Още: Докъде стигна настъплението на Русия в Донбас
Още: Електрически коли: как Китай превзема пазара в Европа
"Трябва да поставим науката и иновациите в центъра на нашите политики, за да осигурим бъдещето на Европа".
Това обяви българската номинация за европейски комисар Екатерина Захариева с ресор "Научни изследвания, иновации и стартъпи" по време на изслушването си в ресорните комисии, предава репортер на Actualno.com в Брюксел.
"До неотдавна служех на българските граждани в подобна зала в София. Изпитвам най-дълбоко уважение към тази институция. Сърдечно благодаря на българското правителство номинацията и за доверието на председателя на Европейската комисия г-жа Урсула фон дер Лайен, която ми повери отговорността за този стратегически ресор", обяви в своето изложение Захариева.
Още: Феминистът, който много обичаше жените: гениалният Пучини
Още: В Русия: Заплатите растат, пенсиите падат
Тя изброи част от ключовите си приоритети, по които ще работи в мандата на новата ЕК, ако бъде избрана:
- укрепване на европейското пространство за научни изследвания с нов законодателен акт и с цел 3% от БВП на страните членки да се заделят за изследвания и иновации;
- "27 изследователски стратегии не означават обща европейска стратегия", обяви Захариева, а 90% от инвестиционните средства са от регионални финансирания - тази липса на общоевропейска координация води до неефективност;
- свобода на движение на изследователски обмен и интеграция;
- стимулиране на стартъпите с цел увеличаване на производството - европейски форум и цялостна стратегия за развитието им.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Гренландия се топи по-бързо, отколкото си мислим
Още: Украйна има по-добър вариант от НАТО, а Путин няма да пречи? (ОБЗОР - ВИДЕО)
Снимка: Ивайло Илиев/Actualno.com
"Моят административен и юридически опит на най-високо ниво ще ми помогне да изпълня по най-добрия начин отговорностите си. Областта на политиката, за която съм предложена, е в основата на европейската програма за конкурентноспособност. Трябва да поставим науката и иновациите в центъра на нашите политики, за да осигурим бъдещето на Европа", каза още Захариева, предава репортер на Actualno.com в Брюксел.
Още: Защо някои страни препоръчват да държим пари в брой вкъщи?
Още: Палят и рушат: Руските пенсионери не спират, телефонните измами работят (ВИДЕО)
Дебатът
Българската кандидатка получи редица въпроси от евродепутатите от всички страни и политически групи, като сред акцентите бяха темите за бъдещето на ядрената енергетика в Европа, подкрепата за Украйна във войната, дисбаланса във финансирането по различните европейски програми и климатичното бъдеще на ЕС.
"Предлагам да удължим програмата на Европа за ядрена енергетика до 2026-2027 г. Наясно съм, че темата е дискусионна", подчерта Захариева. Освен това, тя обеща да се бори жените да стигнат до 50 на сто в бордовете, свързани с програмата "Хоризонт Европа": "Като министър работих, за да оставя трайна следа за насърчаването на жените. Можете да разчитате на мен за това, че ще се боря неуморно за насърчаването им в изследванията и иновациите. Ще представя план за действие за жените в изследванията, иновациите и стартъпите, който да обхваща инициативите от проучвания на жени до сигурни работни места. Ще се боря да постигна присъствие на 50 на сто жени във всички бордове, свързани с "Хоризонт", експертни групи и комисии за оценка", каза Захариева.
Българският евродепутат Ева Майдел подкрепи своята колега в ЕНП и в ГЕРБ. Снимка: Ивайло Илиев/Actualno.com
Захариева поиска и стимули за стартиращите фирми и компаниите, увеличаващи производството си. "Много от тях често не успяват да преминат през етапа на растеж. Всяко стартиращо предприятие, което се мести в трети страни, за да търси капитал, е пропусната възможност за Европейския съюз. Трябва да преодолеем двете най-сериозни препятствия за иноваторите ни: достъп до капитал и прекомерна бюрокрация", изтъкна кандидатът ни за еврокомисар.
"Имаме много добри предприятия в областта на космическите изследвания. Очевидно е, че финансирането е недостатъчно – в момента е 1,9 милиарда за настоящия програмен период. Има голям брой квалифицирани кадри. Необходимо е увеличаване на финансирането за стартиращите предприятия в областта на космическите изследвания. Можем да сме конкурентоспособни, имаме много знания в съответната област", изрази увереност тя.
Кандидатурата ѝ се обсъжда ресорната комисия по промишленост, изследвания и енергетика (IRTE), както и в комисията по култура и образование (CULT), но втората комисия няма да има право на глас при финалното определяне на резултата. Българските евродепутати, които присъстват на изслушването на Захариева като членове на отговорната комисия, са Цветелина Пенкова (социалисти и демократи), Ева Майдел и Радан Кънев (ЕНП), Петър Волгин (ЕСН), а от втората комисия по образование право на мнение ще имат Христо Петров и Никола Минчев (либерали), Ивайло Вълчев (ЕКР) и Андрей Новаков (ЕНП).
Снимка: Ивайло Илиев/Actualno.com
Самото изслушване на бившия вицепремиер от правителството "Борисов 2" трябва да приключи с окончателен резултат и положително или отрицателно становище на 27 ноември - именно тогава евродепутатите ще гласуват анблок състава на новата Европейска комисия, начело с Урсула фон дер Лайен. Общо пред евродепутатите Захариева отговаря на въпроси близо 3 часа.
Ресорът - стартъп, наука и иновации
На практика определеният й ресор почти се припокрива с този на сегашния ни еврокомисар Илияна Иванова. Важно е обаче добавянето на частта със стартъпите, тъй като се очаква именно там да бъде заделен многомилиарден бюджет, с който да се догони конкурентите от САЩ и Китай. В този смисъл цялостният ресор и финансовият ресурс, за който би отговаряла Екатерина Захариева при заемане на поста, се оценява на стотици милиарди евро в следващите пет години.
Още: "От хвърлена сянка до повече от същото": Мнение на евродепутатите ни за ресора "Стартъп и иновации"
През последните години европейският технологичен сектор значително изостава от конкурентите си. Инвестициите в изследвания и разработки в Европа са само 1/5 от тези в САЩ и на половината от тези в Китай, а вложенията в изкуствен интелект (AI) са около 50 пъти по-високи в САЩ спрямо Европа. Едва 4 от топ 50 на най-големите IT компании в света са европейски, а едва всеки трети от континенталните "еднорози" (с капитализация над 1 млрд. долара), създадени между 2008 и 2021 г., са преместили своите централи в САЩ, е отбелязано в доклада на Марио Драги.
Недостигът от инвестиции в технологии в Европа е оценен на 120 милиарда евро годишно. Така че предизвикателствата пред Екатерина Захариева са огромни. Ако бъде одобрена за еврокомисар, тя ще поеме един нелек ресор, който през последните пет години се ръководеше от нейните съпартийки - първо Мария Габриел, а после и от Илияна Иванова. Те обаче не бяха запомнени с нещо значимо, въпреки желанието им новите технологични еднорози да са европейски.
Заявките на Захариева
Един от основните приоритети на Захариева ще е разработването на следващата рамкова програма за научни изследвания и иновации. Бъдещият еврокомисар обещава, ако бъде избрана, да предложи нов Закон за европейското изследователско пространство, който да е в основата на свободното движение на изследователи, научни знания и технологии, както и Европейски закон за иновациите, за да се осигури растеж на стартиращите предприятия и те да се справят с правните бариери и административната тежест при процедурите.
Също така Захариева си поставя за цел инвестициите в научно-изследователската и развойната дейност (НИРД) да достигнат 3% от БВП на Европа. Това ще става както чрез увеличаване на евросредствата, така и чрез мобилизиране на частен капитал и развитие на публично-частното партньорство. Тази цел беше поставена и преди пет години, но засега само няколко страни я постигат - Белгия (3.44%), Швеция (3.4%), Австрия (3.2%) и Германия (3.13 %). Средно за ЕС този процент е 2.22% на сто за 2022 г., показват данните на Евростат. На този фон България е в дъното по инвестиции в НИРД в ЕС. Страната ни е в групата на осем държави, които инвестират под 1% в научни изследвания, въпреки възходящия тренд от 2019 г. насам. За 2023 г. този показател е 0.79% от БВП, по данни на НСИ публикувани преди дни. Тези данни определено правят отговорността на Захариева още по-голяма при реализация на последващите политики.
Снимка: Ивайло Илиев/Actualno.com
Какви са нагласите?
Според информация на Actualno.com очакванията са кандидатурата на Захариева да е приемлива и да срещне одобрението на ресорните комисии и на отговорните за одобряването ѝ. Съществено значение обаче ще има изслушването и по-конкретно риска от това самата Захариева да не се справи с отговорите на въпросите по същество.
Припомняме, че такъв случай страната ни вече имаше през 2010 г. с провалената кандидатура на номинараната Румяна Желева за поста на кандидат за европейски комисар с ресор "международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи" в проектосъстава на комисията "Барозо". По време на изслушването си в пленарна зала обаче тя не успява, а в редица европейски медии се появяват информации за възможни връзки на Желева с българската организирана престъпност чрез съпруга ѝ Красимир Желев. На нейно място България представя нова кандидатура в лицето на Кристалина Георгиева, която среща одобрението.
Снимка: Ивайло Илиев/Actualno.com
А ако не бъде одобрена?
Още през септември се появиха авторитетни анализи и мнения, които изразиха негативно мнение за Захариева. В своя статия европейското издание "Политико" повдигна темата за нейните имоти, купуването на български паспорти и предложението ѝ най-богатия македонски бизнесмен Орце Камчев да стане почетен консул на България в Скопие. Всичко това се случи когато Захариева беше вицепремиер по съдебната реформа и външен министър в третото правителство на Бойко Борисов (2018-2021 г.). В текста на медията Захариева бе наречена "мишената" и като причина се посочва именно ролята ѝ като правосъден министър около въпросния корупционен скандал от 2018 г. с продажба на български паспорти. Статия срещу кандидатурата й имаше и от европейското издание "Юроактив". "Не коментирам фалшиви новини", беше тогава отговорът на Захариева.
Още: Politico: Четирите къщи на Екатерина Захариева повдигат въпроси в Европарламента
Ако координаторите не постигнат 2/3 мнозинство за одобряване на кандидата за комисар и се откажат от допълнителни въпроси или искане за второ изслушване, следва таен вот с обикновено мнозинство на всички членове на ресорните комисии, даващи оценката. Неуспешна кандидатура за член на комисията може да бъде оттеглена от съответната държава членка и заменена с нова кандидатура със съгласието на председателя на комисията. Новият кандидат също трябва да премине през всички подготвителни стъпки и през изслушване за потвърждаване в парламента.
Снимка: Ивайло Илиев/Actualno.com
