Кметовете на четири столици в Централна Европа имат предложение за Брюксел: Дайте ни пари за борба с популизма.
Градоначалниците на Братислава, Будапеща, Прага и Варшава се обединиха като алианса "Пактът на свободните градове" - представяйки се на ЕС като алтернативни партньори на своите национални правителства, които са популисти от различен вид и изпаднаха в неприятности с институциите на ЕС през последните години.
Сега, тъй като битката за седемгодишния бюджет на ЕС се засилва преди специална среща на върха, кметовете дават ясно да се разбере, че те не просто искат да бъдат разглеждани като носители на стандарти за ценностите на ЕС. По време на посещение в Брюксел в сряда те ще изложат своите идеи, за да получат пари от ЕС за подпомагане на каузата им.
Посланието, което се надяват да предадат, е, че ако Брюксел се съгласи да насочи парите си директно към големите градове, те ще бъдат изразходвани разумно за справяне с много от политическите проблеми, които подхранват популистката политика у дома - което също така означава, че финансирането от ЕС е по-малко вероятно да се загуби поради корупцията.
Вътрешните противници представят този ход като политически мотивирано вземане на пари, тъй като четирите града се присъединяват към нарастващ хор от искания за дял от седемгодишния план за 1 трилион евро, който се договаря в Брюксел.
Кметовете искат да изградят „съпротива срещу популизма чрез положителни решения“, каза кметът на Прага Зденек Хриб, 38-годишен член на Пиратската партия. По време на интервю в кабинета си в кметството, стая, доминирана от карта на столичния район на Прага, Хриб заяви, че по-прякото финансиране от ЕС за градовете „ще реши някои проблеми“, що се отнася до отчетността и прозрачността.
Обсъждайки плановете си без присъстващи служители, Хриб спомена одит на ЕС за субсидии, получени от компания, собственост на чешкия министър-председател Андрей Бабиш, както и за вече приключено разследване на компания, бивша съсобственост на роднина на унгарския премиер Виктор Орбан.
"Можете да видите доста подобни схеми", каза той. „Много очевидно е, че има конфликт на интереси в случая с премиера Андрей Бабиш и наистина е невероятно как хората му се опитват да убедят всички, че всъщност нещата са наред.“
Бабиш, който отдавна отстоява невинността си в използването на субсидии от ЕС от своя конгломерат „Агроферт“, заяви пред „Политико“ в текстово съобщение, че позицията на Хриб не е нищо повече от политически заговор.
„Смятам, че неговите публични изявления са част от традиционната продължаваща политическа борба“, каза Бабиш. „Подобна позиция е съвсем естествено, тъй като той е лидер на опозицията в нашата столица.“
Пари за ценности
С до 330 милиарда евро за регионално развитие, известни като кохезионни фондове, в следващия бюджет на ЕС от 2021 г., кметовете заявиха, че ще се застъпват за „градски програми на ЕС, които ще осигурят по-пряко финансиране за европейските градове“.
От правителствата на ЕС се изисква да участват градски и други публични власти в подготовката на така наречените споразумения за партньорство с Европейската комисия - документи, които определят как страната ще инвестира своите средства за развитие от ЕС.
Но има малко неща, които Брюксел може да направи, за да попречи на националното правителство да пренебрегне предпочитанията на разходите на опозиционните кметове и има малко възможности градовете директно да искат пари от блока.
Според сделката за „Пакта за свободни градове“, подписана от четиримата кметове през декември, те обещаха да работят заедно за справяне с градските предизвикателства. „Под думата „свободно“ имам предвид независимост от нарастващата тенденция към популизъм“, каза Матуш Вало, кметът на словашката столица Братислава, който спечели изборите като независим, обещавайки да модернизира града и да подобри качеството на живот на хората, които живеят там.
Пишейки в имейл, че смята четирите столици за „острови на демокрацията“, Вало каза: „И четирите столици поддържат най-висока концентрация на многообразие - социална, религиозна, политическа и етническа. Животът в такива градове изисква толерантност и откритост. Ето защо почувствахме желание да дадем име на този статус и да поемем отговорност за общи ценности и принципи. "
Инициативата на кметовете, чиито национални правителства работят заедно чрез Вишеградската група, спечели признание от активисти, които искат да видят по-голяма отчетност при използването на еврофондовете в региона.
Но тя срещна мразовит прием от правителството на Орбан в Унгария.
Попитани за инициативата, от службата за международни комуникации на унгарското правителство заявиха, че „през последните няколко дни стана ясно, че няма споразумение (сред правителствата на ЕС) относно дори основните приоритети“ на следващия дългосрочен бюджет на ЕС.
Бюджетен елитаризъм
За Хриб отварянето на независими финансови канали за справяне с предизвикателствата на градовете - той изброи климатичните промени, жилищата, застаряващото население, неравенството и социалната стратификация - е рецептата за борба с популистката политика, обхващаща региона.
„Въпросът е, че ако няма да успеем да разрешим тези предизвикателства, пред които са изправени градовете в днешно време, съществува риск - или може би е съвсем сигурно - някой популист да дойде рано или късно и да предложи решение, което ще бъде много просто и, разбира се, грешно на тези проблеми ", каза той.
Това е потенциален победител при гласуване, смятат защитниците на прозрачност. „Вярвам, че хората се интересуват от злоупотреба със средства“, каза Давид Oндрачка, директор на чешкия клон на Трансперънси интернешънъл. По-прякото финансиране на градовете би могло да помогне за „разпръскване на играта на власт“, каза той, като добави, че специално разработената бюджетна линия за столиците може да донесе „повече обществен надзор“ и да бъде „по-контролируема“.
Но може също така да възникне политическа реакция, ако правителствата успешно нарисуват картина на либерални градоначалници, насочващи ценните средства на ЕС към сравнително богати райони.
Тъй като градовете трябва да представят своите планове по време на пресконференция в Европейския парламент в сряда, тяхното икономическо състояние може да се окаже пречка за искането им. Съгласно действащите правила разпределението на средствата на ЕС между регионите се основава на брутния вътрешен продукт на глава от населението, а столиците на Централна Европа са значително по-богати от другите области.
В Прага БВП на жител през 2017 г. е 189 процента от средния за ЕС, докато в Будапеща е достигнал 141 процента от средния за блока.
Гергели Карачони, кметът на унгарската столица, заяви, че служителите на ЕС трябва да имат по-широко мнение.
"Будапеща наистина е най-развитият град в Унгария, но проведените от ЕС изследвания показват, че икономическият прогрес в страната е пряко свързан с инвестициите в столицата", каза той в имейл.
Като отбелязва, че градът е изправен пред "сериозни проблеми", включително бездомниците и липсата на социални услуги за възрастни хора, Карачони каза: "Ако икономиката и инфраструктурата на Будапеща не бъдат развити, останалата част от страната също ще понесе последствията."
Кметът на Прага Хриб заяви, че градът не се възползва изцяло от богатството, което създава: данъците се събират от националното правителство и се преразпределят частично на местните власти въз основа на броя на регистрираните жители. „Като кмет на един град, аз по принцип не трябва да се интересувам дали тук има или не главна квартира на Гугърл, защото получавам парите въз основа на броя на населението“, каза Хриб.
……..
Лили Байер, Зигфрид Мортковиц, „Политико“.
Превод: БГНЕС
