САЩ и Беларус сключиха неочаквано споразумение, което може да промени регионалния баланс на силите. Заместник-помощник държавният секретар за Европа Крис Смит лично се срещна с беларуския президент Александър Лукашенко и шефа на белоруското КГБ, предава The New York Times. Според изданието дискусиите включват потенциално освобождаване на повече политически затворници. В замяна САЩ може да смекчат санкциите срещу беларуските банки и износа на калиеви торове. Но най-важната част – Вашингтон предлага на Лукашенко „глътка въздух извън орбитата на Русия“.
Още: Без изненада: Лукашенко печели изборите с над 87% от гласовете, сочат данните от екзитпола
„Освобождаването тази седмица на американски гражданин и двама беларуски политически затворници от Александър Лукашенко може да бъде първата стъпка към по-широка сделка между Вашингтон и Минск“, пише вестникът.
Първа среща на Лукашенко с американски висши дипломати от пет години насам
Това е и първата среща на Лукашенко с високопоставен служител на Държавния департамент от пет години насам и началото на това, което може да бъде много последователно размразяване на замразените отношения между Съединените щати и най-близкия съюзник на Русия. Американското посещение в беларуската столица дойде само ден след като президентът Тръмп проведе дълъг телефонен разговор с президента на Русия Владимир Путин. И двете събития сигнализираха за оттеглянето на Вашингтон от дългогодишната политика на опити да изолира лидерите, изпаднали в немилост пред Запада заради репресивната им политика и войната в Украйна.
След разговори с Лукашенко, Кристофър У. Смит, заместник-помощник държавен секретар, и двама други американски служители отидоха с кола до село близо до границата с Литва. Там, с любезното съдействие на беларуското КГБ, трима души, които са били в затвора - един американец и двама беларуски политически затворници - чакаха да бъдат взети и отведени на безопасно място във Вилнюс.
Още: В Беларус: Бивша политическа затворничка разказа как е била измъчвана
Следващата стъпка, каза Смит на среща на западни дипломати в четвъртък във Вилнюс, според хора, които са присъствали, е възможна голяма сделка, според която Лукашенко ще освободи множество политически затворници. В замяна Съединените щати ще облекчат санкциите срещу беларуските банки и износа на поташ, ключова съставка в торовете, на които Беларус е основен производител.
Хората, които предадоха разказа на Смит за разговорите му в Минск, говориха при условие за анонимност, за да обсъдят поверителната среща. Самият Смит не е разкрил публично с кого се е срещнал или какво е обсъдено, а Държавният департамент не отговори на въпроси относно тези подробности.
Още: След "псевдоизборите за президент": Великобритания и Канада налагат санкции на Беларус
Беларус, който обикновено се радва на всеки признак, че излиза от изолацията си, също беше предимно мълчалив, въпреки че водещият на държавната телевизия, Игор Тур, въведе нотка на мистерия, предполагайки, че Кристофър Смит не е истинският лидер на американската делегация и че по-високоп оставен служител също е участвал.
Политическите затворници в Беларус
Франак Вячорка, началник на кабинета на опозиционния лидер в изгнание Светлана Тихановская , който отдавна призовава за затягане на санкциите, каза: „Много сме благодарни на президента Тръмп, че успя да придвижи нещата напред“. Но, добави той, санкциите трябва да бъдат облекчени само когато „Лукашенко спре репресиите и новите арести“ и „освободи всички политически затворници, включително висши фигури“.
По данни на Viasna – правозащитна група, обяви, че политическите затворници в Беларус са 1226 . През последните месеци Лукашенко освободи повече от 200 от тях, включително двама американци, освободени след встъпването на Тръмп в длъжност, но опозиционни активисти смятат, че още повече хора са били арестувани през същия период.
Още: Приятел в нужда се познава: Орбан блокира изявление на ЕС за непризнаване победата на Лукашенко
Татяна Хомич, сестра на един от най-известните политически затворници в Беларус, Мария Колесникова, приветства американския контакт с Лукашенко. „Предишната стратегия за натиск не успя да освободи политическите затворници, да спре репресиите или да промени поведението на режима“, каза тя.
Смит ръководеше и политиката спрямо Беларус по време на администрацията на Байдън и започна предварителни дискусии миналата година със съюзниците на САЩ за облекчаване на санкциите, но до тази седмица той никога не беше пътувал до Минск, за да се срещне с г-н Лукашенко. Този „директен дипломатически подход може да даде конкретни резултати, включително освобождаване на отделни затворници или дори по-широка амнистия“, каза Хомич, като същевременно разхлабва зависимостта на Беларус от Русия и „запазва някои лостове за влияние за САЩ и ЕС“.
Воденият от Америка стремеж за изолиране и фалит на Лукашенко по време на администрацията на Байдън доведе до множество западни санкции. Ограниченията върху износа на поташа прерязаха важен икономически актив за беларуския владетел, но донесоха неочаквани печалби на Русия, друг голям производител, тъй като световните цени скочиха. Част от беларуския поташ продължи да достига до световните пазари през Русия, вместо по предишния, по-евтин маршрут през Литва.
Артьом Шрайбман, политически анализатор, който избяга от Беларус след брутално потушаване на протестите през 2020 г., каза, че санкциите на Запада нямат голямо въздействие поради експанзивната подкрепа на Русия за Лукашенко. Но освобождаването на затворници в замяна на облекчаване на санкциите, каза той, „би означавало, че те най-накрая са били използвани с някакъв ефект“.
„Това определено би било положително развитие за самите затворници, техните семейства – и потенциално за решаване на по-широки проблеми на отношенията“ между Беларус и Запада, каза Шрайбман, чуждестранен учен в Евразийския център Карнеги Русия.
Подходът на Запада спрямо Лукашенко
Въпросът как да се справят с Лукашенко тормози западните политици от десетилетия. Майстор в лавирането между Изтока и Запада и в това да заглуши критиците си у дома, той пое властта през 1994 г. и спечели седем все по-съмнителни избори подред, последните през януари, когато спечели 87 процента от гласовете. През 2005 г. тогавашният държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс заклейми Беларус като „последната истинска останала диктатура в сърцето на Европа“ – въпреки че това беше преди Путин да консолидира автократичния си контрол над Русия.
Разочаровани от дълголетието на Лукашенко, сега на 70 години, неговите опоненти в изгнание, като тези на Путин, често търсят утеха в слуховете, че той е сериозно болен. Но Смит, информирайки западни дипломати във Вилнюс, съобщи, че Лукашенко не показва признаци на лошо здраве и изглежда уверен и в пълен контрол, казаха няколко от присъстващите. Започнали преди десетилетие, усилията за изолиране на Лукашенко отстъпиха за известно време заради признаците, че Беларус иска да избегне да стане прекалено зависим от Москва.
Въпреки че силно разчиташе на Русия за доставки на евтин петрол, от който се нуждаеше, за да поддържа закъсалата си икономика, Лукашенко устоя на натиска на Путин да изпълни изцяло споразумението от 1990 г. за формиране на „съюзна държава“, което според него щеше да превърне Беларус в провинция на Русия.
Преди президентските избори през 2020 г. отношенията с Русия станаха толкова напрегнати, че Беларус хвърли в затвора претендент, когото описа като троянски кон на Москва, а по-късно арестува 33 руснаци, за които каза, че са наемници от свързаната с Кремъл група Вагнер, които са проникнали в страната, за да осуетят гласуването.
Още: Изборите за президент в Беларус: Кучето на Лукашенко "гласува" с вдигнат крак (ВИДЕО)
Но махалото се завъртя рязко в другата посока, след като Лукашенко обяви победа над Светлана Тихановска на избори, които западните правителства заклеймиха като манипулирани, и огромни улични протести избухнаха в Минск и градове в цялата страна. Тогава Лукашенко се обърна към Путин, който му изпрати съветници по сигурността, за да помогне за възстановяване на контрола. Следват жестоки репресии с масови арести и изтезания на задържаните.
По-малко от година и половина по-късно Лукашенко позволи на Русия да използва страната му като плацдарм за своята пълномащабна инвазия в Украйна, с неуспешен удар на юг от Беларус към Киев. Смит, според дипломати, присъствали на неговия брифинг, каза, че основната цел на САЩ е да осигурят свобода за повече политически затворници. Той каза, че е попитал Лукашенко дали е готов да намали репресиите и е бил уверен, че е готов. Друга важна цел, каза Смит на дипломатите, е да се даде малко място за глътка въздух на Лукашенко извън орбитата на влияние на Русия.
Ще изтръгне ли Вашингтон Лукашенко от хватката на Путин?
Пьотр Кравчик, бивш ръководител на външното разузнаване на Полша, който е работил с първата администрация на Тръмп за разхлабването на хватката на Русия върху Беларус, каза, че Минск е „част от по-широк американски подход към Русия“. Съединените щати „се противопоставят на Русия в Украйна, в Африка, в сектора на петрола и газа и в няколко други стратегически области“, каза той. „Преговорите с Беларус създават допълнителен лост за САЩ да сигнализират на Русия, че трябва да бъдат по-внимателни към американските аргументи.“
Шрайбман, анализаторът в изгнание, каза, че сега голям въпрос е как Кремъл ще реагира на всяко сближаване между Беларус и Запада. Много руски официални лица „вероятно биха се паникьосали от тази перспектива“, каза той, но „няма бърз или лесен начин Беларус да се дистанцира от Русия предвид икономическото господство на Москва над страната“.
Още: Предизборно: Лукашенко освободи 8 политически затворници в "знак на милосърдие"
Той добави, че е малко вероятно президентът Тръмп „да има някакъв особен интерес, разбиране или план за Беларус“. Въпреки това, каза той, „факторът Тръмп със сигурност създава известна инерция, тъй като всички, включително и Лукашенко, се опитват да впечатлят президента на САЩ и да се състезават за вниманието му“.
Москва законно обвърза Минск със себе си: има договор за сигурност, а поправките в ядрената доктрина на Русия позволяват използването на оръжия в отговор на атака срещу Беларус. Ако Лукашенко наистина обмисля да се отклони към САЩ, това ще бъде най-рискованият ход в кариерата му. Но ако той просто се пазари за отстъпки, Вашингтон може да се подведе на един от класическите му трикове, пише The New York Times.
