Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Ислямът и малцинствата почват да се превръщат в проблем за руската армия и Русия

19 октомври 2022, 08:28 часа • 7191 прочитания

Ксенофобия и говорене, което се засилва в тази посока – това изглежда е резултатът, след като версията, че заради верска обида на тема ислям таджики са разстреляли десетки руски войници на полигон в Белгород набира сила.

Бившият председател на горната камара на руския парламент (Съвета на федерацията на Федералното събрание на Руската федерация), настоящ депутат и лидер на партия "Справедлива Русия" Сергей Миронов директно поиска с публикация в канала си в Телеграм мораториум върху даването на руско гражданство на граждани на Таджикистан. Миронов смята и, че частичната мобилизация е показала "систематичните провали" що се отнася до руската имиграционна политика и система. Той обвини руските военни комисари, че позволяват на хора, които са за заплаха за сигурността на Руската федерация, да стават част от руската армия и обвини комисарите, че държат "отворена вратата" за хора от Централна Азия.

ОЩЕ: Президентът на Таджикистан към Путин: Искаме да ни уважавате, ние не сме по-нисши от руснаците (ВИДЕО)

Всичко това е само пореден щрих, който затвърждава оценката на Наталия Бугаяова за американския мозъчен тръст Институт за изучаване на войната (ISW), че руският президент Владимир Путин консолидира управлението около най-крайните елементи в Русия (например създателя на ЧВК Вагнер Евгений Пригожин и чеченския лидер Рамзан Кадиров, които обаче ще използват всяка възможност за собствено облагодетелстване, дори и за сметка на Путин) и разчита на малък брой абсолютно верни свои последователи (фанатици), за да поддържа фасадата на сила на властта си. А резултатите от подпалената от него война в Украйна вече разочароват все повече хора, включително и фанатиците, на които не може да осигури обещанието да свали режима на Володимир Зеленски и така да постави Украйна под руски контрол. Отделно е и разочарованието сред хората с власт, които искат силна Русия, способна да влияе на глобалния ред – с действията си Путин обаче все повече хвърля Руската федерация по пътя на сериозна изолация в световен мащаб, което я прави уязвима за всякакви външни влияние, включително на публично обявявани за „съюзници”.

Всичко това обаче не значи неизбежен край за режима на Путин, предупреждава Бугаяова. Руските военно провали вероятно ще увеличат вътрешните проблеми, с които руският диктатор трябва да се справя, но западните лидери не бива да подценяват способността на Путин да мобилизира всички сили на властта си и чрез умела пропаганда да сплотява достатъчно голяма част от руснаците, за да се опази. И в миналото руският президент е разчитал на малка група хора, предимно от службите за сигурност, за да укрепва властта си – въпросът е, че сега Путин опитва да направи същото, облягайки се на хора, които си съперничат.

Военните действия в Украйна

Тактиката на Русия да поразява цивилни цели и обекти беше затвърдена през вчерашния ден. 10 ракетни, 18 въздушни удара и 76 атаки с ракетни системи за залпов огън (те имат по-малък обхват на стрелба) бяха нанесени от руската армия в над 10 украински области – Киев, Житомир, Харков, Днепропетровск, Кривой Рог (по украинска информация засега няколко области там са без ток, но около два часа след публикацията на този материал беше потвърдено, че подаването на ток е възстановено), Запорожие, Николаев, Одеса – това гласи сводката на Генералния щаб на украинската армия. В Енергодар частично няма ток. При тези атаки са използвани и 14 ирански дрона "Шахид-136", като 10 от тях са свалени от украинската армияНовият главнокомандващ на руската армия генерал Сергей Суровикин открито обяви, че това е част от стратегията – не бърза победа, а систематично унищожение, с което лека-полека Украйна да бъде пречупена.

В Харковска и Луганска област има твърдения на руското военно министерство за руски контраатаки и отново превзето селище, но основно руските сили са съсредоточени в защита на подстъпите към Сватово и Кремена – това е оценката в дневния доклад на ISW. Изглежда и, че руснаците искат да завземат колкото се може повече територия в агломерацията Северодонецк – Лисичанск, за да са по-подготвени за очаквана украинска атака откъм Лиман.

В Херсонска област украинският натиск за пробив към Берислав се засилва, което признават и руски източници – например телеграм канала "Рибар". Засега руснаците твърдят, че удържат, но е факт, че руската армия вече обяви като приоритет евакуация на цивилно население от Херсон. А украинското командване "Юг" съобщи, че руски диверсионен отряд е бил разбит при Нова Камянка, на около 40 километра североизточно от Берислав. Извършени са 100 артилерийски обстрела от украинците през последните 24 часа и са унищожени два руски военни склада близо до Берислав и един в Николаевска област. Има данни за експлозии в непосредствена близост до Херсон – между 4 и 6 километра от града. А поредни кадри със задръствания по Кримския мост (минава по един автомобил на 40 минути заради проверките) подсказват, че логистиката за руската армия през това съоръжение все още не е на 100% възстановена – руският зам.-министър на регионалното развитие Марат Хуснулин вече заяви, че подмяна на повредени части от Кримския мост ще има до края на 2022 година.

При Бахмут и Авдеевка промяна няма – тежки боеве, без решително превъзходство за която и да е от двете страни, като информацията е такава и от украинска, и от руска страна. Според украинския министър на отбраната Хана Маляр руснаците са си поставили за цел да завладеят Бахмут до края на октомври, но според ISW това е много малко вероятно.

Стана ясно и, че загиналите при сблъсъка на руски Су-34 с жилищна сграда в Ейск вече са 14.

ОЩЕ: Русия модернизира танкове, които България пенсионира преди 22 години (ВИДЕО)

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес