Случващото се между Европейския съюз и Полша всъщност е кулминацията на един процес, който върви от няколко години, каза в Студио Actualno политологът и европеист Владимир Шопов. Процесът е на нарастващ конфликт между сегашното правителство във Варшава и въобще европейските институции. Спомняте си, Полша беше критикувана по много разбични свои политики, свързани с промени в медийната среда, разбира се най-вече в областта на съдебната система, където и всъщност беше осъдена, по отношение на правата на жените.
Става въпрос за един по-цялостен опит да се преформулира членството на Полша в ЕС и да се постави под съмнение възможността и прерогативите на европейските институции и въобще на европейското право по отношение на тези сегменти във вътрешнополитическата система, където правителството иска да има по-голяма свобода на действие. Тук фактически спор няма, защото Полша постави под съмнение върховенството на европейското право, но всъщност от конституционно-правна гледна точка дори международното право има върховенство над националното право. Така че от тази гледна точка аз лично не мисля, че има кой знае какво да се дискутира.
Освен това членството в ЕС на практика във всеки един момент означава, че и различните институции на съюза, а и отделните действия на правителствата поставят под съмнение в някои случаи, или преформулират начина по който се изпълняват основните ценности. Т.е.винаги има една борба на интерпретации по някои теми, да кажем по въпросите на дискриминацията или на човешките права. Европейският съд няколко пъти е бил така да се каже една идея по-напред от страните-членки, така че това напрежение не е ново в рамките на европейската конситуционна архитектура.
Но не мисля, че това ще доведе до излизане на Полша от ЕС по много причцини. Най-съществената е, че въобще в полското общество не се води такъв тип дебат. Повече от 80% от поляците въобще не поставят под съмнение своята европейска принадлежност и членство в организацията. Все пак трябва да отбележим, че има един по-фундаментален и важен процес и той не е видим само в Полша. Наистина през последните години има едно напрежение в случаите, когато съюзът е прекалено амбициозен в определени области или се опитва да отиде по-далеч в своите политики, отколкото към конкретния момент са готови страните-членки. Въпрос на договор е, страните-членки са се подписали под този договор, тача че да, те са работодатели на ЕС, но в крайна сметка това е прерогатив, който им е връчен, т.е. те трябва да изпълнят тази функция.
Но Германия през цялото последно десетилетие вътре в нея имаше непрестанно напрежение, свързано с това как Конституционният съд в Карлсруе ще интерпретира множеството реформи в Еврозоната. И всъщност нека да припомним, че последната интерпретация на Конституционния съд беше на практика на ръба на допустимото точно от гледна точка на този баланс. И затова е важно да се обърне внимание, че ЕС повече от 10-15 години не прави промени в своите първични договори. Т.е. вече започва да се появява едно по-сериозно напрежение, произтичащо от това, че там, където има нужда от промяна в първичните договори, тя просто не се случва. ЕС иска да прави нови политики в определени посоки, но тъй като е много трудно да се променят договорите, в момента голяма част от тези амбиции са на ръба, така да се каже, на правните норми и според мен оттам възниква това напрежение, част от което е и казусът с Полша.
Мисля, че както препоръча френският президент Еманюел Макрон, с Полша ще се преговаря, като ЕС няма да отстъпи. Очевидно има чисто процедурна част, която е приключила, от нея не може да се направи стъпка назад. За момента правителството във Варшава отказва да плаща глобата от 1 милион евро на ден за забавянето. Но това реално не е проблем дотолкова, доколкото дължимата сума може да бъде приспадната от тези средства, които ЕС дава на страната. Така че тук механизъм има. Но очевидно е, че ще се търси и някакво политическо решение. Между другото, самото правителство още в края на лятото даде индикация, че ще разформирова тази дисциплинарна комисия и даже имаше вариант, който се обсъждаше. Според мен под някаква форма ще се намери решение.
Много е важна и вътрешнополитическата динамика, защото правителството загуби основния си коалиционен партньор преди няколко месеца и в момента на мен лично ми се струва, че те са раздвоени по кой път да поемат в търсенето на своето преизбиране през 2023 г. Дотолкова, доколкото сегашния конфликт според мен може да катализира един процес, който видяхме в Чехия, сега виждаме и в Унгария, а именно – общото каолиране на всички опозиционни, или на повечето партии срещу „Право и справедливост“. Според мен те ще се опитат да избегнат този сценарий, защото видяхме, че той в чехия вече даде резултат. В Унгария ще видим какво ще се случи, но и там за първи път властта на Орбан е поставена под съмнение и под риск.
Така че моята прогноза е, че правителството постепенно, в рамките на няколко месеца ще търси компромисен вариант, защото не може по толкова очевиден и бърз начин да стигне до точката, отвъд която вече наистина стои въпросът за напускането на ЕС. А това е очевидно тема, по която те въобще не могат да разчитат на подкрепа от широкото обществено мнение. Мисля, че се върви към разформироване на дисциплинарната комисия, или нейното запазване с по-ограничени правомощия, или просто нейната работа ще бъде замразена. Така че ще има политически диалог със сигурност, но в същото време ЕС и ЕК трябва да покажат, че вътре в съюза все пак има ефективни процедури и ефективно правораздаване. От тази гледна точка решението на съда също е факт и то не може да бъде пренебрегнато. Според мен става въпрос за диалог, така да се каже, на две писти и намиране на някаква нова равновесна точка между Полша и ЕК.
