Местните избори във Франция бяха белязани от силен вот за десницата. Очаква се президентът Франсоа Оланд да обяви незабавно министерски размествания. Но истината е, че сега той плаща за грешките си и не трябва да се сърди на правителството.
Живеем в епохата на имиджа. Човек трябва да прави впечатление, каквото и да му струва това. Като игнорираха този принцип и изискваха правото за нормално управление, лишено от кича и показността, президентът Франсоа Оланд и премиерът Жан-Марк Еро може да си платят скъпо.
Тъй като – да, нашата епоха е епоха на имиджа. Визуалния, преди всичко. Оланд разбра това рано, стопявайки нежеланите килограми още когато се задаваше кампанията за първичните избори на Социалистическата партия. Но лъскавият вид не е задължително най-добрият, когато трябва да привлечеш широк електорат.
След това идва редът на моралния имидж. Едно от негативните отражения на кризата е фактът, че тя демобилизира гласоподавателите, които са притискани от всички страни и се съмняват в способността си да се справят със ситуацията. Така че избирателите делегират тази отговорност на тези, които са поставени на власт. Те очакват например човекът, поставен зад кормилото на колективната им съдба, да даде устрем на събитията. Този устрем обаче бе изгубен.
Освен това, Еро и Оланд се огъваха твърде често. Една потънала в благоденствие страна не се управлява така, както тази, която се задушава от неволите си. Управниците трябва да вдъхват надежда и да задействат машината. Досега Оланд и Еро не успяха да го направят. Още по-лошо, те оставиха впечатлението, че се огъват под тежестта на всякакви лобита, като често се отричаха от идеалите, които им осигуриха избирането на президентските и парламентарните избори. А това бе най-лошото поведение, докато французите очакваха твърди решения и спазване на дадената дума. Дори с риск някой да се разсърди.
Франция е така устроена – каквато и да е политическата ти принадлежност, след като се качиш на власт, неминуемо будиш недоволството на половината население. Трябва ли обаче затова да предадеш другата половина – тази, която ти има доверие? Не можеш да се харесаш на всички, но да съпоставиш представите си с реалността и да видиш дали те водят до успех – това вече е първата крачка към уважение на опонентите.
Оланд бе твърде силен противовес на стила на Саркози. Той критикуваше прекалено много Саркози, което го направи неспособен да се отдръпне, за да намери нужните отговори. Оланд обещаваше да изправи посоката на движение, но бедата е, че от толкова много усилия излезе от пътя.
Бързо наречен „желе” от критиците си и хумористите във времена, в които най-важна е силата на убеждението, Оланд намери свое огледало в лицето на премиера Еро, който се оказа излят в същия калъп.
Така, не бе трудно да се стигне до обвинения в неспособност, а присъдата не закъсня още при първите избори.
Жан-Марк Еро ще напусне двореца Матиньон. По този начин обаче Оланд няма да се измъкне от тази история. Той трябва да се възползва от краткото затишие след министерските размествания, за да придаде на събитията най-накрая импулса, който французите очакват. Времето има нужда от бойци – мъдри, но все пак бойци.
Le Nouvel observateur
