Франция изгражда съюз от страни, отворени за потенциално изпращане на западни войски в Украйна - и в процеса на превръщане на инициативата си задълбочава сблъсъка си с по-предпазливата Германия. Това написа в свой материал Politico, припомняйки дългогодишните различния между Париж и Берлин относно военната сфера в Европа - Франция отдавна защитава идеята за създаване на единна европейска армия, а Германия никога преди войната в Украйна не бързаше да подкрепи.
Още: Франция ще разреши на свои части да навлязат в Украйна?
Не ние да се страхуваме от Путин, а той от нас
Френският външен министър Стефан Сежурне беше в Литва в петък, 8 март, където се срещна със своите балтийски и украински колеги, за да развие идеята, че чуждестранни войски могат да помогнат на Украйна в области като разминирането.
"Не е работа на Русия да ни казва как трябва да помогнем на Украйна през следващите месеци или години. Не е работа на Русия да организира как разгръщаме нашите действия или да поставя червени линии. Така че ние решаваме помежду си", каза Сежурне на среща, председателствана от литовския външен министър Габриелиус Ландсбергис и на която присъства украинският му колега Дмитро Кулеба.
Като опция за навлизане на западни войници в Украйна, Сежурне многократно споменава операциите по разчистване на мини като възможност, казвайки, че това "може да означава да има някакъв персонал, (но) не да се бие". А на фона на срещата и като цяло инициативата, отворена от френския президент Еманюел Макрон, вече имаше няколко материала в западни медии как Украйна не е искала досега сили на НАТО да идват на помощ. Припомняме обаче, че в началото на войната Киев силно надигна глас с искане НАТО да "затвори" небето над Украйна.
"Украйна не ни е молила да изпратим войски. Украйна ни моли да изпратим боеприпаси в момента. Не изключваме нищо за следващите месеци", каза френският министър. Балтийските министри похвалиха Франция за "нестандартното мислене".
Срещата идва в момент, когато Украйна страда от недостиг на артилерийски боеприпаси, което затруднява спирането на руските атаки.
СНИМКА: Getty Images
Френският президент Еманюел Макрон миналия месец повдигна идеята за възможността западни войници да бъдат изпратени в Украйна - веднага след това повечето европейски страни - включително Германия, Чехия и Полша - казаха, че нямат подобни планове. Въпреки това, трите балтийски страни – най-застрашените от бъдеща руска атака, ако Русия успее във войната си срещу Украйна – са много по-отворени към идеята. Полша също променя позицията си.
"Присъствието на сили на НАТО в Украйна не е немислимо", каза външният министър Радослав Сикорски, добавяйки, че оценява инициативата на Макрон, "защото става въпрос за това Путин да се страхува, а не ние се страхуваме от Путин": Още: Полският външен министър: Изпращането на войски на НАТО в Украйна не е немислимо
Сежурне изрази опасения относно това, че Москва насочва погледа си към балтийските страни, които преди са били част от съветската империя, но сега са членки на ЕС и НАТО.
Литовският външен министър се съгласи със Сежурне. "Не може да има "но". Трябва да начертаем червени линии за Русия, а не за себе си. Никаква форма на подкрепа за Украйна не може да бъде изключена. Трябва да продължим да подкрепяме Украйна, където е най-необходимо", каза той.
Германският страх от войната
Въпреки че Германия е най-големият европейски донор на военна помощ за Украйна, тя е подложена на ожесточен натиск заради нежеланието си да изпрати на Киев крилати ракети с голям обсег Taurus от страх да не провокира Москва. Кулеба отбеляза тази резервираност: Още: Кулеба: Който не вярва, че войната може да дойде на територията на НАТО, да чете учебниците по история
"На мен лично ми писна от... страха от ескалация. Нашият проблем е, че все още имаме хора, които мислят за тази война от гледна точка на страха от ескалация", каза украинският външен министър.
Кулеба поясни: "От каква ескалация се страхувате? Какво още трябва да се случи с Украйна, за да разберете, че този страх е безполезен? Какво очаквате да направи Путин? "Ами изпратих танкове, но не изпратих ракетите или войски, така че може би ще бъдеш по-добър с мен, отколкото с другите?" Не така мисли Путин, не така се отнася към Европа".
Нов призив на папата
Междувременно, в предварително записано телевизионно обръщение за швейцарската телевизия RSI, папа Франциск I призова Украйна да прояви кураж като вдигне бял флаг и поиска мирни преговори. Папата не отрече, че това би легитимирало позицията "когато съм по-силен, вземам каквото искам" т.е. позицията на издирвания от Международния наказателен съд в Хага за систематично отвличане на украински деца руски диктатор Владимир Путин. Той обаче каза и следното: "Думата преговарям е смела дума. Когато видиш, че си победен, че нещата не вървят, трябва да имаш смелостта да преговаряш. Не се срамувай да преговаряш, преди нещата да станат по-лоши". Той изрази готовност да е медиатор на мирни преговори и каза и по адрес на войната в Израел: "Преговорите никога не са капитулация".
Още: Война с НАТО: Козовете на Русия
