Десет дни преди парламентарните избори във Великобритания двамата лидери - на консервативната и на лейбъристката партия, Тереза Мей и Джереми Корбин отговаряха на въпроси от публиката един след друг поотделно, а след това и пред телевизионния журналист Джереми Пакстън.
Още: Путин посрещна словашкия премиер Роберт Фицо в Кремъл (ВИДЕО)
Още: НА ЖИВО: Кризата в Украйна, 23.12.24 - Ако Русия победи, САЩ ще плащат многократно повече
Тереза Мей отказа всякакъв пряк дебат със своя противник от лейбъристите. Това изглежда е една от причините лейбъристите да наваксат част от своето огромно изоставане според сондажите от последните седмици, пише БГНЕС.
Въпросите от публиката към Джереми Корбин бяха за сигурността, което е негово слабо място. Тереза Мей път трябваше да отговаря за съкращенията на бюджета, наложени от консервативното правителство в обществения сектор от 2010 година насам.
Мей и Корбин трябваше да бъдат подложени и на кръстосания огън от страна на безкомпромисния журналист Джереми Пакстън. Той е известен с това, че не прави никакви отстъпки на събеседниците си. Известен е случай от 1997 година, когато задава един и същи въпрос 12 пъти поред, защото не получава отговор.
Още: Руснаците атакуват на скутери позиции на "Азов" (ВИДЕО)
Джереми Корбин се справи сравнително добре, дори и в очите на един от най-големите си критици – бившия лидер на крайнодясната Партия на независимостта (UKIP) Найджъл Фараж, който го определи като „напълно искрен“.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Зеленски: Украйна не се отказва от НАТО
Още: Взрив, експлозия - съдбата на голям руски оръжеен склад в Новочеркаск (ВИДЕО)
Тереза Мей беше засипана с въпроси за Brexit, срещу който тя бе агитирала преди референдума от 23 юни 2016 г. Тя обеща, че ще е твърда колкото е необходимо по време на преговорите, които ще започнат няколко дни след изборите на 8 юни.
Корбин заяви, че ще действа така, че да бъде постигнато споразумение с ЕС по Brexit. Приемайки волята на народа, той каза, че е за „контролирана имиграция“. Той обаче държеше да припомни „огромния принос на работниците имигранти в здравната система или транспорта“.
