На 24 февруари Русия нахлу в Украйна. Хиляди цивилни загинаха от руските оръжия. Променили се за времето на войната в Украйна отношението на хората към Деня на победата и смятат ли да го отбелязват тази година? 1600 души от Русия, Украйна, Беларус и други страни споделиха мнението си за изданието Медуза.ио*. Ето част от тях.
Кристина, Краснодарски край
Колкото повече наближаваше 9 май, толкова повече се засилваше усещането, че тази година празник не трябва да има. Не бива да се отрича героизмът на Великата Отечествена война, но нека остане в историята. Колко още може да се спекулира с него? Нека празнуват ветераните, да си спомнят боевете и победите, но стига сме се хвалили какви сме "юнаци". Ние вече не сме юнаци. Ние сме съвсем други хора. Не ние сме отишли в Берлин, не ние сме се били до смърт. Не ние. Нашите предци са герои, всеки в семейството си има с какво да се гордее, но какво общо имаме ние? Ние само се ползваме с нечии заслуги и страшно се гордеем, сякаш сами се били тези герои. Имам чувството, че отдавна са забравили какво и защо празнуваме. Важното е да има повод да покрещим, да се похвалим, да минем със знамето през града и надпис на колата: "Може да повторим." Е, повторихме.
Дина, Москва
Слушала съм разказите на баба, когато е била на 10 годинки как са оцелявали през войната и ще кажа ненаучно - този ужас се предава по наследство, в съзнанието ми е запечатана представата за войната като за абсолютното зло. Това е ден за памет и гордост, а не за дрънкане с оръжие... Боли ме от това - загубихме моралното чувство за победата за бъдещите поколения. И тепърва ще трябва да се справяме с това.
Анастасия, Хабаровск
Страната ми предаде паметта за войната. Всичко, за което са се сражавали и умирали предците ми е потъпкано. Добре, че не доживяха, нямаше да преживеят този кошмар.
Андрей, Санкт-Петербург
Двамата ми дядовци са воювали, останаха две кутии с ордени и медали. Сега те не са живи и може би е по-добре, че не виждат този ужасяващ позор - войната с Украйна. Ще отбележим 8 май - денят на края на Втората световна война под девиза: "Никога вече."
Игор, Москва
След началото на войната в Украйна не се промени моето възприемане на Великата Отечествена война. И по-рано не виждах смисъл да я отделям от Втората Световна война. За мен това е един исторически процес - ужасен и нечовешки. Да се разделят военните действия на една страна срещу нацистка Германия и да се преувеличава значението на другите страни е крайно неетична постъпка.
Важно е да се говори за всички аспекти на войната, не само за победите, но и за грешките, за военните престъпления. В това число и за тези от страна на съветските военни в окупираните територии. Не трябва да се изгражда възприятие, основано на митологията, която преобладава в момента в Русия.
9 май трябва да бъде ден за скръб, а не милитаристичен празник с паради, лентички и шишчета. Това е важен ден да се осъзнае колко умни, талантливи и просто добри хора е загубил светът заради амбициите на тесен кръг от хора. Сега всичко се повтаря. Това още веднъж показва, че Русия така и не е усвоила уроците от XX век.
Иминат, Махачкала
Разбрах, че нямам никакво отношение към победата на прадядо ми в тази война. Разбрах, че тази победа се използваше от правителствата ни за създаването на основа за нова война и поддържането на необходимите настроения в обществото. Повече не искам да участвам в празнуването. Смятам, че този ден трябва да се отбелязва с минута мълчание в цялата страна.
Анжелика, Луганска област
Защо да не го отбелязвам? В тази война е загинал дядо ми, край Киев. Гордея се с това. А днешните събития не трябва да се свързват с нея. Не трябва да се отрича значимостта на съветския народ - руснаците, украинците, беларусите, арменците, грузинците...
Данила, Москва
Мисля, че сега няма какво да празнуваме. Мисля, че в Русия го отбелязват за последен път.
Александър, Омск
Моят дядо е преминал от Кавказ до Потсдам. Участник е в Парада на Победата. Как трябва да се промени отношението ми към тази война и към Победата? Никак. Това е моята страна и великата победа на моите предци.
Това, което се случва сега, разбира се, дискредитира самото понятие "борба с нацизма." Но не е нужно да се угажда на кремълската върхушка и да поставяме знак на равенство между освободителната и хищническата война. Това остава наш празник и никой няма да право да ни го отнема.
Дмитрий, Харков
След 24 февруари Денят на Победата предизвиква скръб и печал вместо гордост. Отношението ми към Русия като държава се промени. Заради гордостта си те са готови да си навредят.
Екатерина, Санкт Петербург
Паметта за войната стабилно почерняше последните години, но 2022 ще стане апогей на пошлостта. Честно казано се радвам как се сложиха обстоятелствата, защото когато всичко това приключи ще свърши и отвратителната спекулация със събитията с почти 100-годишна давност.
"Герои са били малцина, наречени по име. Жертвите - анонимни войници", историкът Александър Екинд за това как е устроена паметта за Втората световна в Русия.
Инна, Тамбов
През последните години празнуването на 9 май се превърна във фарс. Все по-малко живи реални ветерани и все повече патос - деца във военни униформи - защо е нужно това? Наоколо е пълна нищета, безобразни пътища, възрастните получават ниски пенсии и при това "Ние можем да повторим".
Но ако до 24 февруари всичко това ме дразнеше, то с началото на войната в Украйна все по-ясно разбрах, че властта уби в мен всичко светло, свързано с победата във Великата Отечествена война. Не, ние никога няма да забравим предците си, но да празнуваме, когато властта зачеркна всичко с действията си ВСИЧКО, е кощунство.
Павел, Орел
Израснах през 1980-те години, когато животът в страната беше достатъчно милитаризиран. И на мен - малкото момче, това ми харесваше. После отидох в армията, гордеех се със славната история, с победата на руския войник. И ето, че нищо не остана от всичко това, когато разбрах за Буча.
Руският войник се оказа убиец и садист. Нещо се скъса в мен. Затова на 9 май ще караме колела, ще кося трева в градината. Ще погледаме салюта вечерта от далече. Колкото се може от по-далече.
Вика, Москва
Тази година не искам да отбелязвам 9 май. Не искам дори да отворя очи, защото зная, че от 00:00 на 9 май до 00:00 на 10 мая ще изпитвам само срам.
Татяна, Екатеринбург
Моят дядо е ветеран - герой от войната. Имаше жесток постравматичен стрес и започна да пие, много страдаше. От малка зная, че война не трябва да има. Мястото на танковете е в музея. Начинът, по който сега се използва Деня на победата е истинско кощунство.
Татяна, Волгоградска област
Срам ме е. Живея в град на велик подвиг. Моята баба е стигнала до Берлин, свекърва ми е оперирала ранени при битката за Сталинград. Сега се радвам, че не доживяха този момент. За първи път няма да отида на парада, не мога.
Андрей, Ямал
Никога през целия ми 48-годишен живот не съм ходил на тези паради на разврата на 9 май. Моят дядо се връща от войната слях и не мога да си спомня да е имало пиршества в дома му. Целият този победоносен цирк предизвиква ужас и съжаление. Светлата памет е потъпкана. Ако тя беше възтържествувала, нямаше да е нужно да се приемат всякакви закончета.
Богдан, Суми
За украинците 9 май престана да бъде Денят на Победата. Путин напълно приватизира този празник. Старите символи загубиха смисъла си. Червеното знаме не е над Райхстага, а все още над Мариупол и Херсон. Боеца срещу нацизма не е войник на Червената армия, а мародер и насилник в Буча. Путин реши, че ако се присламчи към 9 май режимът му ще изглежда по-добре. Получи се обратното - не празникът облагороди Путин, а Путин опорочи победата.
Анастасия, Владивосток
Ще мълча през цели ден в памет на загиналите. Тогава и сега.
Надежда, градът не е посочен
Аз съм блокадница. През 1941 година бях на 6 годинки. Плюя на мерзките машинации на властта и на това, което правят и искат. За мен Денят на Победата винаги е бил най-скъпият празник и няма да им го дам. Само че празнувам на 8-ми, а не на 9-ти май.
Николай, Киров
Сега се съмнявам в успехите на Великата Отечествена война. Сега ми се струва, че може би са ни лъгали винаги и за всичко. В новата Русия не трябва да се героизира войната и войниците. Всички участници са жертви. 9 май трябва да е ден за скръб и да напомня за жестокостта на представителите на властта, жестокостта на държавната машина и антихуманната геополитика.
Дария, Волгоград
Прабаба е жива, тя е на 95 години. Преживяла е Втората световна и сега тези сложни времена. Единственото, което ме радва е, че при нейното влошаващо се състояние тя никога няма да разбере за войната на Русия срещу Украйна. За мен 9 май вече не е празник, никога не съм разбирала помпозността на това мероприятие. Смятам, че тихата памет е по-важна.
На 9 май ще видя новините, ще разбера, че войната е тук и ще се обадя на прабаба. Ще й кажа, че я обичам, това е по-важно.
Анна, Пенза
Да, това е първият 9 май, който няма да отида да празнувам. И децата няма да пусна. Не желая да го отбелязвам никак. Дори песните и филмите ми причиняват болка.
Лариса, Донецк
Подвигът на предците е останал. Не трябва да се забравят. За грешките на политиците винаги плащат хората.
Оксана, Естония
Сестра ми, гражданка на Русия бе нападната от Русия на 24 февруари 2022 година, когато тя спокойно спеше в Киев, като студентка в киевски университет. Не зная как да отбелязвам 9 май сега, за мен този празник не съществува. Да, трябва да помним защитниците. Трябва да помним какъв ужас е бил. Но сега нашата страна създава такъв ужас, че няма време за спомени.
Вадим, Санкт Петербург
Не мога да празнувам победата над фашизма, когато фашизмът победи.
*Meduza или "Медуза" е интернет издание, създадено от бившия главен редактор на Lenta.ru Галина Тимченко през 2014 година. Публикува материали на руски и на английски език. Редакцията е ситуирана в Рига, Латвия. На 23 април 2021 година "Медуза" е включена в списъка с чуждестранни агенти от руското правосъдно министерство. На 2 март 2022 година Роскомнадзор блокира сайта на изданието заради "целенасочено систематично публикуване на информационни материали, съдържащи лъжлива информация, относно същността на специалната военна операция на територията на Украйна...
