Русия смята, че съществуват противоречия между доклада за националната сигурност на България, в който Русия е посочена като заплаха за страната, и намеренията на българското правителство да развива двустранни отношения с Москва. Това пише в съобщение от Руското министерство на външните работи.
Според него, ако това противоречие е под влиянието на западните партньори, то „те явно се опитват да внесат раздор в руско-българското многоизмерно, взаимноизгодно сътрудничество“.
От министерството посочват също, че буди съжаление това, че парламентът на България все пак одобри внесения от правителството доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., в който Русия е посочена като заплаха за страната. „Съдържащите се там пасажи рязко противоречат с декларираните намерения на настоящия министерски кабинет на Бойко Борисов за развиване на отношения с Русия в търговско-икономическите, енергийните и културно-хуманитарните сфери“, казват от Москва.
Властите също така посочват социологическо проучване, според което 85% от запитаните не виждат в руската външна политика заплаха за България.
„Удивително е как такива откровено русофобски документи се приемат от парламент, в който почти половината от депутатите (116 от 240) членуват в група за приятелство с Русия“, посочват още от руското външно министерство.
Actualno.com припомня, че в началото на октомври Народното събрание прие годишния доклад за националната сигурност на България за 2016 г., който породи множество спорове, дори в управляващата коалиция.
„За“ доклада гласуваха 104 народни представители, „против“ - 96 и „въздържали се“ 0, с което той бе приет.
Именно този доклад стана известен с това, че в частта му за външната среда на сигурност Русия е очертана като заплаха.
В него изрично е отбелязано, че такъв риск през 2016 г. са представлявали и продължаващите и нововъзникващи претенции на съседни държави за наличие на несъществуващи в България малцинства. Това противоречало на международните норми и на националните интереси.
В същото време се констатира изолация и асимилация на българските малцинства, останали извън пределите на страната след сключването на мирни договори от световните войни.
