Парламентарните избори в неделя (11 юни) биха могли да са знак за бъдещ период на несигурност в Косово, където старата гвардия на „бойците” е начело, но без да може да си осигури здраво мнозинство. Останалите партии призовават към „промяна”.
След преброяването на над 90% от гласовете в Косово води „коалицията на оръжията” – блокът на бившите полеви командири. Алиансът с участието на няколко политически формации събра 34,64% от гласовете в Косово. На второ място е дясното движение „Самоопределение” (26,66%), на трета позиция е „коалицията на розите” (25,81%,), която единствено се застъпва за продължаване на преговорите с Белград. „Сръбският списък” получава 5,57%.
В изборите в неделя са участвали 42,08% от имащите право на глас или от 1,8 милиона са гласували около 0,74 милиона. Силно участие бе регистрирано в общините със преобладаващо сръбско население, пише БГНЕС.
Двете основни коалиции се образуваха по време на предизборната кампания. Те бяха условно наречени "коалиция на оръжията" и " коалиция на розите". Първата е съставена командири от така наречената "Армия за освобождение на Косово" (АОК), активна и последователна във въоръжената си битка с Белград. Тази коалиция е представена от кандидата за премиер и бивш командир на АОК Рамуш Харадинай, обявен за военен престъпник от Белград. Коалицията "на оръжията" включва Демократическата партия на Косово, "Алианс за бъдещето на Косово", "Инициатива за Косово" и девет по-малки партии.
„Апелираме към партиите да не празнуват твърде рано”, предупреди в началото на вечерта Исмет Крезиу от „Демокрация в действие”. Това стана в момента, в който в Прищина хората на Харадинай подготвяха сцените за тържествата.
Но лидерът на "коалицията на оръжията" Рамуш Харадинай приветства "убедителната победа" и обяви, че ще се опита да състави правителство.
Разпределението на местата трябва да бъде обявено не по-рано от понеделник до средата на седмицата. Но съвсем не е сигурно, че Рамуш Харадинай ще получи 51 места (от 120), които с подкрепата на десет избрани от несръбските малцинства (роми, бошняци, турци, ...), ще му даде възможност да състави правителство. Сърбите, които в Косово са между 100 и 150 хиляди, определят също десет депутати.
Тези резултати стават предвестник на деликатни преговори, които биха могли да родят крехко мнозинство, докато Косово е изправено пред големи предизвикателства: катастрофална икономическа ситуация, която принуждава голяма част от младите хора да се изселват масово, отношения със Сърбия на най-ниско равнище, докато Белград все още отказва да признае независимостта на бившата си провинция, населена предимно с албанци, която тя обяви през 2008 г.
Остава и проблемът с възможни обвинения към няколко висши държавни служители от новите специални съдилища, които са натоварени да съдят за военни престъпления, извършени от Армията за освобождение на Косово (АОК). Сред имената, цитирани редовно, е и това на президента Тачи, който е в ситуацията от 2006 г. насам.
Най-големият етнически конфликт в бивша Югославия – сблъсъкът между сепаратистите и силите на Белград – доведе до смъртта на 13 хиляди души между 1998 и 1999 г., от които 10 хиляди косовски етнически албанци.
ДПК и техните съюзници могат да бъдат лишени от възможността да управляват, ако се получи съгласие за правителство между "коалицията на розите", където има поддръжници на демократичното развитие на непризнатата от всички държава. Тя включва "Демократичен съюз на Косово", "Алианс за ново Косово", Движение "Алтернатива".
Но „Самоопределение” и „коалицията на розите” изглежда споделят единствено отхвърлянето на "коалицията на оръжията". Позициите им към диалога със Сърбия са твърде различни.
Кандидатът на „коалицията на розите” Авдулах Хоти би искал да продължи споразумението, докато харизматичният лидер на „Самоопределение” Албин Курти се противопоставя на сключеното с Белград споразумение през 2013 година. По тази точка Курти изглежда по-близо до бившия лидер на бунтовниците Рамуш Харадинай, наричан „Рамбо”. Сърбия го определя като военнопрестъпник, за него тя е „враг”. Партия, която се опира на уличните акции, и чиито депутати използваха сълзотворен газ в парламента, за да се противопоставят на приемането на закон, който не им харесваше, „Самоопределение” удвоявя резултата си от 2014. Политиката ѝ, комбинирана лява икономика, борба с корупцията и националистическа реторика, изглежда се харесва на щенията на голяма част от избирателите в страната с 1,8 милиона жители, в която безработицата официално е около 30%.
Темата е традиционна за „Самоопределение”, но и Авдула Хоти обеща "война без компромиси с корупцията", която е бич за балканската страна.
"След 17 години на власт" институциите "се характеризират с престъпността, корупцията и непотизма", обвинява в доклад словенският мозъчен тръст IFIMES, специализиран в анализиране на Балканите. Ако този проблем не бъде решен, косоварите "ще чакат напразно за премахване на визовия режим с държавите от Европейския съюз", прогнозира IFIMES.
До сегашните избори в Косово се стигна след гласуван вот на недоверие на коалиционно правителството на Демократическата партия на Косово (ДПК) и „Демократическия съюз“ начело с Иса Мустафа. То бе обвинено, че не е могло да реши съществени проблеми на страната, поради което тя над година се намира в политическа криза.
Вотът бе поискан от опозиционното движение "Инициатива за Косово", подкрепено от „Алианса за бъдещето на Косово", движението "Самоопределение" и някои представители на управляващата коалиция.
Съгласно споразуменията от Брюксел косовската страна пое обещанията да създаде Общност на сръбските общини в Косово (ОСО), да възобнови диалога с Белград, да извърши маркирането на границата с Черна гора, след което още стане възможна визовата либерализация между ЕС и Косово.
Но след вота поетите задължения имат малки шансове за изпълнение. Основният претендент за премиерския пост Рамуш Харадинай отхвърли всички договорености с Брюксел, включително по границата с Черна гора. Харадинай предупреди, че "граница преминава по Чакоре" и пози начин предяви претенции за 8000 хектара черногорска територия. В кампанията той постоянно повтаряше, че смята Сърбия за враг и няма да поддържа диалога с Белград.
Бившият командир на АОК обеща също да създаде армията в Косово през първите 90 дни от управлението си.
