САЩ искат да предоставят на Украйна касетъчни бомби в битката ѝ срещу руския агресор. Тези бомби могат да станат част от военния пакет на стойност до 800 милиона долара, с който Вашингтон иска да помогне на Киев. "Искам да отбележа, че руснаците използват касетъчни бомби на фронта", каза говорителят на Пентагона Райдър в края на миналата седмица.
Още през декември миналата година Украйна поиска от САЩ да ѝ предоставят въпросното оръжие, но тогава Белият дом игнорира молбата на Киев. През февруари 2023 година външният министър на Украйна Дмитро Кулеба отново призова западните съюзници да предоставят на страната касетъчни бомби и увери, че те ще бъдат използвани "изключително срещу руските военни сили".
Германската външна министърка Аналена Бербок е против доставката на такива бомби за Украйна. Федералното правителство се придържа към Споразумението от Осло, съгласно което производството и съхранението на касетъчни бомби е забранено. Документът е подписан от 123 държави, 13 от които обаче още не са го ратифицирали.
Кой забранява касетъчните бомби и кой не?
Ключови държави като Русия, САЩ, Китай, Индия и Пакистан, но също така и Украйна обаче не са страна по тази договореност. Въпреки конвенцията през последните години броят на жертвите от тези бомби е нараснал значително - най-вече в Сирия.
По данни на "Хюман райтс уоч" руските агресори използват касетъчни бомби в Украйна, има много ранени и загинали цивилни граждани. Украинските въоръжени сили също са използвали такива бомби, съобщават още от правозащитната организация. "Извън непосредствения ефект от тези оръжия, те имат трайни и тежки последствия за цивилното население, тъй като остават и много неизбухнали заряди, които представляват опасност за цивилното население", посочва пред ДВ Рич Веър от "Хюман райтс уоч".
Военните експерти са на мнение, че касетъчните бомби могат да помогнат на украинската армия в нейната контраофанзива. Веър обаче изтъква, че Украйна има други възможности да ускори края на войната и без тези бомби, а Русия също би трябвало да се откаже от използването на тези опасни оръжия.
Още по темата: Русия с коментар за касетъчните бомби в Украйна
Какво точно представляват касетъчните бомби?
Касетъчната бомба се хвърля от самолет или се изстрелва като ракета с гаубици, артилерийски системи и ракетни установки. Тя съдържа стотици минибомби, които се разпределят на значителна площ - от размерите на едно футболно игрище до няколко хектара. При това нейни жертви стават не само войници, а най-вече цивилни граждани. Този вид бомби се използват от Втората световна война насам - например във войната във Виетнамската война. Само над Лаос САЩ са хвърлили около 260 милиона минибомби, превръщайки по този начин страната в най-замърсената в световен мащаб.
Дори години по-късно те могат да бъдат смъртоносен капан за хората, тъй като само 40 процента от заряда експлодират, сочат данните на помощната организация Handicap International. Останалата част от заряда може да експлодира във всеки следващ момент и да нанесе тежки поражения на хората. Остатъците наподобяват обикновените мини и превръщат засегнатите територии в необитаеми.
Особено засегнато от приложението на касетъчните бомби е цивилното население. Мониторинговият доклад на Handicap International за 2022 година сочи, че в споменатия период 97 процента от жертвите на тези бомби са цивилни граждани, а 66 на сто от ранените и загиналите са деца. След август 2022 година Украйна е единствената държава, в която се използват касетъчни бомби, става ясно още от данните на организацията.
Кой произвежда такива бомби?
Според нейния доклад в момента 16 държави все още произвеждат касетъчни бомби или имат намерение да ги произвеждат в бъдеще. Сред тях са Египет, Бразилия, Китай, Гърция, Индия, Иран, Израел, Северна Корея, Пакистан, Полша, Румъния, Русия, Сингапур, Южна Корея, Турция и САЩ.
По отношение на възможните доставки на касетъчни бомби за Украйна изпълнителният директор на американската неправителствена организация "Arms Control Association" Дарил Кимбал обясни: "Това ще доведе до ескалация, ще бъде контрапродуктивно и само ще увеличи опасностите за цивилните, които се намират в района на бойните действия или един ден ще се завърнат в градовете и селата си".
Източник: Дойче веле
