я променя, доколкото мога, като президент на една малка държава“.
Още: За да преговаря с Путин: Тръмп може да махне ограниченията върху далекобойните оръжия за Украйна
Конфликтът Пленкович - Миланович ще се задълбочи
Триумфът му създава предпоставки за продължаване на политическата конфронтация с премиера Пленкович, с когото се скара по време на първия си мандат. Миланович редовно обвинява Пленкович и неговата партия Хърватски демократичен съюз (HDZ) в системна корупция, докато премиерът нарича президента „проруски“ и "заплаха" за международното положение на Хърватия.
Миланович обеща, че никога няма да одобри изпращането на хърватски войници като част от която и да е мисия на НАТО в Украйна. Пленкович и неговото правителство твърдят, че такова предложение няма.
Въпреки ограничените правомощия, мнозина смятат, че президентският пост е ключов за политическия баланс на силите в страната, управлявана основно от HDZ.
Още: Президентът на Хърватия: Сърбия е измамената любовница на Русия
Снимка: Андрей Пленкович, Getty Images/Guliver
Претендентът - учен, напълно различен от Миланович
Междувременно претендентът Приморац влезе в политиката в началото на 2000 г., когато беше министър на науката и образованието в правителството, ръководено от HDZ. През 2009 г. той неуспешно се кандидатира за президентския пост, а след това се фокусира основно върху академичната си кариера, включително изнасяне на лекции в университети в САЩ, Китай и Хърватия.
„Със Зоран Миланович ни разделят напълно различни духовни, морални и професионални ценности, както и идеи за бъдещето на страната ни“, заяви той пред свои поддръжници в Загреб. „Решението е взето от гражданите по демократичен начин и като такова трябва да бъде уважено“, допълни Приморац.
Още: Контролен орган обвини президента на Хърватия в хомофобия
