Литва е подготвена да реагира, в случай че Русия я изключи от регионалната електропреносна мрежа в отговор на блокирането на железопътните доставки на някои руски стоки към калининградския анклав. Литовският президент Гитанас Науседа все пак не очаква да се стигне до военно противопоставяне, заяви той пред Ройтерс.
Науседа даде интервюто след вчерашното предупреждение на Кремъл, че Москва ще отговори по болезнен за литовските граждани начин на решението на Вилнюс да забрани транзита през територията на Литва към Калининград на стоки, попадащи под санкциите на ЕС.
Вилнюс забрани превозите на подобна продукция от и към анклава с мотив изпълнение на санкциите на Евросъюза. Калининград е анклав, заключен между членките на НАТО Полша и Литва, затова снабдяването му по суша се налага да става предимно с железопътни превози през литовска територия. Забраната се отнася основно за транзита на стомана и черни метали с произход Русия и беше наложена в петък.
"Подготвени сме за ответни неприятелски действия от страна на Русия, като например изключването ни от интегрираната електропреносна система БРЕЛЛ (Беларус, Русия, Естония, Литва и Латвия) или някакви други мерки", каза Науседа.
Трийсет години след отделянето си от Съветския съюз и 17 след присъединяването си към ЕС балтийските държави Литва, Латвия и Естония все още зависят от Русия за осигуряването на устойчиви доставки на електричество.
Миналата година обаче Литва монтира оборудване по електропреносната си връзка с Полша, позволяващо ѝ бързо да се свърже с останалата част от електропреносната мрежа на континентална Европа. Този ход беше предприет като предпазна мярка, за да не остава на тъмно, в случай че Русия прекъсне достъпа ѝ до електроподаването.
Проект с европейско финансиране за 1,6 милиарда евро предвижда през 2025 г. балтийските държави да бъдат изключени от общата мрежа с Русия и Беларус и да бъдат изцяло присъединени към децентрализираната енергийна система на Европа.
Николай Патрушев, секретар на руския Съвет за сигурност, обеща ответни действия, които "ще имат сериозен негативен ефект върху населението на Литва", а посланикът на ЕС в Москва призова Русия да се въздържа от "стъпки и говорене, които могат да изострят напрежението".
"Не вярвам Русия да ни предизвика във военно отношение, защото сме член на НАТО", каза Науседа. По думите му той ще постави въпроса за противопоставянето с Москва на предстоящата среща на върха на НАТО следващата седмица, на която алиансът ще обсъжда дали да повиши военното си присъствие в държавите си членки, намиращи се най-близо до Русия, като например тези в балтийския регион.
Как се развива войната в Украйна - следете на живо тук.
"Няма да сгрешим, ако използваме този пример за противопоставяне, за да покажем нагледно какво всъщност представлява Русия и до какви способи и заплахи прибягва при решаването на проблемите си", каза Науседа. "Това може да успокои ентусиазма на тези, които ни казват, че трябва да запазим достойнството на Русия - докато тя в същото време най-безочливо ни заплашва", допълни той, цитиран от БТА.
Науседа добави, че в това противопоставяне страната му усеща солидарност от страна на другите членки на ЕС и ще разшири списъка на стоките под забрана за превоз към Калининград, когато изтекат съответните преходни периоди за влизането в сила на санкциите и за тях.
"Усещаме подкрепата на ЕС, защото това е решение, взето от ЕС", каза той. "Очакваме с нетърпение да приложим следващите етапи на санкциите, но ще бъде добре Европейската комисия да разясни на руските власти естеството им. Това може да намали донякъде напрежението, което не е от полза нито за ЕС, нито за Русия."
