Тази седмица избухнаха протести в Грузия, след като парламентът на страната прие на първо четене проектозакон, който изисква организации, получаващи чуждестранно финансиране, да се регистрират като „чуждестранни агенти“. Той беше сравнен с драконовски набор от закони, приети в Русия и осъдени от правозащитни групи като опит за ограничаване на основните свободи и потискане на несъгласието в страната.
По пътя, очертан от Путин: На първо четене и в Грузия ще гонят чуждестранни агенти
Развитието на събитията предизвика масови безредици, като хиляди демонстранти се събраха пред сградата на парламента на Тбилиси във вторник вечерта, развявайки не само знамето на Грузия, но и това на Европейския съюз. Страната, която извоюва своята независимост от Съветския съюз през 1991 г., отдавна балансира между проевропейските настроения на своите граждани и геополитическите цели на своя могъщ съсед Русия. През март 2022 г. Грузия кандидатства за членство в ЕС – амбиция, която може да бъде застрашена от предложеното законодателство.
Какво има в новия закон?
Според Георги Гогия, асоцииран директор на отдела за Европа и Централна Азия в "Хюман Райтс Уотч", в момента в парламента на Грузия се обсъждат два законопроекта. Първият законопроект изисква организации, включително неправителствени групи и печатни, онлайн и електронни медии, да се регистрират като "чуждестранни агенти", ако получават 20 процента или повече от годишния си доход от чужбина. Тези, които не се съобразят, ще бъдат изправени пред глоби от 9 600 щатски долара.
Вторият законопроект разширява обхвата на "агентите на чуждо влияние", за да включва физически лица и увеличава наказанията за неизпълнение от глоби до 5 години затвор. За Гогия законопроектите представляват явна заплаха за човешките права в Грузия. „Те заплашват да маргинализират и дискредитират критичните гласове в страната. Тази заплаха е реална", казва той за CNN. "Под прикритието на прозрачност, последните изявления на грузинските власти категорично предполагат, че ако бъде приет, законът ще бъде използван като оръжие за по-нататъшно стигматизиране и санкциониране на независими групи, медии и критични гласове в страната", смята Гогия.
Първият проектозакон беше приет във вторник на сесия, която беше излъчена на живо на уебсайта на законодателния орган, със 76 гласа "за" и 13 "против". Законопроектът трябва да премине допълнителни четения, за да стане закон.
Юмручен бой в грузинския парламент заради закон, какъвто и "Възраждане" иска в България (ВИДЕО)
Президентът на Грузия Саломе Зурабишвили вече обеща да наложи вето и като хвърли подкрепата си зад протестиращите във видеообръщение, публикувано във Фейсбук. "Тези, които днес подкрепят този закон, всички, които днес гласуваха за този закон, нарушават Конституцията. Всички те ни отчуждават от Европа", каза Зурабишвили в клипа във вторник. "Казах в първия ден, че ще наложа вето на този закон и ще го направя", допълни тя.
Въпреки това управляващата в страната партия „Грузинска мечта“, в която Зурабишвили не е член, изглежда разполага с парламентарното мнозинство, за да преодолее президентското вето.
Кои държави са наложили подобни закони?
Законопроектът на Грузия следва модела на спорен закон в съседна Русия, който вече е наложил драконовски ограничения и изисквания към организации и лица с чуждестранни връзки, казват критиците. Законът първоначално беше приет през 2012 г. на фона на вълна от обществени протести срещу обвиненията в манипулиране на изборите и намеренията на Владимир Путин да се върне на президентския пост. Той изискваше организациите, занимаващи се с политическа дейност и получаващи финансиране от чужбина, да се регистрират като чуждестранни агенти и да се придържат към драконовски правила и ограничения.
Руският закон за чуждестранните агенти беше постепенно актуализиран оттогава, оформяйки гръбнака на още по-здравата хватка на гражданското общество в Русия през последното десетилетие. Гогия каза, че законодателството е подобно на закона в Русия, тъй като "се опитва да създаде специален статут и правен режим за организации и медии, които получават чуждестранно финансиране и – под прикритието на прозрачност – се намесва в свободата на сдруженията и медиите и законните им функции".
Привързаната към Русия Беларус има закон за гражданството в сила от 2002 г., който има подобно въздействие. През декември 2022 г. беларуският парламент прие поправки в закона, които ще позволят на правителството да атакува членове на политическата опозиция, активисти и други критици в изгнание, според Human Rights Watch. Проектозаконът би позволил на президента да лиши беларусите в чужбина от тяхното гражданство, дори ако нямат друго.
ОЩЕ: Русия ще публикува лични данни на хора, считани за "чуждестранни агенти"
Кой е движещата сила зад законодателството?
Законопроектите бяха номинално предложени от фракция в парламента, формирана от членове, напуснали управляващата партия "Грузинска мечта", но останали в парламентарното мнозинство, според Гогия. "Въпреки това управляващата партия напълно и публично подкрепи законопроектите и проведе кампания за тяхното приемане и почти единодушно гласува за това на първо четене вчера", казва Гогия.
Европейският съвет за външни отношения (ECFR), мозъчен тръст, вярва, че партията води Грузия към сферата на влияние на Русия. "През последните няколко години, и особено през последните 18 месеца, управляващата коалиция в Грузия предприе поредица от ходове, които изглежда имат за цел да отдалечат страната от Запада и постепенно да я преместят в сферата на влияние на Русия", се казва в доклад, публикуван от ECFR през декември.
Той посочи Бидзина Иванишвили, бивш премиер и милиардер, като движеща сила зад това обръщане към Москва. "Голяма част от отговорността за това отдалечаване от ЕС се носи от олигарха и бившия премиер Бидзина Иванишвили, чиято партия "Грузинска мечта" доминира в управляващата коалиция", се казва в доклада. Иванишвили натрупа състояние, докато живееше в Русия по време на нейния бурен преход към пазарна икономика и беше част от влиятелна група руски банкери, които подкрепиха преизбирането на бившия руски президент Борис Елцин през 1996 г., твърди ECFR.
Какво е общото със ситуацията в Украйна през 2014 година?
Анализатори отбелязват прилики между ситуацията в Грузия и Украйна – и двете бивши съветски републики, които се оказаха притиснати между Изтока и Запада. Мозъчният тръст ECFR прави сравнения между ситуацията в Грузия и нахлуването на Русия в Украйна през 2014 и 2022 г.
Бившият руски президент Дмитрий Медведев каза през 2011 г., че ако Русия не беше нахлула в Грузия през 2008 г., НАТО щеше да се разшири в Грузия.
Конфликтът от 2008 г. се съсредоточи върху Южна Осетия и Абхазия, две отцепили се провинции в Грузия. Те официално са част от Грузия, но имат отделни правителства, непризнати от повечето страни. И Абхазия, и Южна Осетия се поддържат от Русия. Нахлуването в Грузия през 2008 г. продължи само дни, но изглежда имаше същите реваншистки амбиции, които доведоха до нашествията на Путин в Украйна през 2014 г. и миналата година, пише ECFR. "В тази светлина войните на Русия в Грузия и Украйна изглеждат част от един имперски проект", се казва в доклада.
Protesters in #Georgia are not going to leave the streets. pic.twitter.com/qKASOVzQTZ
— NEXTA (@nexta_tv) March 9, 2023
Как ще се отрази законодателството на Грузия?
Законопроектът за Грузия беше широко критикуван като потенциално смразяващ за грузинското гражданско общество и по-специално за неправителствените организации и новинарските организации, свързани с Европа. Това също би попречило на кандидатурата на Грузия за присъединяване към Европейския съюз. Изявление на ЕС от вторник предупреди, че законът ще бъде "несъвместим с ценностите и стандартите на ЕС" и може да има "сериозни последици върху нашите отношения".
През февруари говорителят на Държавния департамент на САЩ Нед Прайс също каза, че "всеки, който гласува за този проектозакон", може да застраши отношенията на Грузия с Европа и Запада. "Международните и двустранните партньори на Грузия бяха много ясни, че приемането на законопроект за "чуждестранни агенти" би било в противоречие с заявените ангажименти на Грузия към човешките права и нейните евроатлантически стремежи", каза Гогия пред CNN. "Надявам се, че грузинските власти ще се вслушат в предупреждението и вместо да приемат законопроекти, които очевидно биха попречили на работата на независими групи и медии, те трябва да осигурят безопасна и благоприятна среда за гражданското общество в страната", допълва той.
