Русия се отказа от Южен поток – един от най-големите проекти, чието геополитическо значение превишаваше икономическото. След конфликта с Украйна ЕС блокира реализацията на проекта, а сега вместо Южен поток „Газпром” смята да прокара тръба през Турция, за да се откаже поне частично от транзита през Украйна и да използва повече 25 млрд. долара вече осъществени инвестиции. Всъщност експертите смятат, че отказът от проекта е най-удачен, тъй като Турция може да стане проблемен потребител за „Газпром”, пише в свой анализ руското издание "Коммерсант".
Русия не може да построи газопровода "Южен поток" при противодействието на Еврокомисията и липсата на разрешение от страна на българските власти и затова се отказва от проекта, заяви вчера руският президент Владимир Путин. По този начин „Газпром” се отказва от един от най-мащабните и скъпоструащи проекти в историята си след осем години преговори, подготвителни дейности и безкрайни спорове с ЕС. Вместо това „Газпром” ще прокара в Турция газопровод със същия годишен капацитет, който се предвиждаше за "Южен поток" - 63 млрд куб. м.
"Ако Европа не иска да го реализира (проекта – бел. ред.), значи няма да бъде реализиран”, заяви Путин след разговора си с турския премиер Ердоган.
По думите му Русия „ще пренасочи потока от енергоресурси към други региони на света.”
Президентът добави, че България, която през есента забрани работата на „Газпром” под натиска на ЕС и САЩ, ще загуби в преки доходи от транзита на газ 400 млн. евро годишно.
„Ако България е лишена от възможността да се държи като суверена държава, то нека поне изиска от ЕК пари за пропуснатата полза”, предложи Путин.
Решението на българските власти постави „Газпром” в тежка ситуация, тъй като всички подготвителни дейности за началото на прокарване на газопровода през Черно море вече бяха проведени, тръбите произведени и частично доставени във Варна. Но най-важното е, че разширяването на газопреносната система в Руската федерация чрез "Южен поток" се оценява на 1 трлн. рубли, от които 400 млрд. рубли „Газпром” вече е похарчил. Освен това компанията е вложила почти 5 млрд. евро в договори по морската част на проекта.
Така руските власти решиха като алтернатива да прокарат тръба през Турция – вторият по големина експортен пазар на „Газпром”, чието потребление, за разлика от ЕС, нараства.
Директорът на "Газпром" Алексей Милер заяви, че 14 млрд. куб. метра по новия газопровод ще получи Турция - още около 50 млрд. куб. метра "Газпром" се надява да доставя „на границата между Турция и Гърция, където ще бъде организиран доставен пункт”. По този начин, по версията на „Газпром”, даже в новия вариант газопроводът ще позволи на Русия да се откаже от транзита през Украйна за доставка в Турция, Гърция и, вероятно, България.
Както показа практиката, Словакия , Австрия и Унгария Газпром ще може да се снабдява за сметка на "Северен поток", но Сърбия, не големите страни от западните Балкани и третия по големина пазар на Газпром Италия – както преди ще зависят от украинската газопреносна система, отказът от която беше главната цел на монополиста при строителството на "Южен поток".
Украйна винаги е била твърдо против "Южен поток" и противодействието, което ЕС оказваше през последните месеци, до голяма степен беше свързано със желанието на Брюксел да подкрепи Киев. Сега Украйна има още по-силен коз и Киев още по-активно ще се опита да промените условията за транзит на газ.
Тръбата в Турция ще бъде съвсем нов проект, уточни Милер, в който ще могат да вземат участие местните инвеститори. Засега маршрутът не е уточнен.
Според някои експерти по-евтино ще излезе отказът от вече проектирания маршрут на "Южен поток" и построяването на новата тръба на газопровода "Син поток", прокарвайки останалата част през Турция.
Напълно отворен остава въпросът с текущите акционери на морската част на "Южен поток" - Eni, EdF и Wintershall, които притежават 50% минус 1 от акциите на тази част от проекта и вече понесоха загуби от него.
Според Валери Нестеров от Sberbank Investment Research „Газпром” е станал заложник на „своята липса на гъвкавост”, като не пожела да направи отстъпки за потребителите, които на свой ред бяха „силно политически ангажирани”. Експертът отбелязва, че от самото начало на проекта той е бил много критикуван, тъй като почти всички ползи са били за Европа, а Русия е осигурявала надеждността на доставките за своя сметка.
Новата тръба в Турция се обсъжда отдавна. Но според Нестеров съществено нарастване на търсенето на руския газ в страната няма да има - Турция се опитва да спазва баланса на доставките от различни източници.
Избирайки турския вариант, Русия няма да избегне транзитните рискове - не е лесно да се преговаря с Анкара, която неведнъж е променяла позицията си и прекъсвала преговорите.
Автори: Юрий Барсуков, Олга Мордюшенко
