Обща европейска система за убежище ще позволи на ЕС по-добре да управлява нарастващите потоци мигранти и търсещи убежище, смята Европейският парламент. Евродепутатите призовават за безопасни и законни начини за влизане в ЕС на граждани от трети страни, за да не трябва да рискуват живота си и да прибягват към трафиканти на хора.
В обща резолюция ЕП признава провала на европейската система за убежище в справянето с все по-нарастващия брой пристигащи мигранти. Парламентът подчертава, че настоящата система за предоставяне на убежище не отчита специфичния миграционен натиск, пред който са изправени държавите членки с външни граници на ЕС. Евродепутатите призовават за радикална промяна на т.нар. Дъблински правила, като предлагат да се създаде обща система за събиране и разпределяне на молбите за убежище. Схемата, която може да включва квота за всяка държава членка, би работила на базата на „горещи точки“, от които ще бъдат разпределени бежанците.
Резолюцията, изготвена от Роберта Мецола (ЕНП, Малта) и Кашету Киенге (С&Д, Италия), беше одобрена с 459 гласа „за“, 206 „против“ и 52 „въздържал се“.
В момента Европейската комисия обмисля преразглеждането на регламента Дъблин III (този, който определя коя държава членка е отговорна за обработката на молбите за убежище) и се ангажира да представи законодателно предложение преди лятото.
Презаселване и преместване
Текстът призовава държавите членки да изпълнят своите задължения по отношение на спешните мерки за презаселване. Той набляга на факта, че до този момент само минимална част от 106 000 души, които търсят убежище и чакат пренасочване от Италия и Гърция към други страни от Европейския съюз, са били действително преместени. Относно въпроса по презаселването, евродепутатите настояват, че ЕС се нуждае от „обвръзващ и задължителен законодателен подход“.
Връщания
Евродепутатите настояват за нови споразумения за „реадмисия“ за целия Европейски съюз, като смятат, че те трябва да имат предимство пред двустранните споразумения между държавите членки и трети държави. Те настояват, че имигрантите трябва да бъдат връщани само ако държавата, в която те се връщат, е безопасна за тях.
