На 5 ноември 1961 година в чувашокото село Елбарусово възниква страшен пожар, който отнема живота на 106 деца и четирима възрастни. За трагедията се разбира десетилетия по-късно. Какво е довело до толкова ужасни последици и защо властите са мълчали за смъртта на учениците?
Фаталният ден
Населението на село Елбарусово никога не е превишавало хиляда души. Разположено е в живописна местност на около 8 км от р. Волга. Дървената сграда на училището се появява още в царско време през 1914 година. То е построено от местни предприемачи собственици на завод за дъски. Сградата има две класни стаи разделени с преграда, която понякога махали за провеждането на мероприятия. Така направили и на 5 ноември 1961 година, когато в училището деца и възрастни от селото се събрали за концерт, посветен на годишнината от Октомврийската революция. Чиновете били преместени към прозорците и поставени един върху друг. Залата била препълнена в нея имало около 200 деца от първи до шести клас и няколко учители. Училището било посещавано не само то децата на Елбарусово, но и от съседните села. Докато група момчета изпълнявало танц на моряците учителят по физика заедно с по-големи ученици включвали електрогенератора в съседната стая. Било е студено и затова хвърлили няколко съчки в печката, която се намирала в същата стая. Дървата били мокри и учителят решил да сипе малко бензин върху тях, заради разгори. Но сложил повече, отколкото трябва. Избухнал пламък, учителят се стреснал, паднал и се спънал в тубата с бензин, която се разляла. Огънят лумнал и се прехвърлил върху чиновете и по пода. Почти веднага се запалила и залата, където се провеждал концертът. Самият учител скочил през прозореца. Огънят обхванал стените и таваните. Тълпата се втурнала към двата прозореца. Другия изход бил заключен и препречен с кутии. Прозорците се отваряли навътре и били закрити в чиновете, които преместили, за да се освободи място за празничното мероприятие. Отваряли се само два прозореца до сцената. За секунди огънят обхваща цялото училище.
"Веднага стана от тъмно от дима. Първата вълна от огъня мина над главите ни, изгори косата ми", си спомня Аркади Иванов, който тогава бил на седем години. Той успява да се измъкне, но загубва ботушите си и си спомня, че се уплашил че баща му ще му се кара. Да се спусне от прозореца му помагат двама от по-големите ученици.
Живеещият в близост до училището Владимир Андреев си спомня, че е чул силен трясък, приличаш на взрив.
"Цялото училище беше обхванат от пламъци. Първата заповед на администрацията беше да се спаси архива на училището. Чувах виковете на жените: "Децата горят", спомня си Андреев.
Той заедно с другите мъже измъкват изгорелите деца, телата слагали в редици на игрището до училището. На следващата сутрин сред загиналите той намира сестра си.
"Първо намерих Люся по част от роклята ѝ, след това Коля по част от гащичките му. Сама му ги уших. Толя и Юри не ги открих.", спомня си майка на 4 загинали деца. В пожара загиват 106 деца. Почти половината от тях ненавършили 7 години. Жителите на селото си спомнят че за цялата Втора световна война в Елбарусово са загинали 140 души.
Местните власти решават да погребат загиналите в общ гроб. Погребението е охранявано от милиция, много от местните жители не били допуснати на гробището.
Историкът и учител Полина Иванова разказва, че властите бързали да приключат с погребението заради предстоящия празник 7 ноември.
Детските ковчези били положени в две редици. Под светлината на автомобилни фарове общият гроб бил зариван с булдозер. Майките издебвали момент, когато той отивал назад, за да сложат нещо и да отбележат къде точно е ковчегът на детето им.
Присъди и възпоменания
Директорът на училището и учителят по физика, който разлял бензина получават 8 и 10-години затвор. Те са изключени от комунистическата партия за престъпно отношение към ръководството на училището. Излизайки на свобода не се връщат в селото, страхувайки се саморазправа. Година след пожара откриват ново училище построено от тухли. Жителите на селото забелязват, че главният вход е много тесен и веднага води към стълбите на втория етаж. Училището продължава да се намира в същата сграда и сега, пише news.rambler.ru.
Повечето жители на СССР не знаели за гибелта на повече от 100 деца при пожара. Информация за трагедията стига до партийните лидери, но не и извън района. За Съветската власт е било прекалено страшно да признае, че заради "великия" празник са загинали толкова много деца. Освен това годината съвпада и с изпращането на първия човек в космоса. Независимо от цялата неуместност на 7 ноември е проведен традиционният празничен митинг.
Роднините на загиналите са принудени да подпишат съгласие за неразгласяване.
Открито за трагедията започва да се говори през 90-те години. Първата панахида за загиналите се провежда през 1991 година, а три години по-късно е открит и паметникът. Историкът Полина Иванова написва книга, посветена на пожара. Днес документи и спомени за случилото се със снимки на загиналите са поместени на сайта на училището.
