Хремата и сърбящите очи в сезона на алергиите започнаха по-рано от обикновено в някои европейски страни, предава Euronews. Освен това, по-високият риск от алергии се дължи главно на по-високите температури, като миналият месец беше най-топлият януари в историята на Европа.
По-голямата част от Франция е изложена на повишен риск от поленови алергии този месец, като тази година повече хора страдат от сенна хрема, отколкото през предходните години. „Винаги е имало цветен прашец по това време на годината, но тази година очевидно има много повече“, казва д-р Мадлен Епщайн, алерголог в Париж. Увеличаването на наличието на полени във въздуха във Франция се дължи на метеорологични фактори.
„Ветровете духат от югозапад на североизток в този момент в по-голямата част от страната и това основно разнася полените“, казва изследователят по физика на климата Дейвид Фаранда от Френския национален център за научни изследвания.
Снимка: iStock/Guliver
Още: Помага ли цинкът при алергии?
Повече алергии в замърсените градове
Карл-Кристиан Бергман, председател на Германската фондация за поленова информация, казва пред Euronews, че през последните двадесет години дървесният прашец е започнал да се появява по-рано, особено полените от леска и бреза. Не че във въздуха има „повече полени“, а по-скоро „имате по-ранен старт на появата им“, казва Бергман, добавяйки, че замърсяването на въздуха в градовете може да промени протеините в алергените.
Полско проучване, публикувано миналата година в списание PLOS One, установява, че брезите в силно замърсените градове, например, съдържат по-високи нива на основен алерген. Авторите на изследването препоръчват в замърсените градове да не се засаждат алергенни дървета. Това означава, че едно и също количество полени може да предизвика повече алергии или повече симптоми при хора в замърсени райони.
Още: Кои стайни растения пречистват въздуха, но са опасни за страдащите от алергии?
Влиянието на климата
Тази година в Германия цветният прашец на елша започна в началото на февруари, което е по-рано от обикновено и се дължи на високите температури, според Матиас Верхан, който също е от Германската фондация за поленова информация.
По-ранното начало на дървесния прашец и удълженият сезон на алергиите през есента означава, че по-малко време от годината няма алергени. Може би само 2, 3 или 4 седмици без полени във въздуха, казва Бергман. „Това е промяна в сравнение, да кажем, преди 20 години, когато имахме поне три или четири месеца без полени“. Фаранда добави, че сезонът на алергиите може да спре и да се възобнови, тъй като температурите все още е възможно да паднат.
