Никой не иска да бъде наследник на Бенедикт XVI. Или поне така изглежда. Когато бившият папа почина на 31 декември миналата година на 95-годишна възраст, неговият личен секретар, монсеньор Георг Генсвайн, беше натоварен със задачата да уреди наследството.
Но откритите негови роднини и непреки наследници на имуществото му не отговарят на призивите за контакт или казват, че не се интересуват, вероятно от страх заради започнало съдебно дело срещу починалия папа, предаде специално за БГНЕС Апостол Апостолов от Нидерландия.
ОЩЕ: Отиде си бившият папа Бенедикт XVI
Тъй като Бенедикт не е посочил никакви имена на наследници в завещанието си, Генсвайн тръгва да търси близки роднини. Намерил е петима. Предполага се, че те са много възрастни братовчеди на Бенедикт. Според германски и американски медии четирима от тях все още не са отговорили, а една племенница е посочила чрез дъщеря си, че не се интересува.
Самото наследство също е обвито в мистерия. Немският теолог Йозеф Ратцингер, както всъщност се нарича Бенедикт, работи като професор в университет в по-младите си години. Като архиепископ и кардинал той получава не много висок доход. Той пише множество книги, включително по време на папството си, много от които се продават много добре.
Генсвайн уточнява, че хонорарите от продажбите на книгите не спадат към завещаното наследство, но банковата сметка – да. Секретарят отказва обаче да назове сумата в нея.
Причината, поради която наследниците не отговарят или решително отхвърлят наследството, вероятно е свързана с риска те да бъдат осъдени да платят обезщетение в съдебно дело, срещу Бенедикт XVI. 39-годишен мъж обвинява Йозеф Ратцингер, че е прикрил малтретирането на свещеник през 80-те години.
Този свещеник е преместен в архиепископията на Мюнхен и Фрайзинг след подозрения за злоупотреби, когато Ратцингер е архиепископ. Той е бил подложен на терапия за известно време и след това му е било позволено да се върне на работа.
В началото на 2022 г. в Германия беше публикуван независим доклад за разследване на сексуални посегателства в архиепископията на Мюнхен и Фрайзинг от адвокатска кантора. В него Йозеф Ратцингер е обвинен в прикриване на злоупотреби в четири случая, включително случая с този свещеник.
Почетният папа отрече с писмо да е присъствал на въпросното събрание през 1980 г., когато е взето решение въпросният свещеник да бъде приет от друга епархия. Скоро обаче се появиха сведения, които доказват, че Ратцингер наистина е присъствал на срещата.
Според мнозина това е пример за това как в онези години злоупотребите в католическата църква не са били адресирани, а третирани с „терапия“, сякаш са преходно явление. Това беше систематично отричане на сериозността на проблема и прикриването, за да се защити репутацията на Римокатолическата църква.
Мъжът, който сега води дело, казва, че е станал жертва на свещеника, извършил сексуални злоупотреби през 90-те години. Той съди архиепископията, свещеника и двама бивши архиепископи. Той иска 300 000 евро от архиепископията и 50 000 евро от наследниците на Бенедикт XVI.
Дали делото срещу бившия папа остава без наследници ще трябва да реши съдията. На 20 юни е първото заседание в съда на баварския град Траунщайн. Ден по-рано съдът обяви, че там сега ще се гледат само делата срещу архиепископията, свещеника и друг бивш архиепископ. Делото срещу Бенедикт засега е спряно поради липса на наследници.
