Чешкият президент Милош Земан в петък осъди "наглостта" на Русия заради протеста срещу решението на Прага да превърне годишнината от нахлуването на съветската армия през 1968 г. в тогавашна Чехословакия във възпоменателен ден.
Изказването на Земан е изненадващо, тъй като ветеранът-левичар е известен с проруски възгледи.
Чешките депутати приеха законопроект по-рано този месец, за да определят 21 август като „ден в памет на жертвите на инвазията и последващата окупация от армиите на Варшавския договор“.
Земан подписа законопроекта като закон на 13 декември.
Пет дни по-късно руското външно министерство изрази "голямо разочарование" от закона, като добави, че "едва ли ще допринесе за успешното двустранно сътрудничество". Според Москва законът противоречи на двустранно споразумение за сътрудничество от 1993 г., което „заявява желание да се очертае линия под тоталитарното минало, свързана с неприемливо използване на сила срещу Чехословакия през 1968 г.“
В интервю, публикувано на уебсайта му, Земан каза в петък, че коментарът на Москва е "абсолютна наглост".
"Преди време приех поканата на президента (Владимир) Путин за 75-годишнината от победата във Втората световна война. Сега обмислям дали да отида", заяви Земан, който в миналото е присъствал на военни паради в Москва.
"Но мога да отида и да кажа на руснаците - ами ако обърнете страницата и спрете да си спомняте за тази годишнина?"
Инвазията през 1968 г. се случи, тъй като бившата Чехословакия - управлявана от комунисти, ръководени от Москва от 1948 г., започна по-либерален период, известен като "Пражката пролет".
Движението беше смазано от Москва, която разположи свои войски в страната през следващите две десетилетия, докато комунизмът не беше свален през 1989 година.
Четири години по-късно Чехословакия мирно се раздели на Чехия и Словакия.
Земан се присъединява към Комунистическата партия на Чехословакия през 1968 г. и е изгонен две години по-късно заради неодобрението си към съветската окупация.
През последните няколко месеца Прага и Москва си разменяха остри думи , след като Прага реши да премахне статуята на съветския маршал Иван Конев, възприет като герой от Втората световна война от Москва.
Друг разрив беше причинен от друго решение на Прага за изграждане на мемориал на т. нар. армия на Власов, която помогна за освобождаването на Прага през май 1945 г.. В Москва не го долюбват, тъй като след Ленинградската битка попада в плен на нацистите и по това време организира съпротивително движение срещу Сталинска Русия. През 1945 г. къса отношенията си с Третия райх и участва в Пражкото въстание. Заловен от руснаците, Власов е обесен в началото на август 1946 г.
