В четвъртък Латвия ще поеме шестмесечното председателство на ЕС и отново ще се окаже на „фронтовата” линия пред управляваната от Владимир Путин Русия, офанзивата в Украйна и икономическата нестабилност, предизвикана от падането на цените на петрола.
Със сигурност политиката на ЕС по отношение на Русия не е единственото предизвикателство, с което Рига трябва да се справи. Ислямистката заплаха, новите проблеми на Гърция, енергийната сигурност и достъпът на европейците, по-специално на тези от Източна Европа, до британския пазар на труда, са сред основните теми, изпълнени с рискове и несигурност.
Анексирането на Крим от Русия през март обаче, както и руската намеса в Украйна са нещата, от които балтийските страни ги побиват тръпки четвърт век след излизането им от СССР. И това въпреки уверенията на НАТО, в която тези страни членуват от 10 години, и въпреки присъствието на западни изтребители, които прихващат руските самолети по техните граници.
С около 2 милиона жители и значително рускоезично малцинство, което до голяма степен симпатизира на Кремъл, Латвия не спира да повтаря най-категорично, че европейското й председателство няма да бъде „антируско”. „Ако има нещо, което няма да направим, то е да бъдем анти- или проруски председатели”, заяви външният министър на Латвия Едгарс Ринкевич на 23 декември.
По нищо не изглежда обаче, че на Латвия ще й бъдат спестени неприятностите. На 21 и 22 май Рига ще бъде домакин на среща, посветена на Източното партньорство, с Беларус, Украйна, Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан, които искат да се приближат към ЕС. Ринкевич се надява по този повод да може да изпрати „силен сигнал за либерализирането на визовия режим”. Латвийската дипломация може да разчита, че в Брюксел ще има събеседник, който е запознат с руско-украинската тема, след като полският премиер Доналд Туск стана председател на Европейския съвет.
Въпреки че по същество езикът на Туск не се различава много от този на Латвия, на звучене той е по-категоричен. На 19 декември в Брюксел, след първата си среща на високо ниво, Туск заяви, че Украйна е „жертва на един вид инвазия” и допълни, че европейците трябва „да отидат отвъд реактивния и отбранителен отговор”.
Относно Източна Украйна самият Ринкевич казва, че иска „да направи всичко възможно, за да подкрепи дипломатическите усилия и политическия диалог”, но отказва твърдо да признае анексирането на Крим, Той може предпазливо да протегне ръка на руския съюзник - Беларус, чийто президент Александър Лукашенко за голямо съжаление на Москва направи посещение в Киев на 21 декември.
Самите латвийци не проявяват голям интерес към това, че страната им ще застане начело на ЕС. Обикновените хора са безразлични, но все пак са по-скоро благосклонни. „Това ще подобри имиджа на страната”, смята студентът Каспарс Рикстинс. „Казват, че хотелите ще се напълнят. Това е хубаво, още повече, че руските туристи са все по-малко”, казва пенсионерка, която предпочита да не казва името си.
Единствената отрицателна забележка идва от посетител в Националната библиотека, в която ще се провеждат повечето от конференциите и чийто главен вход вече е затворен за смъртните хора. „Обидно е, че трябва да влизаме в собствената си библиотека през задния вход”, казва Арнолдс Заринс.
Медиите също се питат какъв ще е финансовият баланс от председателството – Рига трябва да похарчи около 70 милиона евро за провеждането на различни срещи, докато поръчано от властите проучване показва, че Латвия може да разчита на допълнителни 64,5 милиона евро от повишената заетост в хотелите и данъчните.
АФП
