Евгений Полонски с позивна Лъв, старши войник от 112-та бригада на Териториалната отбрана, нарича себе си дезертьор – защото никога не е искал да служи в армията и напълно пренебрегва войната от 2014 г., когато в Донбас сепаратистите обявяват т.нар. Донецка и Луганска републики.
Още: Зеленски: Украйна не се отказва от НАТО
Но руската инвазия от 24 февруари 2022 г. променя всичко. И Полонски се записва в един от набързо сформираните в Киев батальони на Териториалната отбрана. Не съжалява за решението си, дори след като е тежко ранен. Сега, след възстановяването си, ще се върне отново на фронта. Защото войната, казва той, се протака. И защото сме длъжни да отмъстим за нашите мъртви другари. Ето какво разказва той пред "Украинская правда":
Когато войната дойде, аз се обърнах на другата страна и се опитах отново да заспя
През 2014 г. аз реших да избягам от войната, разказва Полонски. Смятах, че тя не ме засяга, не е в моя дом и напълно пренебрегвах факта, че в Украйна се води война. Не исках да отида да служа и да защитавам когото и да било. Работех като търговски директор на голяма компания за автомобилни гуми и имах други приоритети в живота си - семейство, две деца, куче и морско свинче, доходите ми и годишната отпуска.
Но на 24 февруари 2022 г. всичко се промени, руснаците дойдоха близо до Киев, всъщност – направо до дома ми, така че трябваше да взема оръжие.
Още: Взрив, експлозия - съдбата на голям руски оръжеен склад в Новочеркаск (ВИДЕО)
Още: След разлива: Мъртви делфини изплуваха в Новоросийск (ВИДЕО)
Още: Повтаря се началото на Втората световна война: Съюзниците се боят от Путин както някога от Хитлер
Всичко за войната в Украйна на живо във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Финландският премиер: Русия е постоянна заплаха за ЕС
Още: След нападението в Казан: Путин се закани с унищожителен отговор
Помня този ден добре. Около 5 часа сутринта брат ми се обади и каза, че войната е започнала и мога да не отивам на работа. Обърнах се на другата страна и се опитах пак да заспя. Но след час дойде осъзнаването - войната беше истинска и за моето семейство вече е страшно.
Като глупаци се отправихме към руските танкове с автомати
Полонски мигновено взема решение да скрие близките си и завежда родителите си, съпругата и децата си от Киев на вилата си в Бровари (град в Киевска област, най-големият град сателит на украинската столица – бел.ред.). Но скоро разбрал, че това е грешка – руснаците са се насочили към Киев, следователно и Бровари е в опасност. След няколко дни в Бровари вече се водели военни действия, над вилата летели снаряди. Наложило се да се организира спасителна операция, за да се върнат близките му обратно в Киев. "Тогава аз и другарите ми като глупаци се отправихме към руските танкове с автомати. Сега разбирам, че е било голям късмет, че въобще останах жив", казва той.
Още: Нападателят от Магдебург: Незабележим и потаен
Още: Заподозреният за нападението в Магдебург е с повдигнати обвинения (ВИДЕО)
Записва се в Териториалната отбрана. Имал вече готова позивна – Лъв. "Страдам от апнея (чести спирания на дишането по време на сън) и хъркам много силно. И един ден брат ми дойде сутринта, надвеси се над мен и ми каза: "Ти си лъв!" и този прякор ми остана", разказва Полонски.
Седиш и ядеш каша, до теб седи милионер и яде същата каша
"В началото си мислехме, че сме готови на всичко, че ще водим някаква партизанска война. Но сега проумявам, че тогава сме били нещо подобно на организирана престъпна група – никой от нас не беше военен, наоколо беше пълно с изнервени хора, държащи оръжие, които тепърва се опитваха да създават нещо като армия (Териториалната отбрана е сформирана на принципа на доброволните милиции, включващи резервисти и цивилни доброволци за местна отбрана, началото си води от 2014 г., когато избухват военните действия в Донбас – бел.ред.). Но всички бяха решени! И никой тогава не мислеше да бяга или да отстъпва!"
"Още тогава ми направи впечатление обстановката в батальона. Седиш и ядеш каша, а до теб седи милионер, яде същата каша и държи същия автомат като теб. Бях поразен как всички напуснаха работата си и хванаха оръжието, и всички бяхме равни."
Раняването
През 2023 г. батальонът на Полонски е на позиции в Серебрянската гора близо до Лисичанск, там защитникът получава тежки рани. "Имах шрапнели по цялото тяло, две счупени ръце, един счупен крак.... От мен извадиха толкова много парчета, че може да се напълни бурканче от майонеза. Парчетата и досега постоянно излизат изпод кожата ми.“
Лекарите искаха да ампутират едната ми ръка, толкова зле беше, но брат ми тогава пристигна в болницата и не позволи, разказва още той. Следва дълга и сложна рехабилитация.
"Един ден пръстите ми започнаха леко да се движат. Бях много изненадан и страшно щастлив, защото щом се движеха, значи не всичко беше толкова лошо, колкото си мислех. Имах късмет с рехабилитатора, той ме накара да работя. И досега ми пише в социалните мрежи да не се отказвам - добрият рехабилитатор е 90% от успешното възстановяване. И заслугата на моя рехабилитатор е, че не получих инвалидност", добавя Полонски.
Усещането за недовършеност
"След раняването можех да се освободя от войската, но аз не искам. За мен да съм в зоната на бойните действия е като наркотик. И така е за мнозина. Никой не иска да отиде и просто да пие кафе някъде в Киев. Много е трудно психологически.
Още: "Господи, не вдига!": Ужасяващи кадри как хора търсят близките си под развалините в Харков (ВИДЕА)
И освен това го има това усещане за незавършеност - че не си направил всичко, което си могъл. И, разбира се, желанието да отмъстиш за другарите си. Защото когато разговаряш с техните близки, дори в очите им можеш да прочетеш: "Защо моят съпруг/син/брат умря, а не ти? Защо се случи така?". Колкото и да е грубо, но аз ги разбирам. Когато най-близкият ти човек умре, търсиш причина защо е станало така."
Полонски е награден от главнокомандващия на украинската армия със "Златен кръст". За наградата казва: "Тази награда е много важна за мен, много скъпа. Това е напомняне за онези събития, хора, място. Роднините ми също са горди, децата се редуват да я носят на пижамите си, разхождат се с нея из апартамента. Но всички казват, че би било по-добре да няма нищо такова – нито награди, нито война, нито наранявания."
Или ще отидеш да се биеш, или ще те принудят
Вярвам в победата - нямаме много други възможности. Ние трябва да спечелим войната при всички положения, казва военният.
"Сега много се говори за онези, които бягат от мобилизацията. Мисля, че това също е част от информационната война. Според мен повечето хора приемат това спокойно и като получат повиквателната, ще отидат. А тези, които не искат да се бият, те или избягаха отдавна, или си фалшифицираха документи, че са негодни.
Още: НАТО има само 5% от необходимата въздушна отбрана за защита на Централна и Източна Европа
Но има два варианта: или сам ще отидеш, или ще те принудят. И по-добре да го направиш сам, за да ти е чиста съвестта."
