Европейските ръководители приеха нов пакт за засилване на финансовата дисциплина и призоваха през следващите дни да се финализира споразумение за спасяване на Гърция от фалит.
Още: Украйна и токът през зимата: Мерките, за да има електричество
Още: Критично остава състоянието на пострадалите от кървавата баня в Магдебург
Европейските ръководители поискаха до седмица да бъде постигнато общо споразумение за спасяването на Гърция, което включва намаляване на задълженията към кредиторите и нова програма за заеми, заяви президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой, цитиран от БГНЕС.
"Ние призоваваме министрите на финансите /на страните от еврозоната/ да предприемат всички необходими действия за постигането на споразумение с банките и за приемането на нова програма за отпускане на заеми в размер на 130 млрд. евро до края на седмицата.
На срещата на върха се постави и въпроса за германското предложение за поставяне на Гърция под стриктно финансово попечителство. То бе отхвърлено от ръководителите на няколко европейски страни, включително и от Саркози. Френският президент Никола Саркози заяви, че категорично е против да се постави Гърция под бюджетно попечителство от ЕС, както бе предложено от германското правителство.
Още: Шпионският скандал с българите в Лондон се разраства: Маникюристка следила политици
Още: Задържаха мъж, заплашвал да извърши престъпни деяния на коледен базар в Германия
"Не може да става и дума да се постави която и да е било страна под попечителство", каза той пред журналисти след края на срещата на върха в Брюксел. Това не би било разумно, демократично, нито ефикасно, добави той. Саркози увери, че германският канцлер Ангела Меркел също мисли така. "Поставянето под попечителство на Гърция не е позиция, която канцлерът защитава", заяви той.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Тръмп да избира: Да предаде или не на Путин украински газ и минерали на стойност 26 трилиона долара
Още: След като спря тока на Абхазия, Русия ѝ "помага" - пуска го "хуманитарно"
Предложението бе дадено през уикенда и идва от германското министерство на финансите. Заради липсата на видими резултати в прилагането на реформите в Гърция Берлин предложи страната да бъде поставена под европейска опека с право на вето върху бюджетните решения на правителството.
При пристигането си в Брюксел, премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер се присъедини към противниците на противоречивото германско предложение за поставянето на Гърция под попечителство. "Твърдо се противопоставям на идеята за създаване на комисия с единствената задача да наблюдава Гърция. Това е недопустимо", заяви Юнкер.
Преди него австрийският канцлер Вернер Файман определи германското предложение като "унизително". "Това не носи нищо и задава погрешна посока", заяви той на среща на европейските социалисти в Брюксел. Гърция категорично отхвърли възможността да се откаже от суверенитета си. "Всеки, който поставя дилема на един народ между финансовата помощ и националното достойнство, няма основни исторически познания", заяви вчера гръцкият финансов министър Евангелос Венизелос.
Още: 29 декември, 2024 година: Тогава ли ще избухне гражданска война в Грузия? (ВИДЕО)
Още: Путин посрещна словашкия премиер Роберт Фицо в Кремъл (ВИДЕО)
Ангела Меркел се опита да успокои всички по този въпрос, но не отрече предложението. Въпросът за засилен надзор на решенията на гръцкото правителство се поставя, тъй като не всички от обещаните реформи се прилагат, каза тя. Дебатът трябва да се води за това "как Европа може да помогне за това задълженията, които са поставени на Гърция, да бъдат спазени", обясни Меркел.
Залогът съвсем не е малък. Става въпрос за втори план за помощ на Гърция на стойност 130 млрд. евро, обещани от европейците през октомври. Тази помощ е жизненоважна за Гърция, която трябва да върне до 20 март 14.5 млрд. евро кредити, в противен случай ще изпадне в неплатежоспособност. Страната обаче трябва успоредно с това да приключи преговорите със своите кредитори за намаляване на задълженията й със 100 млн. евро, което е задължителното условие за отпускане на европейската помощ.
Френският президент Никола Саркози заяви в Брюксел, че преговорите с частните кредитори за намаляване на дълга на Гърция напредват в правилната посока и се очаква да бъде постигнато окончателно споразумение до няколко дни. В крайна сметка двайсет и пет от двайсет и седемте държави - членки на ЕС, приеха новия договор за финансова стабилност.
Чехия в последния момент се присъедини към Великобритания и отказа да се присъедини към пакта, мотивирайки се с "конституционни" трудности за ратифициране на текста, за което трябва да се свика референдум. Останалите страни приеха да впишат в своите законодателства "Златното бюджетно правило". С него държавите поемат ангажимент да постигнат "уравновесени бюджети" или структурен дефицит от максимум 0,5% от БВП.
Страните, които имат умерен глобален дълг, т.е. "чувствително под 60% от БВП", ще имат право на толериран структурен дефицит от 1%. Те приемат и да им бъдат наложени почти автоматично санкции в случай, че не спазват приетите условия, за което настояваше на всяка цена Германия в замяна на финансовата й солидарност. Този пакт трябва да бъде подписан на следващата среща на върха през март преди дългата фаза на неговото ратифициране от всички приели го.
Все още има нерешени проблеми за формата на срещите на върха на еврозоната. Предвидено е провеждането на най-малко две срещи на върха на еврозоната на година, на които обаче "поне" веднъж годишно трябва да бъдат поканени всички държави, подписали договора, включително и тези, които все още не използват еврото. Полша, която не е част от Валутния съюз, смята това за недостатъчно.
Франция отказва да отвори всички срещи на върха на еврозоната за останалите държави - членки. Постигнато бе споразумение по този въпрос. В крайна сметка срещите на върха на еврозоната са ограничени за страните от европейския валутен съюз, освен по някои въпроси, в които ще участват и други държави от ЕС, които не са приели общата европейска валута. Много европейски страни се надяват, че този договор ще поощри Европейската централна банка да направи повече в бъдеще, за да помогне на еврозоната да се справи с дълговата криза.
На извънредната среща на ЕС бе приета декларация за икономически ръст и заетост, с оглед борбата срещу дълговата криза в Еврозоната и общото изоставане на ЕС от бързо развиващите се страни.
В документа се отбелязва, че страните от ЕС трябва да стимулират на процеса на създаване на нови работни места, като приоритет е заетостта на младите хора. "Без ускорение на икономическия ръст, проблемът с 23-те млн. безработни е ЕС не може да бъде решен", се подчертава в декларацията. В тази връзка лидерите на страните от ЕС предложиха да се наблегне на създаването на нови работни места, преди всичко във водещите високотехнологични отрасли, свързани със "зелена икономика".
Лидерите на страните от ЕС поеха и ангажимент за обезпечение на бъдещето развитие на единния пазар на ЕС, за да се даде импулс на икономическото развитие и разширяването на пазара на труда. Новите мерки се отнасят най-вече до енергетиката, дигиталните технологии, в това число онлайн търговията. Друга основна задача е да се увеличи финансирането на малките и средни предприятия в Европейския съюз.
