Русия незаконно задържа хиляди цивилни украинци. Те са държани в изолация, извън затвори и други фиксирани места за задържане - в изградена от руснаците мрежа от центрове на окупираната територия, често в помещения в административни сгради, полицейски участъци, мазета. Отвлечените нямат достъп до адвокат и възможност за кореспонденция с близките си. На тях умишлено не им се повдигат официални обвинения, до тях не могат да стигнат наблюдатели от международните мисии. Тези хора остават невидими за обществото, за правозащитниците и украинските служители на реда - просто защото няма информация къде са, в какво състояние са и дали изобщо са живи. Ако успеят да предадат някаква информация на близките си, това вече е чудо. В повечето случаи за съдбата им стават известни някои факти от разказите на други украинци, които в даден момент са били близки до тях, а след това са имали късмета да бъдат освободени.
Да бъдат освободени цивилни е дори по-трудно отколкото военни
До момента Главната прокуратура на Украйна е започнала над 4000 наказателни производства срещу Русия за отвличането и незаконното задържане на около 15 000 украински цивилни. От началото на руската инвазия украинските власти са успели да върнат 3672 украинци от руски плен – и огромното мнозинство от тях са пленени военни, а цивилните са едва 168 души или под 5% като само една трета от тях са жени. Връщането на цивилни е невероятно трудна задача, която се усложнява от липсата на официални процедури. Международното право предвижда размяна на военнопленници, но няма правен механизъм за размяна на цивилни. На теория воюващата страна няма право да ги задържа насила и е длъжна да ги пусне. На практика обаче Русия просто не се съобразява с това.
Още: Болници на тъмно и умиращи деца: Документираните зверства на Русия срещу Украйна (ВИДЕО)
В долните редове се разказва за три украинки, които все още не са освободени. Те са отвлечени от различни места, при различни обстоятелства и под различни предлози – едната от Донбас още преди пълномащабното нахлуване на 24 февруари 2022 г., втората от новоокупираните територии на Херсонска област, а третата от Крим. Общото и между трите истории са изтезанията и издевателствата, на които са подлагани от руските си мъчители за удоволствие.
Снимка: Getty Images
Историите на трите жени станаха известни, защото Русия започна срещу тях съдебни процеси – така те се появиха в съдебната зала и можаха да говорят лично, пише „Украинская правда“.
Руските затвори се състезават за „най-интересни“ мъчения
„Никога не съм имала случай да разговарям с украинец, задържан от руснаците, който да не е бил изтезаван. Никога“, казва Ирина Диденко (зам.-ръководител на отдела за международно сътрудничество на Генералната прокуратура), която взема показания от хора, върнати от руски плен. „Когато се заех с тези дела, логиката подсказваше, че тези хора трябва да са били изтезавани заради нещо – например, за да изтръгнат от тях някаква информация. Оказа се, че не е така. Всички, с които разговаряхме, се оказа, че са били измъчвани просто така. Там се определят дните и часовете за мъченията. Всички затвори в Руската федерация се състезават помежду си кой ще има "по-интересни" мъчения“, казва тя. И добавя един от многобройните примери за това, че при мъченията просто липсва логика – това е разказ на украинец, освободен при размяна. Мъчителите му искали от него да умножава трицифрени числа – при правилен отговор го биели, при грешен отговор го биели още по-силно.
Още: Буданов: Русия бе подготвила специални списъци с украинци за разстрел още преди инвазията
Нарочно карат мъжете да слушат, когато измъчват жени
А третират ли жените по-добре отколкото мъжете? Напротив, свидетелстват освободените мъже - руските тъмничари специално отваряли прозорците в килиите, където държат мъжете, за да могат те да чуват как измъчват жените. И това е отделен вид мъчение за мъжете - че не могат да се намесят и да защитят жената.
Историята на Наталия Власова: „Доставяше им наслада да измъчват гола, вързана жена и да правят с нея всякакви извращения“
43-годишната Наталия Власова е задържана през март 2019 г. на ГКПП Оленовка, която е под контрола на проруските сепаратисти от ДНР. Те я обвиняват в сътрудничество с украинските специални служби и я отвеждат в затвора "Изолация" – това са най-страшните четири месеца в живота й с постоянни изтезания. В един момент тя моли да бъде разстреляна, но палачите й отговарят – не, тя трябва да страда.
На въпрос защо е била измъчвана, отговаря: „Просто им беше забавно, то се усещаше. Бях марионетка, можеха да правят с мен каквото си искат. Беше невъзможно да научат нещо ново от мен, защото научиха всичко, което знаех, още в първия ден, но получаваха удоволствие от това да измъчват гола, вързана жена и да правят с нея всякакви извращения.“ И това е най-малкото, което може да се каже за четирите месеца в стаята за изтезания. Пълната история на Наталия е изпълнена с писъци на болка, пращене на електрически ток, миризми на кръв, сперма и амоняк.
„Така ме унижаваха, че дори не разбирам как можах да понеса всичко това“, казва Наталия пред съда.
„По време на мъченията, в даден момент настъпва някакво безразличие, когато вече просто няма значение какво се случва и какво ще се случи след това. Тялото ми не ми принадлежи, животът ми не е под мой контрол. Казаха ми, че знаят в коя детска градина ходи дъщеря ми и че ще й занесат играчка с тротил“, разказва тя. Когато Наталия е отвлечена, дъщеря й е на четири години. Сега детето е на девет и все още не знае какво е мама да те води на училище.
Още: "Половин година я изнасилваха": Как сексуалното насилие се превърна във военна тактика за руснаците
Снимка: Getty Images
През юли 2019 г. Наталия е преместена от „Изолация“ в Следствения изолатор №1 в Донецк, където остава четири години, след това е транспортирана в Ростов. През юни 2024 г. е изправена на подсъдимата скамейка в съда в Ростов на Дон. Тя отрича обвиненията.
Историята на Ирина Данилович – Един ден на връщане от работа я причаква кола с четирима мъже с маски
На 29 април 2022 г. 42-годишната медицинска сестра от Феодосия в Крим Ирина Данилович се връща от нощната си смяна в медицинския център. Около 9 сутринта стига на пустата автобусна спирка в Коктебел, за да хване автобуса за вкъщи, но вместо автобус пред нея спира сребриста шкода, пълна с мъже. Трима от тях са скрили лицата си зад маски, четвъртият показва картата си на офицер от ФСБ и й нарежда да се качи в колата - за разговор. Ирина опитва да се съпротивлява, но бързо е напъхана в автомобила. Откарана е в сградата на кримската администрация с черна торба на главата, вещите й са взети. Повече от седмица прекарва в мазето на ФСБ. Близките й не са уведомени, документ за задържането й не е оформен. Държана гладна, бита и заплашвана, че ще я изнесат в гората и ще я заровят там. Принуждавана да подписва празни листове. След това заявяват, че в калъфа й за очила било намерено взривно вещество – очевидно поставено там умишлено от „разследващите“. След това Данилович вече официално е изпратена в ареста и през декември 2022 г. е осъдена на 7 години затвор и глоба по обвинение за притежание на взривни вещества.
Още: Руски военни: Дайте ни един пленен украински военнопленник да направим жертвоприношение
Истинската причина за ареста й, според правозащитничката Ирина Седова, е, че Данилович е имала активна гражданска позиция и е публикувала социално значима информация в социалните мрежи. „Изфабрикувайки това ужасно криминално дело, руснаците се опитаха окончателно да унищожат свободата на словото на полуострова“, казва Седова.
Историята на Виктория Клетченко: „Аз съм момиче, няма да ме закачат“
24-годишната Виктория Клетченко от Каховка, Херсонска област, не напуска родното си място след като руснаците окупират града. Тя не може да остави родителите си, а те на свой ред не искат да бягат заради сляпата й 87-годишна баба. „Аз съм момиче, няма да ме закачат“, така смятала Виктория според разказа на леля й. Но един ден през март 2023 г. Виктория просто изчезва – излиза от вкъщи и не се връща.
Снимка: Getty Images
Десет дни по-късно следовател от Ростов на Дон се обажда на майка й, за да я информира, че дъщеря й е в местния следствен арест. А на 6 октомври 2023 г. Ростовският окръжен съд осъжда Виктория на 10 години затвор по обвинение, че е събирала данни за руските военнослужещи и руската военна техника в окупираната Каховка и ги предавала на украинските специални служби. „Нашата Вита беше малко наивна, цял живот е живяла с майка си и баща си“, разказва леля й. „Тя много обича животните. Имаше болни котка и куче, които лекуваше през цялото време. Сега майка й трябва да се грижи за тях. Бащата на Виктория почина тази година - сърцето му не издържа от притеснения, че не може да защити Виктория.“
