Русия има уязвими места, които Западът просто не използва. Даже напротив - американската политическа стратегия помага на Кремъл да компенсира и прикрие своите слабости, смята базираният във Вашингтон мозъчен тръст Институт за изучаване на войната (ISW).
Слабостите на Кремъл включват неспособност за бърза промяна, зависимост от други страни що се отнася до възможностите за поддържане на война, и години наред трупане на рискове, с които диктаторът Владимир Путин тепърва трябва да се съобразява. Кремъл е уязвим за противник, който може да генерира инерция срещу Русия и да я лиши от възможности за прегрупиране и адаптиране.
Една сериозна стратегия на САЩ по отношение на Украйна би дала приоритет на постигането на такъв импулс. Тя би включвала премахване на предоставените от Запада убежища за руската военна машина. Би включвала налагането на болезнени дилеми на Кремъл - например да се помогне на Украйна да накара Русия да се провали по-бързо на бойното поле и да се разрушат руските наративи на Запад. Макар да е рано да се правят заключения за настъплението на украинците в Курска област, операцията очевидно има потенциал да генерира импулс. Ако това се случи, Съединените щати трябва да помогнат на Киев да развие, а не да потисне този тласък, за да си възвърне контрола върху темпото на войната, смятат експертите от ISW.
Още: Киев се отърва от абсурдните западни ограничения: Защо Зеленски реши да атакува Курск?
Путин се адаптира, но само ако му се даде време
Русия може да се адаптира, ако получи нужното време, но не се ориентира бързо - отчасти поради нежеланието на издирвания от съда в Хага диктатор Путин да рискува. След неуспешната "тридневна" инвазия през февруари 2022 г. на него му бяха необходими месеци, за да се адаптира. Той продължи да преследва максималистичните си цели в Украйна с недостатъчни сили и нареди мобилизация едва след разгрома на руските сили през септември 2022 г. На Путин му отне една година, за да започне да привежда руската икономика в пълна военна готовност. По същия начин Кремъл реагира бавно на офанзивата на Украйна в Курск - изчака няколко дни след началото на нахлуването, за да обяви "антитерористична операция" в пограничните райони на Русия. Путин все още не е въвел военно положение въпреки многократните призиви на руската националистическа общност да го направи.
Диктаторът беше изправен пред реални рискове в моменти, когато бе подложен на постоянен натиск. Успехите на украинското бойно поле през есента на 2022 г. доведоха до истерия в руското информационно пространство, тъй като военното унижение контрастираше с опита на Путин да създаде образа на "велика Русия". Последователните сътресения от изтеглянето на руските войски от Харковска област и град Херсон прокараха пукнатини в националистическата база на Путин и положиха основите на раздора между вече покойния предводител на ЧВК "Вагнер" Евгений Пригожин и руското военно ръководство. В крайна сметка това доведе до бунта на Пригожин през 2023 г. Шокът от тези поражения също така кара Путин да предприеме забележителни промени в реториката, като оформя войната на Русия в Украйна като продължителна война срещу НАТО и Запада, а не срещу по-малката си съседка.
Още: В Курск: Нова спешна евакуация, руснаците "стабилизират" фронта (ОБЗОР - ВИДЕО)
Украйна можеше да е по-близо до мира днес, ако САЩ не се бавеха
Ако Западът беше побързал с военната помощ за Украйна и беше планирал последователни операции след руското поражение в битката за Киев през пролетта на 2022 г. или дори след руската офанзива, достигнала кулминацията си при Северодонецк през лятото на същата година, Украйна щеше да е по-близо до траен мир, отколкото е днес, смятат анализаторите от американския мозъчен тръст. Само че Щатите забавиха прословутите 60 милиарда долара с над половин година и така дадоха възможност на руските сили да изградят отбраната си в дълбочина. Така вътрешният натиск срещу Путин намаля.
Руските военни продължават бавно да променят позицията си спрямо новите заплахи, а изтичането на информация за ограниченията, които Западът поставя относно далекобойните оръжия, не помага.
Ограниченията пред Русия - тя е твърде зависима
Русия зависи от волята на другите повече, отколкото много хора осъзнават, твърди ISW. Москва има голяма зависимост от Северна Корея, която ѝ праща ракети и боеприпаси, и от Иран, който снабдява Москва най-вече с дронове.
Снимка: Kremlin.ru
Кремъл е постигнал някои от своите възможности чрез сила, манипулация или чрез използване на западни ресурси и убежища. Само че и това става много бавно - на Путин му отне най-малко 6 години, за да убеди Беларус да се превърне де факто в руска военна база. Месеци пък бяха нужни за начало на общо производство на дронове с Иран в Татарстан.
Още: Заради офанзивата в Курск: Путин търси помощ от Лукашенко
Партньорствата на Русия изискват компромиси и са уязвими, когато има външен натиск. Ако Москва и Техеран например са изправени пред предизвикателства едновременно, както е в момента, за Кремъл има проблем. Сега Иран може да се нуждае все повече от дроновете си "Шахед" - чака се ответен удар по Израел заради убийството на лидера на "Хамас" Исмаил Хания, а и войната в Близкия изток може да се разшири. Поради това не е изненадващо посланияето на Путин, че Иран трябва да проявява сдържаност, когато действа срещу Израел.
Много от отношенията на Русия нямат трайна основа и могат да се разпаднат, ако партньорите усетят загубата на Москва. Китай е помощник на Русия в тази война, но не е предоставил открито военна помощ и се държи премерено. Междувременно Армения все повече се дистанцира от руската орбита на влияние: Армения отказа да участва в две военни учения под егидата на Русия.
Друго ограничение пред Москва е невярното твърдение, че всяко предоставяне на по-съвременно оръжие на Украйна е червена линия, която ще доведе до ядрена ескалация. Стратегията на Кремъл в Украйна непропорционално зависи от това дали Западът ще приеме тези предпоставки, което прави Русия уязвима при промени в западните възприятия. Руските зависимости дават на Запада възможности да използва или да разруши способността на Москва да поддържа войната.
Още: Еврейски комик да окупира руски територии - ужасът на Путин
Рисковете
Политиката на САЩ засилва способността на Путин да поема рискове, тъй като дава на Кремъл време да нормализира все по-лошата реалност в Русия. Следващите 2-3 години обаче са критични за диктатора в тази война. Ако подкрепата на САЩ за Украйна се запази и набере скорост, Кремъл ще трябва да се съобрази с натрупващите се проблеми: Шествие в Русия: Искаме ядрени ракети срещу Вашингтон и САЩ да капитулират! (ВИДЕО)
Русия подкопава сама бъдещите си възможности. Материалната база е решаващ фактор в тази война, а Москва "изгаря" голяма част от оборудването си в преследване на ограничени тактически успехи на фронта. Само че способността на руската отбранителна индустриална база да поддържа постоянно сегашното темпо на Русия или да осигурява напълно резерви, изобщо не е сигурна. Политиката на Кремъл подкопава основите на руското отбранително производство, включително макроикономическата стабилност и работната сила. САЩ може да се възползват от това с все повече оръжейна подкрепа за Украйна и с помощ към Киев да си върне инициативата на фронта, пише ISW.
Още: FT: Украйна ще ползва Курск като разменна монета при преговори с Тръмп и Путин
Контролът на Путин върху Русия е силен, но се основава на нестабилни и противоречиви структури. В продължение на години той сплотява руското общество и своя режим около онези, които са готови да се съобразят с неговия дневен ред. Путин е все по-зависим от тези, които подкрепят режима му и войната - руските националисти, от тези, които са готови да се борят срещу Украйна по идеологически, парични или други причини - мобилизираната сила, и от тези, които са готови да защитават режима - репресивния апарат на Кремъл. Неуспешният бунт на Пригожин през 2023 г. и офанзивата на Украйна в Курск разкриват слабостите на руската вътрешна сигурност - задълбочават се старите пукнатини. Овластяването на ксенофобски настроените ултранационалисти, съчетано с прицела по неетнически руснаци за мобилизация, изостря етническото напрежение в Русия. Бруталността на завръщащите се руски войници, много от които са осъдени престъпници, създава напрежение в руското общество с повтарящи се случаи на насилие на войници срещу цивилни.
Стратегията на Путин се основава на контролираното натрупване на риск и засега е успешна, но е доста крехка, смятат от ISW.
Снимка: Kremlin.ru
Как Западът да се противопостави на Путин?
Кремъл е наясно с уязвимостта си и с възможностите на Запада да се възползва от нея. Настойчивостта и инерцията на САЩ са от ключово значение за лишаването на Русия от възможността да поддържа войната си срещу Украйна. Западната стратегия трябва да се съсредоточи не само върху налагането на множество дилеми на Кремъл, но и върху налагането на най-болезнените от тях.
Още: Киев обясни защо ще създава военни комендантства в Курска област
Подпомагането на Украйна да възстанови маневреността си на бойното поле, използването на инерцията, която ѝ даде операцията в Курск, и засилването на вече успешните усилия за демилитаризиране на Крим са стратегически, а не само оперативни приоритети.
Западът трябва да се откаже от манталитета си за сдържане на Русия чрез контрамерки. Вместо това той може да предвиди вероятните завои на Москва, за да блокира превантивно нейните ходове. Това усилие ще изисква от САЩ проактивно да се координират с партньорите си на различни "театри". Всяка война, която Съединените щати ще водят или ще помагат да се води, ще има същото изискване, смятат анализаторите.
Още: FT: Русия е подготвила флота си за ядрен удар по Европа - България също е мишена (КАРТА)