Норвежкият масов убиец Андерш Беринг Брайвик се изправя днес пред съда, след като прекара 10 години зад решетките. Той твърди, че вече не представлява опасност за обществото и се опитва да получи предсрочно освобождаване, предава Евронюз.
Крайнодесният терорист не се разкайва за убийството през 2011 г. на 77 души. Семействата на жертвите и оцелелите се опасяват, че по време на изслушването той ще изтъкне крайнодесните си възгледи, което според експерти едва ли ще му осигури предсрочно освобождаване.
Психиатърът Ранди Розенквист, който следи Брайвик от вкарването му в затвора през 2012 г., казва: "Мога да кажа, че не забелязвам големи промени във мисленето на Брайвик" от времето на наказателния процес, когато той се похвали с мащабите на клането си, или от делото за правата на човека през 2016 г., когато вдигна ръка в нацистки поздрав.
"По принцип и на практика някой, който иска да бъде освободен предсрочно, би трябвало да се разкая и да покаже, че разбира защо подобни действия не могат да бъдат повторени", каза тя.
Психиатърът ще даде показания по време на изслушването му и ще представи психиатричния доклад, който обикновено е от решаващо значение, ако престъпниците искат да докажат, че вече не са опасни.
"Малко вероятно е това да се случи", казва Берит Йонсен, професор изследовател в Университетския колеж на Норвежката служба за изтърпяване на наказанията. "Мисля, че е съвсем очевидно, че все още съществува висок риск той да извърши нови престъпления, ако бъде освободен."
Изслушването трябва да продължи три дни, но присъдата няма да бъде обявена до няколко седмици.
На 22 юли 2011 г., след месеци на щателна подготовка, Брайвик взривява кола бомба пред централата на правителството в Осло, убивайки осем души и ранявайки десетки. След това той замина за остров Ютьоя, където откри огън по годишния летен лагер на младежкото крило на лявата Партия на труда. Там бяха убити 69 души, повечето от които тийнейджъри, преди Брайвик да се предаде на полицията.
През 2012 г. Брайвик получава максималната 21-годишна присъда с рядко използвана в норвежката съдебна система клауза, че може да бъде задържан за неопределено време, ако все още се смята за опасен за обществото. Именно тази клауза означава, че той може да поиска изслушване за предсрочно освобождаване след 10 години. И макар че това вероятно означава доживотна присъда, тя също така открива възможността Брайвик да иска ежегодни изслушвания за предсрочно освобождаване, на които да може да разпространява своите възгледи, казва Йонсен.
"Според норвежкото законодателство сега той има право да се изправи пред съдия", казва Ойстейн Сторрвик, адвокат на Брайвик.
Сторрвик потвърди, че Брайвик ще призове шведския неонацист Пер Оберг да говори в негова защита. Той не пожела да разкрие подробности от защитата по делото на Брайвик, но даде да се разбере, че никой не трябва да очаква разкаяние.
Лисбет Кристине Рьойнеланд, която ръководи група за подкрепа на семействата и оцелелите, се опасява, че даването на трибуна на Брайвик може да вдъхнови съмишленици идеолози. "Мисля, че той прави това, за да привлече внимание. Единственото нещо, от което се страхувам, е, че той ще има възможност да говори свободно и да предаде крайните си възгледи на хора, които имат същото мислене", каза тя.
Брайвик има форма на грандомания, за да се опита да постигне екстремистките си цели. По време на съдебния процес през 2012 г. влиза в съдебната зала, като с жестове показва на скърбящите родители, че му се иска да е убил повече хора. Опитва се да основе фашистка партия в затвора и се свързва по пощата с десни екстремисти в Европа и Съединените щати. Служителите на затвора иззеха много от тези писма, опасявайки се, че Брайвик ще вдъхнови други да извършат насилствени нападения.
През 2016 г. той подава иск срещу правителството, като твърди, че изолирането му от другите затворници, честите обиски и фактът, че в началото на престоя си в затвора често е с белезници, са нарушили човешките му права. По време на делото, което първоначално печели, но е отменено през 2017 г. от по-висши съдилища, той отправи нацистки поздрав към журналистите.
Освен че дава трибуна на убиеца, делото може да отвори отново психологически рани за семействата на жертвите и за оцелелите, казва Рьойнеланд.
