Европейският съюз затегна правилата за нови газопроводи, влизащи на негова територия, но Германия намери начин да се измъкне от по-сериозните регулации, прокарвайки собствените си интереси за сметка на Източна Европа. С подкрепата на стария си партньор Франция, Берлин си осигури водеща роля при преговорите с "Газпром" и Русия за ключовия газопровод "Северен поток 2".
Промените на европейското газово законодателство, за които се разбраха Европейският съвет и Европейският парламент, предвиждат конкурентните правила на ЕС да важат за всички газопроводи, свързани с Европа.
Газовите проекти ще трябва да отговарят на много по-строги изисквания, а при влизане на нов газопровод в ЕС водеща роля ще има първата държава-членка, на чиято територия влизат тръбата и суровината. Така на практика Германия получава свободата да договори условията по газопровода "Северен поток 2" по свой вкус и евентуално да заобиколи еврозабраната собственикът на тръбата да бъде едновременно и основен доставчик на газ по нея.
Спорният "Северен поток 2" е най-важният проект на „Газпром“ с капацитет от 55 млрд. куб. метра годишно, който ще захранва Германия и Западна Европа, но според критиците ще постави континента в почти пълна газова зависимост от Русия. Европейската комисия също иска Европа да бъде по-малко зависима от руския газ.
"С промените Германия може да позволи на "Газпром" да резервира голяма част от капацитета на тръбопровода. Това е единственият начин проектът да бъде изгоден както за европейските участници в него, така и за руската компания", каза пред Actualno.com Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията.
Според Владимиров Берлин на практика защитава интересите на няколко големи корпорации, а не на страните в Централна и Източна Европа, които директно могат да пострадат от построяването на "Северен поток 2".
"Германия успя да си извоюва правото да бъде привилегирована по този проект", смята и енергийният експерт Васко Начев. Според него, лобирайки за промените в газовото законодателство Германия и Франция се ръководят главно от собствени интереси, а не от европейските.
Начев припомня, че макар и след известно забавяне Германия вече получи дерогация за газопровода "Опал" (свързва "Северен поток" с газовата инфраструктура в Източна Германия и Централна Европа) и едва ли ще получи отстъпка за втори подобен проект. Според него "Северен поток 2" трудно ще се реализира, тъй като трудностите пред него тепърва предстоят.
Възможността двете отстъпки към Берлин да се допълват обаче изглежда по-вероятна. "Компромисът "Опал" дава възможност за компромис и за "Северен поток 2". Той беше постигнат именно, за да направи икономически жизнеспособен новия газопровод и Германия да получи възможност да пренася газ до други държави", твърди Владимиров.
Как ще се отразят промените на "Турски поток"?
Промените в европейските газови правила засягат не само "Северен поток 2", но и "Турски поток". България обаче едва ли ще спечели от тях, тъй като те по-скоро ще затруднят изграждането на "Турски поток" на наша територия, смятат Владимиров и Начев.
Все още не е ясно дали "Турски поток" е икономически жизнеспособен, а реализацията му също е под въпрос. "Въпреки фанфарите около започването на строителството, не е ясно дали реално ще премине газ на българска територия. Все още нито има такова финално решение от "Газпром", нито е получено одобрение от Европейската комисия", посочва Владимиров.
Решението на българското правителство да вложи 2,8 млрд. лева в изграждането на тръбопровода на българска територия също изглежда прибързано. "Решаваме да строим с наши средства огромна и скъпа газопроводна инфраструктура, без да знаем дали приходите са гарантирани", отбелязва той. Не е ясно и при какви условия се сключват договорите за транзит и как България ще отстоява интересите си пред руския енергиен гигант.
"Булгаргаз" все още не е заявила никакъв капацитет от "Турски поток", а само фиктивно участва в него, тъй като не е ясно какво ще се случи с транзита през Украйна. Компанията има обвързващ дългосрочен договор до 2022 година, който ѝ пречи да промени точката на доставка на газ, фиксирана на румънско-българската граница", напомни Владимиров.
Според Начев България най-вероятно ще продължи да получава доставките си по старото трасе през Украйна и Румъния. "Засега няма никаква индикация, че газът през Украйна ще спре", категоричен е експертът.
